Позицията на BESCO – Българската стартъп асоциация, относно законопроект за допълнение и изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, по предложение на ПП Обединени Патриоти, е строго разграничаваща се и не припознава нуждите от този законопроект.

Още повече считаме, че този законопроект:

  • ще утежни администрацията  и управлението на НПО-та, затруднявайки ефективната работа на гражданския сектор,
  • излишно ще увеличи разходите на държавната администрация, чрез създаване на нов регистър към Министерство на финансите,
  • ще наложни допълнителна стигма на “чужд агент” на всяко НПО финансиране от “външен източник” (новият законопроект предвижда сума на дарение по-висока от 1000 лв да бъде изрично декларирана, когато източника на дарение е от източник – външен на Европейския съюз.
  • ще направи високи бариери за влизане на членове на Управителен Съвет на всяко НПО, чрез задължение за имуществена декларация и пряк контрол на членовете на УС от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), ефективно задушавайки управленските структури на неправителствения сектор,
  • ще урони имиджа на България, застрашавайки суверенитета на гражданския сектор,
  • е демократичен регрес, с възможност за упражнение на държавен произвол върху неправителствения сектор.

Защо този законопроект е ненужен? Предоставяме съкратен прочит на структура за управление и контрол на НПО. Повече от ясно е, че НПО сектора е стриктно регулиран и притеснения относно прозрачност (заявени в мотивите на законопроекта) са меко казано нерелевантни.

След множество промени в закона за Юридически лица с нестопанска цел, в момента форми на контрол и управление върху едно НПО са следните:

  • Годишен финансов отчет съгласно закона за счетоводството и се обявява в Търговски регистър и регистър на юридически лица с нестопанска цел.
  • Годишен доклад (отчет) на дейността съгласно ЗЮЛНЦ и се обявява в ТРРЮЛНЦ – доклада включва информация относно съществените дейности, изразходените за тях средства, връзките им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати,размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства, вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите, финансовия резултат.
  • Годишен отчет към НСИ по закона за статистиката.
  • Годишна данъчна декларация по закона за корпоративното данъчно облагане.
  • Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма  по Закон за мерки срещу изпиране на пари.
  • Изготвяне на оценка на риска по чл. 98, ал.5 от ЗМИП  ((1) За да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, лицата по чл. 4 изготвят собствени
    оценки на риска, като отчитат съответните рискови фактори, включително тези, които се отнасят до клиентите, държавите или географските зони,
    предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка.
    (2) При изготвянето на оценките на риска по ал. 1 се съобразяват видът на лицето по чл. 4 и обемът на извършваната от него дейност.
    (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от лицата по чл. 4, т. 28 1 , които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4.
    (4) Лицата по ал. 3 с годишен оборот над 20 000 лв. изготвят оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и
    публикувани от Държавна агенция “Национална сигурност”
    (5) Лицата по ал. 3, независимо от годишния си оборот, могат да изготвят оценка на риска по ал. 4 и когато преценят, че е налице опасност от
    използване на дейността им за:
    1. изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма;
    2. прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови
    средства и други финансови активи или икономически ресурси;
    3. отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма.
    (6) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се актуализират периодично. Сроковете, редът и допълнителните изисквания към оценките на риска, както и факторите,
    които следва да се съобразят при изготвянето на оценката на риска по ал. 1 и 4, се определят с правилника за прилагане на закона.
    (7) Оценките на риска по ал. 1 и 4 се документират и се съхраняват по реда на глава трета, раздел І.
    (8) Оценките на риска по ал. 1 и 4 са достъпни за дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”; и за органите за надзор.
    (9) Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по
    този закон в съответствие с определения рисков профил.)
  • План за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите за запознаването им с изискванията
    на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им – Лицата по чл. 4 от ЗМИП изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с
    изискванията на ЗМИП, ЗМФТ и актовете по прилагането им. В плана се включва и текущо практическо обучение, насочено към разпознаване на съмнителни
    операции, сделки и клиенти, и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари или финансиране на
    тероризъм.
  • Идентифициране на действителните собственици по ЗМИП и ЗМФТ – ЗМИП, Чл. 63, (6) (Нова – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Данните за действителните собственици на фондации и сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се заявяват за вписване, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като физически лица. Когато лицата – действителни собственици на фондации и сдружения,регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат вобхвата на § 2 от допълнителните разпоредби, данните за тях се заявяват за вписване.§ 2. (1) “Действителен собственик”; е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава
    достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на
    акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар,
    което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
    осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
    Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице
    или друго правно образувание.
    Индикация за косвено притежание е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно
    образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или
    на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
    2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени
    и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
    а) учредителят;
    б) доверителният собственик;
    в) пазителят, ако има такъв;
    г) бенефициент или класът бенефициери, или
    д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея,
    предстои да бъде определено;
    е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежание или
    чрез други средства.
    3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни
    или сходни с посочените в т. 2.
    (2) Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на
    капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
    (3)”Контрол” е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява
    индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно
    образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване
    на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.
    (4) Индикация за “непряк контрол”; е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез
    упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез
    други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.
    (5) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за
    съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е
    действителният собственик, за “действителен собственик”; се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.
    Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

 

BESCO призовава Комисията по правните въпроси, Комисия по бюджет и финанси, Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на обективност, на дълбок анализ за потребността на този законопроект.