От името на Българската стартъп асоциация споделяме становище като част от обществената консултация, която се провежда в момента за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Българската стартъп асоциация е работодателска организация, която има над 500 компании членове, включително голяма част от фондовете за дялово и рисково инвестиране, т.н. стартъп и scaleup компании, които са пряко заинтересовани от възможностите за публично предлагане на ценни книжа, като логична част от развитието на техния бизнес.

Голяма част от предложените промени са във връзка с изцяло новия за България подход в разграничението между публични и непублични предлагания. Обективният критерий относно минимален брой адресати, за да бъде определено едно предлагане като публично, отпада, като ще следва да се преценява „достатъчността“ на предоставяната информация. Изглежда, че е без значение на колко лица се предоставя информацията, дали например предлагането е ограничено само до съществуващи акционери (при увеличение на капитала), по чия инициатива се предоставя информацията. Доколкото потенциално това би довело да квалифициране на много по-голяма част от предлаганията като публични (въпреки че реално публичен елемент изглежда да няма), а по действащия режим извършването на публично предлагане се свързва и с придобиване на специфичен статут (на емитент или публично дружество) с произтичащи от това задължения, са предложени промени в редица текстове на ЗППЦК. Приветстваме този подход, като имаме предложения за допълнителни промени с оглед последователното му провеждане.

  1. Чл. 3 ЗППЦК

Текстът предвижда ограничения за публично предлагане на налични ценни книжа и безналични ценни книжа с условия/ограничения за прехвърляне, като с оглед по-широката дефиниция на публично предлагане и предоставените от ТЗ възможности за издаване на налични ценни книжа (това всъщност е и обичайната практика), както и на такива с ограничения за прехвърляне (често срещана хипотеза), са необходими промени.

Единият вариант е да се предвиди, че забраната се прилага не за публично предлагане, а за допускане до търговия. Това е в съответствие с идеята, заложена в Регламент (ЕС) 909/2014 (относно изискването за безналична форма с оглед улесняване на прехвърлянето, както и във връзка с гарантирането на титула върху ценните книжа), като свободната прехвърляемост цели обезпечаване на безпрепяствения оборот, от значение за търговията на регулирани пазари, не за публичните предлагания като цяло.

Друг възможен подход е да се предвидят специални изключения, при които се допуска публично предлагане на налични или винкулирани ценни книжа, например при предлагане до определен брой лица, съобразен с обичайния акционерен състав на непубличните дружества (до 150 лица, доколкото при повече лица потенциално би могло да се стигне и до придобиване на статут на публично дружество).

2.  чл. 100к ЗППЦК

Въпреки въведената в т. 5 на ал. 2 дефиниция на емитент (свързана с допускането на ценни книжа до търговия на регулиран пазар), не е предложена съответна промяна в текста на чл. 100к, ал. 1 ЗППЦК, определящ кръга на задължените да разкриват информация лица – включително това са лица, предложили ценни книжа публично.

Необходимо е в чл. 100к, ал. 1 ЗППЦК да се заличат думите „както и от емитенти, които са извършили публично предлагане на ценни книжа в Република България, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка“.

  1. Нов раздел IIа на глава шеста – чл. 89б (3)

Заложеното ограничение за задължение за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа на емисии ценни книжа, с обща стойност, изчислена за период от 12 месеца, надвишаваща левовата равностойност на 2 000 000 евро е значително по-ниско от дадения праг от 8 000 000 евро по Регламент (ЕС) 2017/1129 (13). Това поставя българските емитенти на ценни кножа в значително неравностойно положение спрямо емитенти на други пазари в ЕС предвид необходимостта на българската икономика да догонва страните от ЕС. Като пример може да се посочи, че дори и в момента съществуващата практика от друг финансов пазар в България – банковия – позволява на ръководствата на местни кредитните институции, чуждестранна собственост в България, да взимат решения за отпускане на кредитни експозиции към даден клиент в рамките на левовата равностойност на 5 000 000 евро.

4. Нов раздел IIа на глава шеста – чл. 89в и чл. 89г

Посочените разпоредби въвеждат специфични правила относно публично предлагане, за което не се изисква потвърждаване на проспект, но се изисква друг документ – прилагат се различни правила в зависимост от това дали публичното предлагане е свързано с допускане до търговия на МСТ или няма да има допускане до търговия.

Относно предложения чл. 89в не може категорично да се установи дали има някакво съотношение и какво е то между предлагането и допускането до търговия, например дали предлагане, при което е заявено последващо допускане на предлаганите ценни книжа до търговия на МСТ, ще попада под изискванията на чл. 89в (или, доколкото няма сигурност относно допускането след предлагането, ще се изисква спазване на процедурата по предложения нов чл. 89г).

Неясно е и дали документ по чл. 89в ще се изисква, ако има само допускане, не и предлагане.

От гледна точка на приложното поле и на двата предложени нови члена остава неясно и дали ако има и друго основание за освобождаване от проспект извън въведеното на национално ниво основание по чл. 89б, ал. 3 от проекта на ЗИД ще е необходим съответен документ по чл. 89в/чл. 89г.

5. Нов раздел IIа на глава шеста – чл. 89д, ал. 7

Предвидено е прилагане на правилата за отговорността във връзка с проспекта и в случаи, когато няма издаден проспект, без да има ограничение относно случаите, на практика това може да са случаи на увеличение на капитал на непублично дружество, в което участват например две лица. Следва да се уточни за кои хипотези се прилага изискването.

6. Нов раздел IIа на глава шеста – чл. 89к, 89л, 89м, 89о, 89т

Предложените разпоредби поставят изисквания при осъществяване на подписка/публично предлагане. Не става ясно дали се прилагат само при предлагане въз основа на проспект (в предложения нов раздел се разглеждат и случаи на публично предлагане, при които не се изисква проспект), в случаи на публично предлагане с проспект, но и в хипотезите на новите чл. 89в и 89г, или във всички случаи на подписка/публично предлагане, без значение от приложимите за осъществяването ѝ изисквания. Необходимо е ясно да бъдат идентифицирани хипотезите, в които посочените разпоредби се прилагат.

7. Доколкото осъществяването на първично публично предлагане вече няма да води самостоятелно до придобиването на статут на публично дружество, като теоретично е възможно да има публични дружества, придобили такъв статут само на това основание, в интерес на инвеститорите в тези дружества е да се създаде изрично правило, установяващо, че публични дружества, придобили този статут до влизане в сила на измененията, запазват същия.

Макар и не пряко свързани с въвежданата нова концепция относно публичното предлагане, правим и следните предложения с оглед подобряване на регулацията и защитата на инвеститорите:

1. Нов раздел IIа на глава шеста – чл. 89м, ал. 2, чл. 89с

В първата разпоредба се урежда моментът, до който набраните при подписка (неясно дали само за акции, доколкото се коментира вписване на увеличение на капитала), а в чл. 89с ще бъде уреден режимът на оттегляне. Увеличението на капитала може да бъде вписано, но емисията да не бъде регистрирана, съответно възможно е набиране на средства не само посредством издаване на акции, но и на други ценни книжа – облигации, варанти, като инвеститорите трябва да бъдат гарантирани и в тези хипотези. В случай на упражняване на право на оттегляне няма правила относно връщане на парите (както е при неуспешно увеличение на капитала). С оглед гарантиране на интересите на инвеститорите при предлагане на безналични ценни книжа релевантният момент, в който набраните средства могат да бъдат освободени, трябва да е издаването на инструментите, като в случай на оттегляне трябва да бъде гарантирано и връщането на парите на оттеглилите се инвеститори.

2. чл. 112б, ал. 7 ЗППЦК

Изискването правата да се прехвърлят на регулиран пазар е неясно, доколкото, от една страна, няма основание единствените ценни книжа, за които съществува такова ограничение, да бъдат правата, а от друга – ако целта на разпоредбата е друга, не можем да установим такава. Нещо повече, правата, както и всеки друг вид финансови инструменти, може да са предмет на договорена сделка, включително върху тях може да има специално учредени права, например опции. Поради това предлагаме изменение на разпоредбата, като първото изречение на ал. 7 на чл. 112б ЗППЦК бъде заличено.

С уважение,

Екипът на BESCO – Българската стартъп асоциация