Ние от BESCO – Българската Стартъп Асоциация, твърдо заставаме срещу противоречивата Наредба 18. В следващите редове ще обясним повече за самата наредба, мотивите, реализацията  и множеството проблеми, които пряко засягат иновативния бизнес в България. Становището ни е в унисон с това на други институции и частни компании, но предлагаме и нашата перспектива произхождаща от мирогледа на стартъпите в България.

Какво е Н-18?

“През септември 2018 г. беше обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Промените са свързани с  отчитането на продажбите /сторно операциите/ в търговските обекти, с въвеждането на изисквания към софтуерите за управлението им, към производителите/разпространителите и ползвателите на такъв софтуер, както и към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.”

Какви са мотивите? 

“Целта е да се елиминират възможностите за  манипулиране на фискалните устройства, които са в експлоатация в момента, като се въвежда изискване за предаване на информация за всеки фискален/системен бон за извършена продажба на стоки/услуги в търговските обекти  в рамките на до пет минути към сървърите на НАП.” Казано на най-обикновен език, става въпрос, че НАП се опитва да регламентира сивия сектор на бизнеси най-вече в секторите на ресторантьорство и хотелиерство. До тук добре, но…

Дяволът е в детайлите.

Наредба Н-18 се отнася основно до данъчното отчитане (фискализиране) на плащанията в търговски обекти, извършени:

  • в брой; 
  • с банкови карти (включително и при неприсъствено плащане с банкова карта);
  • чрез използване на платежна система (не касае IBAN to IBAN транзакции) 
  • Въвеждане на понятието СУПТО – софтуер за управление на продажбите в търговски обект. Тези системи подлежат на регистрационно-лицензионен режим в НАП и трябва да отговарят на много технически и организационни изисквания. До голяма степен СУПТО режимът не е съобразен с електронната търговия поради необходимостта от автоматично издаване на касова бележка при плащане от страна на клиента. Това налага постоянна връзка с фискално устройство (касов апарат или фискален принтер) към електронния магазин.
  • Въвеждане на електронна касова бележка – електронните търговци имат право да изпратят касова бележка на клиента по имейл, а не само на хартия. Тази бележка обаче отново се генерира от фискално устройство и трябва да съдържа всички атрибути на нормалната касова бележка. Към момента на подготовката на пазара има само едно устройство, което поддържа електронни касови бележки. С последните предложени промени в Наредба Н-18 за премахване на необходимостта от поддръжка на касова книга и хартиени нулиращи отчети, се очаква още производители да предложат повече такива устройства.

 

  • Какви са основните изисквания към СУПТО:
    • генериране на УНП (уникален номер на продажба) възможно най-рано в процеса на продажбата. УНП се генерира чрез използване на фискално устройство;
    • поддържане на задължителен набор от справки, подробно описани в наредбата;
    • създаване на одиторски профил, чрез който НАП могат да извършват по-лесно проверки;
    • потребителски интерфейс на български език и др.

Множеството проблеми.

  • Постоянна връзка с фискалното устройство – Фискалните устройства обикновено стоят в търговските обекти за разлика от сайтовете на търговците, които работят от дейта център. Това означава, че е необходимо да се осигури непрекъсваема надеждна връзка между сайта и фискалното устройство. Докато в центровете за данни има резервирано електрическо захранване, резервиран интернет и физическа охрана, много рядко в търговските обекти или офисите на фирмите това е налично. Стига се до следното: Дори и да намерите софтуер за електронен магазин, който е СУПТО (а такива реално не са налични), рискувате онлайн магазинът Ви да „пада“ всеки път, когато нямате ток или интернет в офиса.
  • Обвързване с функционирането на апарата – липсата на устройства, издаващи електронни касови бележки, води до необходимостта да сменяте хартиената лента на касовия апарат, когато тя свърши. И тъй като имате електронен магазин, който обикновено работи 24/7, Вие никога не знаете кога ще свърши лентата. Също така, ще се наложи да нулирате фискалното устройство всеки ден. Това води до необходимостта да имате служител, който да посещава офиса и в почивни дни, за да извършва тази процедура.
  • Зависимост от държавните институции (в случая НАП) – всяка промяна в СУПТО предстои да се декларира в НАП преди да може да се ползва. Докато при класическия търговски обект само няколко служители на фирмата работят със СУПТО, с електронния магазин работят всичките му клиенти. А това включва и злонамерени лица. Ако във Вашия софтуер за електронни магазини, който е СУПТО, бъде открит пропуск в сигурността, този пропуск ще остане отворен в продължение на седмици и месеци, докато новата версия на СУПТО се пререгистрира в НАП. Това води до риск в сигурността на клиентските данни и дори може да попаднете под ударите на GDPR.

Преки и косвени последствия от наредбата. 

  • Риск за сигурността на защитена информация, търговска тайна, ноу-хау, лични данни и др.
  • прекомерни имуществени санкциии принудителни мерки от държавата;
  • ограничава модерния бизнесс изисквания за хартиени фискални бонове;
  •  прави невъзможно използването насистеми за цялостно управление на бизнеса (ERP системи);
  •  изисква значителни инвестиции за промяна на установени бизнес модели и процеси и специално разработени софтуери;
  • ще доведе до преустановяване на търговската дейностна множество търговци, особено в случаите на електронни магазини;
  •  ще доведе до емиграция на бизнес, търговци и електронни магазини към чужди юрисдикции;
  • ще доведе до спад на икономиката;
  • влошаване на административни тежести;
  • спад на ПЧИ;отлив на хора и ноу-хау.

Нашите изисквания за контролиране на негативните последствия.

  • Промяна на наредбата след съществени обществени консултации и работни групи;
  • отлагане на текуща наредба до (минимум) 2021г; 
  • либерализацияна бизнес софтуер и отпадане на СУПТО изисквания;
  • намаляване на зависимостта на бизнеса към НАП и в частност изсикванията към СУПТО
  • отпадане на нуждата за издаване на хартиени бележки