ДО

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Становище на BESCO – Българската стартъп асоциация по предложението за План за възстановяване и устойчивост на Република България 

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЧЕВ,

 

На първо място бихме искали да Ви поздравим за иновативния и ориентиран към бъдещето метод за представяне на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Използването на новите технологии в държавната администрация е важно послание към целия български народ и нещо, което ние високо оценяваме. 

 

Представеният План набелязва възможни решения на структурни проблеми в икономиката на Република България. Кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, още повече насочи вниманието ни към критични сектори в икономиката, които имат неотложна нужда от реформи. Тази криза представлява и възможност да осъществим тези важни промени..

 

Подкрепяме приоритизирането на реформи в образованието. Предлагаме да се предприемат и по-смели действия. Освен приоритизирането на STEM (НТИМ- наука, технологии, инженерство и математика) специалностите в учебните планове, считаме, че е много важно да се даде възможност на училищата гъвкаво да да изменят съществуващи учебни планове или да изготвят нови такива и да предложат на МОН за одобрение. Важно е да се мисли за реформи в модела на финансиране на учебните институции на всяко ниво. В университетите трябва да се осигури по-голяма избираемост на дисциплините, да се прекрати практиката за безсрочни договори на преподаватели и тяхното заплащане да се обвърже с желанието на студентите да учат при тях. Считаме, че е нужно да работим за повече конкуренция в държавните образователни институции, която ще доведе и до по-добри резултати и повече практическа приложимост на наученото от младите хора.

 

Вярваме, че за да бъдат наистина полезни средствата, привлечени в рамките на плана за възстановяване, е нужно да се стремим те да бъдат пазарно ориентирани и да се намали тежестта на средствата раздавани под формата на директни грантове и субсидии. Грантовите пари са предпоставка за злоупотреби и не помагат за възпитание на предпримаческо мислене у младите. 

 

От името на BESCO – Българската стартъп асоциация на Вашето внимание представяме предложения свързани с иновациите, бизнеса и икономиката на България. 

 

Трите ключови фактора за развитието на една иновативна икономика са:

  • Достъп до хора
  • Достъп до капитал
  • Дерегулиране на средата за бизнес

 

България изпитва недостиг и в трите области, като считаме, че така предложените препоръки ще доведат до развитие във всяка от тях.

 

България е една от страните с най-бързо намаляващо население в света, качеството на образованието ни е сравнително ниско, а високо-квалифицираните кадри не достигат или напускат. В ИКТ индустрията недостигът на кадри, за които би имало работни места в момента, се оценява на над  100 000 човека. 

 

Също така България изостава значително в  нагласите за предприемачество. За разлика от други страни, където има понякога твърде много предприемачи, у нас над 95% не искат да започнат собствен бизнес, дори в областта на иновациите и индустриите с висока добавена стойност.

 

По отношение на инвестиционния капитал, България няма добре работещи капиталови пазари; институционалната и законова рамка за икономиката на инновациите е недоразвита; повечето инвеститори управляват фондове с публични средства; липсват частни инвестиции за развойна и иновативна дейност..

 

Отчитайки нуждатата от промени в тези области, отправяме следните предложения за изменения и допълнения към така предложения текст на Плана за възстановяване и развитие.

 

Първо предложение за изменения и допълнение:

 

В текста на СТЪЛБ 1: ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ, предлагаме следната промяна:

 

Текстът: Комплексна образователна реформа за актуализация на учебните програми, разпространение на иновациите, разширяване на обхвата, надграждане на успешни практики и умения за дистанционно обучение, ориентация към STEM и развитие на когнитивните умения…

 

Да се измени както следва: Комплексна образователна реформа за актуализация и либерализиране на учебните програми, разпространение на иновациите, разширяване на обхвата, надграждане на успешни практики и умения за дистанционно обучение, ориентация към STEM и развитие на когнитивните умения…

 

Аргументация:

 

В момента всяко училище може да избере един от няколко учебни плана, след което трябва да следва стриктно избрания план. Обратната връзка от по-иновативните училища е, че би било в голяма помощ ако е възможно те да могат да изготвят собствен учебен план, който може да е изцяло нов или да е базиран на съществуващ. МОН трябва да одобри така предложените от училищата планове, но самите училища трябва да могат да променят предложените учебни планове преди това, за да могат да тестват и да иновират учебния процес. Считаме, че ако такава либерализация в начина, по който се работи с учебния план ще даде възможност на някои училища да въведат нови успешни практики, резултатите да бъдат измерени и това да спомогне вбъдеще да се подобри целия учебен процес в страната.

 

Второ предложение за изменение и допълнение:

 

В текста на СТЪЛБ 1: ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ, в раздел Научни изследвания и иновации предлагаме следната промяна:

 

Текстът: Страната все още се класира в групата на „скромните иноватори“, като основен принос за слабия относителен резултат на България имат качеството на научните изследвания в страната, включително публикационната и патентната активност, взаимовръзките между частните и публичните изследвания, предлагането на високотехнологични и иновативни продукти от българския бизнес, и – не на последно място – ниската ефективност на координационните усилия между отделните структури на изпълнителната власт, ангажирани с разработване и прилагане на политики в отделните аспекти на проблема.

 

Да се измени както следва: Страната все още се класира в групата на „скромните иноватори“, като основен принос за слабия относителен резултат на България имат качеството на научните изследвания в страната, включително публикационната и патентната активност, взаимовръзките между частните и публичните изследвания, предлагането на високотехнологични и иновативни продукти от българския бизнес, недостигът на достатъчно висококвалифицирани кадри, неразвития капиталов пазар и липсата на достатъчно инвестиции от Алтернативни инвестиционни фондове и – не на последно място – ниската ефективност на координационните усилия между отделните структури на изпълнителната власт, ангажирани с разработване и прилагане на политики в отделните аспекти на проблема.

 

Аргументация:

 

Липсата на достатъчно хора и достатъчно инвестиции са ключов проблем, поради който ние се намираме в групата на “скромните иноватори”. Считаме, че е важно да бъдат включени в текста, за да може да се приоритизира разрешаването на тези проблеми. България изостава от другите страни и по двата критерия, като без тях ние няма как да развиваме иновации.

 

Трето предложение за изменение и допълнение:

 

В текста на СТЪЛБ 1: ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ, в раздел Научни изследвания и иновации предлагаме следното допълнение:

 

Към текста: Основната цел е осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови продукти и процеси и развитие на иновативни предприятия, като необходима предпоставка за създаване на високотехнологична индустриална база, която да изведе икономиката на нова и по-висока траектория на растеж. Приоритет е засилването и стимулирането на научната дейност във висшите училища, както и цялостно подобряване на научноизследователската инфраструктура и капацитет за развиване на критична маса и познания за справяне с двойния преход и подготовка на регионите за ускорено развитие.

 

Да се допълни по следния начин: Основната цел е осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови продукти и процеси и развитие на иновативни предприятия, като необходима предпоставка за създаване на високотехнологична индустриална база, която да изведе икономиката на нова и по-висока траектория на растеж. Приоритет е засилването и стимулирането на научната дейност във висшите училища, както и цялостно подобряване на научноизследователската инфраструктура и капацитет за развиване на критична маса и познания за справяне с двойния преход и подготовка на регионите за ускорено развитие. Резултатът от предвидените дейности и реформи ще бъде силна връзка между науката, трансферът на технологии, стартъп компаниите, малките и средни предприятия и големите корпорации – една цялостна среда, в която науката на България работи върху разработки, които решават проблемите на бизнеса, стартъп компаниите стоят близо до академията и университетите и бързо тестват и валидират потенциалните иновации, а големите компании подкрепят целия процес и извеждат успешните продукти и услуги на глобалния пазар.

 

Четвърто предложение за изменение и допълнение:

 

В текста на СТЪЛБ 1: ИНОВАТИВНА БЪЛГАРИЯ, в раздел Научни изследвания и иновации предлагаме следното допълнение, в Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации предлагаме създаване на четвърти стълб със следния текст:

 

Четвърти стълб „Подкрепа за развитието на стартъп екосистема“. През последните 10 години България развия своя успешна „стартъп екосистема“. Чрез подкрепата от European Investment Fund и в последствие чрез изградения Фонд на фондовете бяха създадени фондове за дялово инвестиране в стартъпи и иновативни компании. Днес благодарение на направените инвестиции и усилия имаме компании, които достигат пазарна оценка от стотици милиони и привличат още инвестиции към страната. Целта днес е тази екосистема да продължи да расте с още по-бързи темпове. Стартъп компаниите са неизменната връзка между науката и иновациите от една страна и икономиката и традиционния бизнес от другата. 

За развитието на успешна колаборация между науката, иновациите и стартъп компаниите ще работим в три основни посоки:

Подобряване достъпа до талант и висококвалифицирани кадри

Подобряване достъпа до финансиране за иновации

Дерегулиране и улесняване на бизнес средатата за правене на бизнес

 

Достъпът до повече инженери, програмисти и висококвалифицирани кадри е фундаментален въпрос за развитието на иновациите. България има предизвикателство свързано с демографията и ние си поставяме за цел справянето с досегашните проблеми. В рамките на следващия програмен период ще изградим улеснени процедури за привличане на висококвалифицирани кадри от други държави, чрез промените в образованието ще произведем повече свои кадри и ще подпомогнем преквалификацията на хората в работоспособна възраст, които имат нужда от нови умения свързани с дигитализацията и индустриите на бъдещето. За да постигнем целта освен подкрепа към компаниите, които привличат и развиват кадри ще улесним процедурите, правейки България едно от местата, с най-бързи визови процедури за инженери, програмисти и предприемачи.

 

Подкрепата чрез публичен ресурс е много важна, особено на ниво трансфер на технологии, но за да се развиват по-успешни иновации от нашите компании е нужно осигуряването и на частен капитал. Чрез реформи ще улесним възможността доброволните пенсионни фондове в България да инвестират във фондовете за дялов капитал. Поставяме си за цел да създадем механизъм за стимулиране на т.нар. ангелски инвестиции, както и за създаването и развитието на повече фондове за дялов капитал, които обхващат всички нива от развитието на компаниите. 

 

Осъзнаваме нуждата от промени в законодателната рамка, чрез които България да бъде място, където лесно се стартира бизнес, управлява се гъвкаво, има възможност за провал и се насърчава инициативността и предприемачеството. Ще реформираме своето законодателство, за да регламентираме по-добре конвертируемите заеми, договорите за вестинг, договорите за даване на опции на служителите в стартиращи компании, а чрез напредъка на електронното управление ще създадем възможност за електронно вписване на акции, дигитални трудови книжки, дигитално общуване с институциите и улеснено управление на иновативния бизнес от всяко място по-света. 

 

Аргументи:

 

Считаме, че за последните 10 години бе инвестирано в това България да има своя силна стартъп екосистема, тя бе създадена, разви се и сега е редно тя или да бъде подкрепена още повече или ще изчезне. Стартъпите са ключови за развитието на иновациите и трансферът на технологии. Считаме, че е правилно ключовите аспекти, които касаят стартъп екосистемата да бъдат извадени в отделен стълб по подобен начин.

 

Пето предложение за изменение и допълнение:

 

В текста на Интелигентна индустрия да се допълни текста:

 

…едва 6% от МСП продават онлайн (средната стойност за ЕС е 17%), 3% от МСП продават зад граница и едва 2% от техния оборот идва от търговията онлайн.

 

По следния начин: едва 6% от МСП продават онлайн (средната стойност за ЕС е 17%), 3% от МСП продават зад граница и едва 2% от техния оборот идва от търговията онлайн. България все още е далеч и от целта до 2025 година 50% от компаниите в Европейския съюз да използват в бизнеса си отворени данни и големи масиви от данни.

 

Аргументи;

 

Считаме, че е важно в текста на плана да се спомене приоритизирането на изграждането на инфраструктурата свързана с отворените данни и това е правилното място, на което да се включи текст, който показва предизвикателството, с което целим да се справим.

 

Шесто предложение за изменение и допълнение:

 

В текста към частта “Бизнес среда” да се направи следното допълнение:

 

Текстът: Бизнесът, който се сблъсква с проблеми с платежоспособността, няма възможност да преструктурира финансовите си задължения с кредитори извън тромавия формален процес на процедурата по несъстоятелност.

 

Да се допълни както следва: Бизнесът, който се сблъсква с проблеми с платежоспособността, няма възможност да преструктурира финансовите си задължения с кредитори извън тромавия формален процес на процедурата по несъстоятелност. По-иновативните компании и стартъпи изпитват затруднения в привличането на инвеститори и бъдейки все още в по-ранна развойна дейност са силно застрашени.

 

Аргументи:

От началото на кризата подкрепа към стартъпите и иновативните компании реално липсва. Считаме, че е крайно време да се направи разлика между критериите, които определят щетите по бизнеса на конвенционален бизнес и на бързоразвиващите се иновативни компании и чрез този текст би се показало разбиране за този проблем.

 

Седмо предложение за изменение и допълнение:

 

В текста към частта “Бизнес среда” да се направи следното допълнение:

 

Текстът: По-ефективна уредба би помогнала на нежизнеспособни фирми с финансови затруднения да преустановят своята дейност, като по този начин се избегне задържането на ресурси и влошаването на банковите активи от тях. 

 

Да се допълни по следния начин: По-ефективна уредба би помогнала на нежизнеспособни фирми с финансови затруднения да преустановят своята дейност, като по този начин се избегне задържането на ресурси и влошаването на банковите активи от тях. Въвеждайки по-гъвкава форма на управление на компаниите и отношенията им със служителите и инвеститорите им ще увеличи шансовете им за оцеляване и развитие, дори при намалена ликвидност. Развитието на капиталовите пазари, инвестициите в Алтернативни инвестиционни фондове и приоритизирането на пазарните механизми за финансова подкрепа към предприемачите ще даде шанс българският бизнес не само да оцелее, но и да расте с много по-добри темпове в процеса на излизане от кризата.

 

Аргументи:

Напълно подкрепяме така направеното предложение свързано с несъстоятелността. Считаме, че предложеният текст допълва картината от нужни промени, които да помогнат на предприемачите да преминат през кризата.

 

Принципни препоръки към приоритетите на Планът за възстановяване

 

Освен направените от нас предложения за изменения и допълнения на текста си позволяваме да направим предложения и разяснения за приоритети, които биха помогнали на страната ни за излизане от кризата и ръст на икономиката с висока добавена стойност.

 

Създаване на механизъм за насърчаване на ангелските инвестиции

 

“Ангелски инвеститори” са хора, които правят дялови инвестиции  в най-ранния етап от развитие на една иновативна компания, обикновено в размер 10 000 – 100 000 лв.  В България това почти не се случва. В развитите държави има различни механизми, които насърчават този тип инвестиции. Великобритания, например,  стимулира тази дейност чрез т.нар. EIS и SEIS механизми. Те работят на принципа, че държавата възстановява данъци на стойност до 75% от направена ангелска инвестиция в случай на фалит на финансираното дружество.  В България подобни инвестиции не се насърчават. Резултатът е, че наши компании се регистрират във Великобритания, където дори наши потенциални инвеститори също се регистрират по техните механизми и накрая сделката минава през тяхното законодателство. Крайният резултат е, че една българска компания от българи, финансирана от българи става чуждестранна компания, данъците остават в другата държава, там отива и интелектуалната собственост. Желанието ни е да разработим подобен механизъм, чрез който тези инвестиции да се насърчават тук. Така ще постигнем три важни неща:

 

  • Ще осигурим повече пари за високо иновативните компании в България
  • Ще задържим повече български компании в България
  • Ще привлечем повече компании от региона в България, както и техните инвестиции

 

Създаване на устойчива инвестиционна политика в подкрепа на пенсионни фондове, инвестиращи в Алтернативни инвестиционни фондове (конкретно във фондове за дялово и рисково инвестиране).

 

Там където има развити капиталови пазари пенсионните фондове играят важна роля като източник на средства за АИФ (VC фондовете, фондовете за дялов и рисков капитал, които инвестират в стартъпи, технологични и иновативни компании и други компании от икономиката). Подобно е състоянието в Западна Европа, Румъния и Хърватия. 

За да работят и тук този вид инвестиции са нужни да се направят 3 основни промени като реформа:

 

  • Разрешаване на пенсионните фондове да инвестират в регистрирани алтернативни инвестиционни фондове, а не само в лицензирани, каквато е практиката в Нидерландия, например;
  • Разрешаване на пенсионните фондове да заявяват предварително пари, които да заделят от портфейла си за инвестиране поетапно в АИФ на по-късен етап, без да е необходимо да влагат цялата сума на инвестицията наведнъж;
  • Вдигане на прага, който пенсионните фондове могат да инвестират в АИФ, от 1% на 5%.

 

За да работи тази политика е нужно прилагането на системен подход при изграждането на инвестиционната инфраструктура на пенсионните фондове . Практика по света показва, че в не малко държави инвестициите в АИФ са сред най-доходоносните за пенсионните фондове, като доходността от инвестиции в АИФ за пенсионните фондове е на равнище около 10% годишна доходност в момента. При нас пенсионни фондове са силно консервативни, нямат инвестиции в АИФ и е нужна подобна мярка, която да помогне стартирането на процеса. 

 

Всичко това би довело до (1) ресурс от над 500 млн. лв., който ще бъде инвестиран в Българската икономика и в крайна сметка ще бъдат на разположение за високотехнологичните компании в страната. С това ние бихме се превърнали в абсолютен лидер на Балканите и ще привлечем бизнес от всички страни в Централна и Източна Европа и до (2) създаване на допълнителна доходност за пенсионната система, която от изключителна важност в днешния свят с отрицателни лихви.

 

Изграждане на финансовата инфраструктура на Българска фондова борса (БФБ) и създаване на свързаност на българския капиталов пазар в европейския

 

БФБ е свързана със световния пазар чрез немската система за електронна търговия Xetra. Xetra позволява на българските инвеститори да купуват акции по електронен път на 1.7 млн. немски и европейски емитента (компании), но нито един немски или европейски инвеститор не може да закупи акции на български компании, търгувани на БФБ по електронен път, поради липса на доразработка на системата и свързаност на европейските и световни пазари в посока към България. БФБ е мажоритарна собственост на българската държава и отговорността на развитието на борсата е на нейния собственик. Необходимо е да се инвестира в инфраструктурата на капиталовия ни пазар (БФБ и Централен депозитар), за да може европейски и немски инвеститори да инвестират в България. Такава инвестиция ще даде възможност на европейските и международни инвеститори свободно да инвестират в България и търгуват с акции на български компании по електронен път, регистрирани на БФБ.

 

Програми, насърчаващи качването на компании на BEAM пазара и набирането на капитал през него.

 

БФБ помага изключително много на българските иновативни индустрии и опитва по различни начини да раздвижи капиталовите пазари в България. BEAM пазарът е чудесна тяхна инициатива, която ще даде шанс много стартъпи и scaleup компании да имат достъп до борсата, макар и без да са публични все още. Считаме, че е много важно да се приоритизира подкрепата за програми на БФБ за промотиране на BEAM пазара, включително възможността да се стимулират инвестициите през този механизъм. За да работи оптимално добре е важно да се повиши и прагът за инвестиране от 3 млн евро, който е в момента, на 8 млн евро, което е възможността спрямо европейската директива.

 

Програма за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни.

 

България на теория има Синя карта. Реалността е, че при недостиг на около 100 000 човека само в IT индустрията ние издаваме по относително 200 сини карти на година. Процедурата отнема над 5 месеца. За сравнение в другите страни членки на ЕС процедурата е между 2 седмици и месец, а например Нидерландия има бърза процедура, която отнема само два дни. Не е реалистично някоя компания да отвори процедура за наемане на кандидат, да намери човек, той да иска да дойде тук и след това 5 месеца да чака позволение да го направи (понякога до 8 месеца). Резултатът е, че Полша успя да привлече близо 2 милион програмисти и инженери от Украйна. Не малко от тези хора можеха да бъдат тук, ако имахме по-добре работеща Синя карта, защото бизнесът, който е готов да им плаща и има нужда от тях, е тук. 

 

В момента България има много ценен шанс да привлече стотици хиляди хора от Беларус. Отворена ни е възможността да се промотираме много по-добре и пред другите страни в Източна Европа и Балканите. За да се случи това е нужно освен подобряване на процедурата:

  • да инвестираме в проактивна кампании, с които промотираме България като място за висококвалифицирани кадри, искащи да влязат на Европейския пазар.
  • да се подкрепят усилията на бизнеса да търси хора от тези страни, включително пътуванията им и участията в събития.
  • да се създадат целенасочени програми, които помагат на талантливите хора идващи отвън да се установят в страна, включително помагайки им в комуникацията с банките и институциите. 

 

Програма за привличане на предприемачи

 

В България ние нямаме достатъчно предприемачи, особено такива, развиващи компании свързани с иновации, високи технологии и индустриите с висока добавена стойност. Нужно е да имаме работеща Стартъп виза, но е нужно и да се създадат целенасочени програми, свързани с промотирането на страната ни като място за предприемачи, да се позиционираме по-добре по време на големите предприемачески събития по света и да се създаде инициатива, която да помага на чуждестранните предприемачи да се установяват по-лесно в страната ни. Чудесен пример в това отношение са Великобритания и програмата на Британското посолство – UK Soft-landing, чрез която всеки предприемач, който иска да се премести във Великобритания буквално е воден за ръка, както за всичко административно, така и за намиране на офис, инвеститори и др.

 

За да се реализира подобна инициатива е много важно приемането на новия вид дружество, за което се борим и разрешаването на текущите проблеми свързани с option pools, vesting, конвертируеми заеми, tag alongs, drag alongs и др.

 

Програма за насърчаване на предприемчивостта сред българите

 

Едно от ключовите неща, за да се възстановим от кризата, е самите хора в страната ни да бъдат инициативни, предприемчиви и смели в това да реализират своите идеи. В България все още няма Закон за личния фалит, но оценяваме, че точно в момента Парламентът работи по този въпрос и вярваме, че е въпрос на време да се реализира. Другите много важни пропуски в нашето законодателство са изключително бавната и скъпа процедура по доброволна ликвидация на дружества, която не прави разлика между големите корпорации и фирми, които не са имали никаква или почти никаква дейност, както и изключително тежката и отблъскваща процедура по несъстоятелност. 

 

Считаме, че освен спешните промени в Търговския закон по темите ликвидация и несъстоятелност, ние трябва да отидем още по-напред и да се  създадат програми, които насърчават младите хора да опитат да развият собствен бизнес. Предлагаме създаването на програми в защитена среда за студенти, ревизиране дейността на гаранционните фондове и при нужда подобряване на това, което правят, за да се намали реално рискът за банките и цялостно да се изследва защо имаме толкова ниски нагласи за предприемачество и да се вложат усилия това да се промени.

 

Фокус върху Трансфера на технологии

Израел описва по много добър начин връзката между бизнеса и образованието и мястото на трансфера на технологии.

 

Както се вижда в една добре работеща такава връзка Трансферът на технологии е част от академията и университетите, стартъп компаниите са много близо до случващото се там и дори са участници, като те са тези, които тестват много бързо дали разработките идващи от там имат пазарен потенциал, могат бързо да се провалят и да тестват отново и съответно да развива напред това, което успешно се валидира. Големите корпорации следят отблизо този процес, те са тези, които задават посоката, за това върху какво трябва да работят учените хора и резултатът от тази верига е производството на продукти и услуги с висока добавена стойност и много по-голям ръст на БВП и стандарта на живот. 

На първо време, за да работи това е нужно да се валидира, че законодателно всичко работи правилно, за да могат университетите и академията ни да имат spin-off компании. Трябва да бъде възможно всеки предприемач, който реши да работи с дадена лаборатория на университет да може да даде дял от компанията на институцията и университетът да има право да извършва такъв вид търговска дейност. 

Нужно е да се ревизира дейността на т.н. Офиси за трансфер на технологии. За жалост днес те не работят така както трябва. Те трябва да се ръководят от хора, които са предприемачи с познания в интелектуалната собственост и патентите, които от една страна казват на учените върху какво да работят и какво търси пазара и от друга страна следят всичко, което се случва и “продават” към бизнеса работата на университета. Днешните офиси са създадени най-вероятно с европейско финансиране и са изцяло фиктивни и неработещи, а те са много ключови, за да работи целия процес. 

Предлагаме да се инвестира в няколко инициативи:

  • Mapping на цялата инфрастуктура от лаборатории в България
  • Mapping на всички патенти и разработки на нашите учени хора, университети и академия
  • Подкрепа за формални и неформални събирания на предприемачи и учени хора.

Много е важно да се има предвид, че моделът, в който хора от науката кандидатстват за европейско финансиране и слагат представители на бизнеса за свои партньори масово е неработещ. За последните 15 години може да видим как някога добри научни хора от България днес са се превърнали в такива, които са фокусиране в следенето на европейските пари и отчитане на дейност без създаването на каквато и да е стойност. Вижда се и как на ниво програми директно към институциите на ЕС България изостава с много като качество на иновации от всички други страни. 

Нужно е всеки предприемач, който започва бизнес в България да може да види веднага каква е инстраструктурата, къде какви лаборатории и технологии има в неговата сфера, кои са учените хора, които работят в подобни теми, какво вече е направено, какви разработки и патенти имаме. Нужно е тези два свята да общуват чество, включително неформално. Тогава за финансиране ще кандидатстват реални екипи, които работят върху реални решения

 

Програма подкрепяща участието на български стартъпи в най-добрите инкубатори и акселератори по света

 

Чехия е добър пример за начина, по който подкрепят своите стартъпи и предприемачи. Там те инвестират в това компаниите им да са част от най-добрите акселератори и инкубатори по света като Y-Combinator и подобни. Считаме, че България трябва да има механизъм, по който помага на компаниите да участват там, както и програма за финансиране на разходите им за месеците на тяхното участие. Резултатът ще бъде такъв, че нашите компании ще имат много по-добри шансове за излизане на световния пазар, ще бъдат по-добре подготвени и с по-мащабен начин на мислене.

 

Проект за събиране на масиви от данни с отворен достъп и поощряване развитието на МСП и стартиращи компании, базирани на bigdata, използвайки изкуствен интелект

 

Цел на Европейския съюз е до 2025 година поне 50% от МСП и стартиращите компании да използват анализи, базирани на големи масиви от данни (big data analytics) (в момента само 12% използват такива анализи). Предлагаме реализацията на цялостен проект, състоящ се от следните етапи:

  • Внедряване на сензори за събиране на данни
  • Изграждане на платформа, която агрегира данните и предоставя отворен достъп (чувствителните данни трябва да бъдат криптирани) 
  • Популяризиране на платформата за данни и използването й от МСП и стартиращи компании
  • Стимулиране развитието на компании, базирани на анализа на големи масиви от данни за решаване на проблеми в различни сфери на живота (здравеопазване, водоснабдяване, чистота на въздуха, използването на природни ресурси, транспорт, енергетика)

 

В сферата на образованието приветстваме желанието за реформи, а не само за инвестиции. Считаме, че е нужно радикално да се променят неработещите практики. Подкрепяме фокусът върху промяната на учебните планове в посока STEM, но освен това е нужно да се либерализира самото  изготвяне на учебни планове и да се даде възможност на всяко училище, ако прецени, да преработи съществуващи учебни планове или да изготви изцяло нов свой, който след това МОН да одобри. Нужно е да се наблегне на пазарните механизми свързани с дейността на преподавателите. В университетите е нужно 100% от дисциплините да са изборни, а не като сега фиктивно да се избират 2 предмета измежду 3 възможни. Трябва всеки студент да може да избира с кои предмети да събере свои кредити и да може да посещава предмети дори с друга специалност ако другите хора от групата му имат различен избор. Нужно е се прекрати практиката с безсрочните договори на преподаватели в университетите. Както е в западните страни те трябва да са с 2 до 5 годишни договори, за да може да знаят, че ако не се справят договорът им няма да бъде подновен, а не като сега да бъдат на практика невъзможни за уволняване. Нужно е да се обвържат заплатите на преподавателите с това дали някой има желание да учи при тях и цялостно да се спре с модела “Парите следват ученика/студента”.

 

В своето заключение предлагаме да се помисли върху смела визия, която да обединява целия документ. В момента в него има много добри неща, но те някак не са свързани помежду си. Смелата и ясна визия е важна, защото всички виждаме, че за последните вече почти 14 години откакто сме част от ЕС ние сме на последно място като стандарт на живот и предпоследните се развиват по-бързо от нас. В целта на плана се залага да стигнем напълно или до 75% средноевропейския стандарт на живот и заплащане, което би поставило България пред държави като Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Словения, Словакия, Литва, Латвия. Това е много смело и подкрепяме да се целим точно в там, но планът не дава отговор защо досега 14 години сме зад Румъния, а сега ще изпреварим и тях, а също и другите. Считаме, че е нужно много ясно и смело да се заяви визия и посока и всичко друго да помага да се постигне тази визия. Това може да е “България да стане най-доброто място за стартиране на бизнес в индустриите на бъдещето”, “България да стане най-зелената страна след 50 години” и т.н може да има много варианти, но трябва да имаме подобна ясно заявена посока.

 

С уважение,

BESCO – Българската стартъп асоциация