ДО Г-н Владислав Горанов,
Министър на Финансите на Република България

ДО Директора на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“,
Министерство на финансите,
email: masspriv@minfin.bg

ОТ Българската стартъп асоциация (BESCO)

гр. София,03-06-2020 г.

СТАНОВИЩЕ-ПРЕДЛОЖЕНИЕ

относно проекта на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД

На 13.05.2020 г., на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове („ЗНА“), на интернет страницата на Министерство на финансите и на Портала за обществени консултации към Министерски съвет бе публикуван за обществени консултации проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД (тук по-долу „Законопроектът“). В предвидения за това срок (до 15.06.2020 г.) представяме на Вашето внимание Становище-предложение, фокусирано основно върху малко дискутирания до този момент проблем за нарушаване основни права и легитимни интереси на контролиращите акционери в немалка част от публичните дружества, който ще възникне при приемане на Законопроекта.

Общи положения

Изразяваме несъгласие с приемане на Законопроекта в предложената понастоящем редакция.

Подходът, възприет в Законопроекта за разрешаване на поставените в мотивите към него проблеми, няма да допринесе за тяхното преодоляване. Постигането на поставените със Законопроекта цели е съмнително и неясно. С него, на практика, се предвижда национализация на акции на български и чуждестранни физически лица (доколкото стойността на огромна част от тези акции ще бъде в крайна сметка придобита от държавата) и последващата приватизация на правата по тези акции в полза на произволни частни субекти. Постигането на активизиране на акционерите от масовата приватизация и стимулирането на българския капиталов пазар не може да бъде постигнато със законово предвиждане акциите на тези акционери да бъдат задължително прехвърляни в клиентски подсметки при инвестиционни посредници или, в случай на неизпълнение на това тяхно задължение, принудително отчуждаване на тези акции от техните притежатели.

От една страна, ниската ликвидност на българския капиталов пазар категорично не се дължи на неактивните акционери от масовата приватизация, а на липсата на активна държавна политика и достатъчни стимули за настоящите и потенциалните участници на този пазар. Наличието на множество неактивни акционери се дължи на проведената от държавата през последните 30 години приватизационна политика, като промяната в курса на тази политика не може да става за сметка на гарантирани от Конституцията и международните актове права на частните лица и то посредством непредвидими и неясни законодателни разрешения с неясни, неоценени предварително и дори съмнителни резултати.

От друга страна, кумулирането на неактивните акции в един инвестиционен фонд и създаване на възможност управляващото този фонд дружество да се разпорежда с тях, по никакъв начин няма да увеличи ликвидността и атрактивността на родния капиталов пазар, а напротив – ще създаде предпоставки за облагодетелстване на определен кръг лица чрез придобиване на атрактивни акционерни активи при изначално неясни и неопределени критерии за определяне на цената на тези активи. Предложеният със Законопроекта механизъм за уреждане на отношенията по повод неактивните акции от масовата приватизация няма да доведе до справянето с нито един от набелязаните проблеми, а както сме посочили по долу в настоящето наше становище – този механизъм ще доведе до нарушаване на основни конституционни и гарантирани с международноправни норми права на част от емитентите и техните акционери.

Във връзка с горепосоченото, изцяло подкрепяме и се присъединяваме към изразеното от Асоциация на Индустриалния Капитал в България негативно становище относно Законопроекта, както и негативните становища по представената в началото на 2019 г. концепция (до голяма степен възпроизведена в Законопроекта), изразени от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Национална комисия за корпоративно управление, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, Асоциация на организациите на българските работодатели, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерация на независимите синдикати в България, Конфедерация на труда “Подкрепа”, Омбудсмана на Република България и Гражданския парламент на България – Икономическия и социален съвет.

Без да се засяга гореизложеното, настоящото становище е фокусирано основно върху предвиденото със Законопроекта служебно прехвърляне на инвестиционен фонд, управляван от управляващо дружество (тук по-долу „Фонд-мениджъра“) на акциите придобити срещу инвестиционни бонове по реда на глава осма от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия („ЗППДОП“), допуснати до търговия на регулиран пазар, държани по неактивни лични сметки съгласно дефиницията на Законопроекта и които след 12 месеца от влизане в сила на Законопроекта не са прехвърлени към клиентски подсметки на инвестиционен посредник. Фонд-мениджърът ще може да упражнява без ограничение всички права по прехвърлените в него акции, в това число право на глас, дивидент, ликвидационна квота, право да ги залага и заема, да ги продава.

Пряка законодателна намеса в правото на собственост на акционерите, упражняващи контрол върху емитентите

Поради спецификите на законодателната рамка на масовата приватизация и последващите нормативни актове, уреждащи статута и функционирането на публичните дружества, чиито акции се търгуват на капиталовия пазар у нас, понастоящем не малка част  от публичните дружества – емитенти, чиито акции са листнати на борсата, се контролират от миноритарен акционер или група от миноритарни акционери (тук по-долу „Контролиращите миноритарни акционери“). При действащата нормативна уредба е практически невъзможно Контролиращите миноритарни акционери да придобият мажоритарен пакет от акции, съответно мажоритарен контрол. Това се дължи на изключително голямата раздробеност на акциите на физическите лица, придобити при масовата приватизация, както и на тяхната не активност. От една страна, провеждане на търгово предлагане по смисъла на ЗППЦК е практически неприложимо при по-голяма част от случаите, а от друга страна – вероятността от положителен резултат при посочените особености на акционерната маса е незначително малка  – до степен на невъзможност.

Именно посочените особености на акционерния състав на горепосочените емитенти са причината и за не придобиване на мажоритарно акционерно участие от трети лица – различни от Контролиращите миноритарни акционери.

На този фон, и с оглед очакваната активност на акционерите с лични сметки да е едва около 20% (което считаме за твърде голям процент предвид десетилетната липса на активност на тези лица и недостатъчните финансови и административни облекчения за тях, предвидени в Законопроекта) залегналите в Законопроекта механизми, предвиждат лесно, безпроблемно и нормативно гарантирано придобиване на мажоритарно акционерно участие от Фонд-мениджъра и възможност той да се разпореди с придобитите акции в полза на трети лица, включително възможност за прехвърляне на целия мажоритарен пакет от акциите на даден емитент в полза на едно конкретно трето лице.

Това придобиване представлява нормативно-гарантирана принудителна подмяна на контрола при не малка част от емитентите, принудително лишаване на Контролиращите миноритарни акционери от икономическата стойност на притежаваните от тях миноритарни, но все пак контролиращи, пакети от акции и пряка законодателна държавна намеса в правото на собственост на тези акционери.

Учудване и недоумение буди, че в мотивите към Законопроекта дори е посочено, че един от проблемите, който се очаква да преодолее Законопроекта, е „възползване от страна на някои публични дружества от незнанието на акционерите, вследствие на което дружествата се управляват с миноритарен дял и се прилагат недобри корпоративни практики, които не са в интерес на миноритарните акционери“. Става ясно, че горепосочената принудителна смяна на контрола и лишаването на акционери от икономическата стойност на техните акции е целен от държавата ефект! Мотивите на законотвореца в тази посока са неверни, подвеждащи и неаргументирани.

На първо място, в мотивите на законопроекта липсват каквито и да било обосновани посочвания за конкретни „недобри корпоративни практики, които не са в интерес на миноритарните акционери“. Това твърдение е невярно и необосновано. Всички емитентни, включително и тези, контролирани от миноритарни акционери, прилагат приетия от Националната комисия по корпоративно управление („НККУ“) Националния кодекс за корпоративно управление при пълно спазване на правата на акционерите, зачитане интересите на заинтересованите лица, качествено и пълно разкриване на информация и пълна отговорност на корпоративните ръководни органи. Корпоративните практики на емитентите са съобразени изцяло със ЗППЦК и другите приложими законови и подзаконови нормативни актове, като в тази връзка се оказва пълно съдействие на регулаторния орган в лицето на Комисията по Финансов Надзор („КФН“) при регулярно осъществяваните от нея надзорни правомощия именно за недопускане на такива недобри корпоративни практики. Недоумение буди разбирането на законотвореца, че спазването на всички законови изисквания по отношение управлението на публичното дружество и пълното разкриване на информация и множеството надзорни функции и правомощия на КФН, не са достатъчни за преодоляване на иначе неконкретно посочени от законотвореца „недобри корпоративни практики“, та се налага да се предприемат принудителни законови мерки за отнемане на контрола на Контролиращите миноритарни акционери. Действащото специално законодателство в областта на публичните дружества, както националното, в което са транспонирани и приложимите норми на вторичното съюзно право, така и директно приложимите регламенти на ЕС[1], създават нужната гаранция против злоупотреба от контролиращите миноритарни акционери спрямо мажоритарната група на индивидуалните акционери.

По отношение на правото на дивидент на акционерите, следва конкретно да се посочи, че като всяко друго притезателно право и правото на дивидент се погасява при изтичането на срока на предвидената в Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) погасителна давност. В случай на неразпределяне на дивидент или в случай, че след изтичането на давностния срок и при връщане на непотърсените дивиденти в патримониума на емитента, последните формират по-висока стойност на собствения капитал на емитента, а от там и формират по-висока борсова и пазарна стойност на акциите на всички акционери. Формираните резерви създават възможност за реакция от страна на емитента при евентуални неблагоприятни събития върху бизнеса в България (това е особено актуално с оглед последните събития с COVID-19 у нас и по света и очертаващите се икономически предизвикателства пред бизнеса в световен мащаб). Наред с това, в резултат на неразпределената печалба от емитетнта или връщането на непотърсените реазпределени дивиденти, се създават и допълнителни резерви за увеличение размера на дивидента за следващи години.

По отношение на разкриването на информация, емитентите, включително тези контролирани от миноритарни акционери, прилагат регулярно всички предвидени в ЗППЦК нормативни изисквания в тази връзка. Освен, че предоставят на КФН и БФБ цялата изисквана информация (с измененията на ЗППЦК, които предстои да влязат в сила от септември 2020 г., се предвиждат и допълнителни гаранции чрез предоставяне на информация и на Централен депозитар АД), емитентите поддържат интернет страници, на които публикуват цялата изисквана по закон информация за своите акционери. В съвременното информационно общество това е изключително подходящ начин за информиране на акционерите за състоянието на дружеството, предстоящите и миналите корпоративни събития, подробна финансова информация за емитентите, всички предстоящи разпределяния на дивидент и друга важна за акционерите информация. Изискванията на ЗППЦК за осведомяване на обществеността и акционерите се изпълняват и чрез предоставяне на посочената в закона информация на специализирани интернет сайтове и онлайн платформи, което също представлява изпълнение на задължението на емитентите за пълна информираност на акционерите. На разположение на акционерите са и постоянно действащите при емитентите звена за връзка с инвеститорите (директор за връзка с инвеститорите), от които акционерите по всяко време могат да получат незабавно поисканата от тях информация.

Всичко горепосочено показва, че посоченият „проблем“ в мотивите към Законопроекта за наличие на „недобри корпоративни практики“, не отговаря на обективната действителност. Не е налице проблем, който да бъде решаван със законопроекта, а още по-малко това може и следва да стане с принудително отнемане на контрола от Контролиращите миноритарни акционери. Горепосоченото безспорно показва, че незаинтересуваността на акционерите от масовата приватизация относно упражняване на правата по техните акции не се дължи на корпоративните практики, прилагани от емитентите. Трудно можем да си представим как тази незаинтересованост би се решила, в случай, че голяма част от акционерите не се идентифицират в предвидения в Законопроекта едногодишен срок, и техните акции бъдат придобити от Фонд-мениджър, а в последствие – придобити от едно или повече трети лица. Това показва парадоксалността на Законопроекта, който по никакъв начин не предвижда решаване на „проблемите“, които според законотвореца предпоставят неговото приемане.

На второ място, с мотивите към Законопроекта се прави внушение, че Контролиращите миноритарни акционери се „възползват“ от незнанието на акционерите и управляват дружеството с миноритарен дял от акциите. Подобно внушение не само, че не отговаря на истината, но и противоречи на възможности, предоставени от закона за упражняване на влияние при управлението на емитентите.

Съгласно § 1, т. 14, буква „в“ от ДР на ЗППЦК контрол е налице и когато едно лице може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице. Понятието контрол е нормативно регламентирана възможност, която намира своите конкретни проявления в множество изисквания и ограничения на ЗППЦК. Упражняването на контрол не е нужно да става с мажоритарно участие[2]. Особеностите на масовата приватизация, която беше проведена с множество нормативни актове на централната власт в България през деветдесетте години на миналия век, предпостави фактическата възможност някои от публичните дружества да се управляват и контролират от миноритарни акционери. Както вече посочихме тук по-горе възможността за придобиване на мажоритарно участие от страна на Контролиращите миноритарни акционери е практически невъзможна предвид силната раздробеност на останалото акционерно участие в публичното дружество и предпоставената от бездействието на държавата в продължение на три десетилетия неинформираност на миноритарните акционери.

Внушението, че управлението на емитент с миноритарен пакет акции при пълно съблюдаване на императивните изисквания на ЗППЦК и под стриктния контрол на КФН, отделянето на огромен финансов, кадрови и времеви ресурс за развитието на емитента, финансовата му стабилност и растеж, представлява „възползване“ от незнанието на акционерите, е меко казано недопустимо и невярно. Въвеждането на подобна заблуда като мотив за приемане на законова регламентация, с която нормативно се урежда отнемане на контрол на Контролиращите миноритарни акционери и отнемане на икономическата стойност на техните акции, поставя под огромно съмнение не само съответствието на Законопроекта с Конституцията на Република България и приложимите международни актове като Европейската Конвенция за Правата на Човека („ЕКПЧ“), но и поставя под огромно съмнение реалните мотиви за приемане на Законопроекта и това дали те не са свързани с облагодетелстване на определен кръг лица чрез лесно придобиване на мажоритарно участие в добре развиващи се публични дружества за сметка на акционерите от масовата приватизация и за сметка на Контролиращите миноритарни акционери.

На следващо място, в мотивите към Законопроекта липсва какъвто и да било анализ относно това как посочения механизъм на прехвърляне на акциите към Фонд-мениджър ще гарантира постигането на залегналите в мотивите цели на Законопроекта за съживяване и стимулиране активността и ликвидността на капиталовия пазар в България. От една страна, окрупняването на всички непотърсени акции на акционерите от масовата приватизация в един участник (Фонд-мениджъра) ще превърне последния в своеобразен „инвестиционен диктатор“ на капиталовия пазар у нас, което, разбира се, ще повлияе пагубно на бъдещото развитие на този пазар. От друга страна, при положение, че Фонд-мениджърът ще може да се разпорежда свободно (без предвидени ограничения) с придобития от него мажоритарен пакет акции от капитала на не малка част от публичните дружества, то липсва каквато и да било гаранция, че акциите няма да се придобият от трето лице, което да упражнява мажоритарен контрол. Това по никакъв начин няма да доведе до идентифицираните с мотивите към Законопроекта ползи за капиталовия пазар у нас. Контролът просто ще премине от едно частно лице (което има гарантирани права и легитимен интерес да осъществява този контрол) в друго частно лице (което би имало икономически и капиталови ползи) и то само и единствено поради принудителната законодателна намеса на държавата. Нещо повече. При придобиване на повече от 1/3, ½ (50%), а в някои случаи дори 2/3 от акциите на един емитент, Фонд-мениджърът ще бъде задължен, съгласно действащите правила на ЗППЦК, да проведе търгово предлагане по правилата на чл. 149 и сл. ЗППЦК. Резултатите от това задължение на Фонд-мениджъра биха могли да бъдат два – или извършване на огромни разходи за неуспешни търгови предлагания по отношение на не малка част от емитентите (което, разбира се, няма да е предпочитания вариант), или продажба на целия или част от пакетите акции на трети лица. И на непросветен в материята е ясно, че изборът на втория вариант ще доведе до окрупняване на мажоритарен пакет акции у трети лица, което от своя страна по никакъв начин няма да промени положението на капиталовия пазар, нито ще увеличи неговата ликвидност. Напротив, поставените цели с мотивите на Законопроекта, а и с приетата през 2016 г. Стратегия за развитие на българския капиталов пазар, няма да бъдат постигнати.

На следващо място, наред и във връзка с горното, Законопроектът не отговаря на залегналите в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на обоснованост, предвидимост и пропорционалност. Предвидената възможност за принудителна загуба на контрола на Контролиращите миноритарни акционери върху емитента и икономическата стойност на техните акции не само, че не е обоснована (по подробно изложените тук по-горе мотиви), но и нарушава предвидимостта по отношение упражняването на конституционно гарантирани права на Контролиращите миноритарни акционери. В следствие на нормативната уредба по провеждането на масовата приватизация, както и в следствие на следприватизационните закони, Контролиращите миноритарни акционери са имали легитимно очакване, че ще могат да упражняват произтичащите от придобитите от тях акции от капитала на емитентите права. В израз на това свое легитимно очакване, те са инвестирали значителни финансови, времеви, кадрови и други ресурси, поемали са множество задължения и рискове, като в крайна сметка това се е отразило и продължава да се отразява положително на емитентите, техните акционери и дъщерни дружества, служителите в тях и държавния бюджет. Срещу легитимното очакване на Контролиращите миноритарни акционери и предприеманите на негова база правни актове и действия, държавата дължи стабилност и предвидимост в нормативната регулация. Приемането на законова регламентация, отнемаща контрола на Контролиращите миноритарни акционери и икономическата стойност на притежаваните от тях акции, без да е предвидена каквато и да било гаранция за запазването на правата и легитимните им интереси като упражняващи контрол миноритарни акционери, безспорно противоречи на принципа на предвидимост[3]. Тази непредвидимост на Законопроекта ще се отрази негативно и на чуждестранните инвестиции в България, тъй като угрозата от необоснована, непропорционална и непредвидима намеса в правата на инвеститорите има възпиращо действие по отношение на чуждестранните инвестиции у нас. Така, приемането на Законопроекта не само няма да подобри атрактивността и ликвидността на българския капиталов пазар, а точно обратното – ще отблъсне инвестициите в него с оглед угрозата от непропорционално и непредвидимо пряко засягане на правата на инвеститорите посредством бъдещи законодателни промени.

По отношение на нарушения принцип на пропорционалност, следва да се има предвид, че при нормативно засягане на правата на гражданите и организациите следва предварително и задълбочено да се изследва справедливия баланс между обществените ползи от това засягане и личните права на гражданите. Такъв анализ липсва както в мотивите към Законопроекта, така и в Цялостната предварителна оценка на въздействието му. Нещо повече. Законотворецът дори не е предвидил Контролиращите миноритарни акционери като такива, които биват засегнати от Законопроекта, а ги е идентифицирал като такива, които „се възползват от незнанието на акционерите“ и които „прилагат недобри корпоративни практики, които не са в интерес на миноритарните акционери“, без да посочи конкретни мотиви за това свое твърдение. Както вече аргументирано посочихме по-горе, анонсираните цели на законопроекта няма как да бъдат постигнати с предложеното отнемане на права на Контролиращите миноритарни акционери. На практика, липсват каквито и да било допирни точки между заложените от законотвореца обществени цели (по-висока информираност и активност на акционерите от масовата приватизация; повишаване интереса на тези акционери от разпореждане с техните акции; повишаване на ликвидността и атрактивността на българския капиталов пазар) и засегнатите от Законопроекта частни права на Контролиращите миноритарни акционери (право на собственост, изразяващо се в право на контрол и икономическа стойност на акциите им). Или казано по друг начин, постигането на набелязаните обществени цели не трябва да минава през пряко и/или косвено засягане правата и легитимните интереси на Контролиращите миноритарни акционери. Тези цели могат да бъдат постигнати по редица други начини, които не засягат права на граждани и юридически лица. Приемането на Законопроекта няма да доведе до баланс между обществения и частния интерес, а само ще засегне необосновано конституционно гарантираните правата на определен кръг частни лица.

Пряко нарушаване правото на собственост на миноритарните акционери, упражняващи контрол върху емитентите, гарантирано от Конституцията на Република България, ЕКПЧ, Хартата на основните права на ЕС и пр.

Предвиденият в Законопроекта механизъм за служебно придобиване на не прехвърлените в едногодишния срок акции на неактивни акционери от масовата приватизация, в полза на Фонд-мениджър, пряко нарушава гарантираното от Конституцията на Република България и ЕКПЧ правото на собственост на Контролиращите миноритарни акционери върху притежаваните от тях акции. Приемането на Законопроекта би означавало пряко нарушение от страна на държавата на законовата гарантираност и неприкосновеност на частната собственост на Контролиращите миноритарни акционери (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България) и на инвестициите и стопанската инициатива (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България). Предвиденият със Законопроекта механизъм пряко нарушава и мирното ползване на собствеността на Контролиращите миноритарни акционери по отношение на техните акции съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, респ. чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, които са приложимо право в България.

Правото на собственост на акциите на Контролиращите миноритарни акционери попада в обхвата на горецитираните защитни разпоредби на Конституцията на Република България, на Протокол № 1 към ЕКПЧ и на Хартата. Съгласно практиката на Европейския Съд по Правата на Човека („ЕСПЧ“), понятието „собственост”, използвано в чл. 1 от Протокол № 1, има автономно значение, което не се ограничава до притежанието на телесни вещи. Някои други права и интереси, съставляващи активи, също могат да бъдат разглеждани като „имуществени права” и в този смисъл като „собственост” за целите на тази разпоредба[4]. Критерии за определяне на дадено право като собственост са икономическото му изражение и достатъчната му определяемост. Доколкото дяловете и акциите от търговско дружество имат финансова и икономическа стойност, те представляват собственост[5]. В този смисъл, правото на собственост на акциите на Контролиращите миноритарни акционери попада и в обхвата на защита на член 17 от Хартата на основните права на ЕС[6].

Държавата има положителни и отрицателни задължения по гарантирането правото на собственост на гражданите и организациите. От една страна, тя трябва да създаде достатъчно механизми, които да гарантират мирното ползване на собствеността от страна на гражданите и неговата защита при посегателство и нарушение. От друга страна, държавата в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и техните органи следва да се въздържа от приемането на такива актове и предприемането на такива действия, които неоправдано и непропорционално засягат или създават предпоставки за засягане правото на собственост на гражданите и организациите.

С приемането на Законопроекта ще е налице пряка намеса на държавата спрямо упражняването правото на собственост от Контролиращите миноритарни акционери спрямо притежаваните от тях акции от капитала на емитентите, която ще доведе до загуба на контрола от тяхна страна спрямо емитента, намаляване на икономическата стойност на техните акции и до възможност за драстично размиване на тяхното акционерно участие[7]. В своето Решение по делото Шести май инженеринг ООД и други срещу България ЕСПЧ е признал нарушение на Българската държава на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ във връзка със необосновано съдебно решение, в следствие на което контролиращото миноритарно акционерното участие на жалбоподателите в акционерно дружество (което преди нарушението е възлизало на 49,83%) е разредено до такава степен, че те губят контрол над акционерното дружество. ЕСПЧ приема, че решението на държавния орган (в конкретния случай – съда) е направило възможна промяната в контрола на акционерното дружество, в следствие на която промяна акционерното участие на жалбоподателите е размито до степен, която предполага загуба на икономическата стойност на техните акции. ЕСПЧ заключава, че размиването на акционерното участие на жалбоподателите в акционерното дружество е свързано с действията на държавата в степен, която е достатъчна да обоснове заключението, че властите са се намесили в притежанията на жалбоподателите, поради което установява нарушение.

В настоящия случай, приемането на Законопроекта би означавало дори по-груба намеса на държавата (в лицето на нейната законодателна власт) в правото на собственост на Контролиращите миноритарни акционери – до степен на директно лишаване от притежания, доколкото с придобиването от Фонд-мениджъра на непотърсените акции на акционерите от масовата приватизация (които се очаква да са по-голямата част от тях), директно се променя контрола в емитенти, които, поради особеностите на приватизационните закони в България, се контролират от миноритарни акционери. Разбира се, Фонд-мениджърът или лицето на което той има право да продаде всички или част от придобитите съгласно Законопроекта акции от капитала на емитента, могат да изберат да променят персоналния състав на органите на управление на емитента и да увеличат капитала му до степен, която драстично да размие акционерното участие на Контролиращите миноритарни акционери.

Държавата не следва да допуска приемането на законодателна възможност за такова нарушаване на правата на собственост на Контролиращите миноритарни акционери. Акциите, притежавани от Контролиращите миноритарни акционери, представляват комплексно право. Акцията удостоверява не само право на част от собствения капитал на емитента, но и други права – право да се гласува на общото събрание и право на осъществяване на влияние и контрол спрямо емитента[8]. Приемането на Законопроекта, който предвижда механизъм водещ до ограничаване, намаляване и/или лишаване от тези права, ще представлява неоправдана държавна намеса в конституционно гарантирани права на Контролиращите миноритарни акционери. Такава намеса на държавата е неоправдана, прекомерна и безспорно ще наруши справедливия баланс, който следва да бъде поддържан между обществения интерес и нуждата от защита правото на мирно ползване на собствеността на Контролиращите миноритарни акционери[9]. Както вече посочихме по-горе, липсва каквато и да било пропорционална причинна връзка между предложения със Законопроекта механизъм и постигането на анонсираните негови цели, която да може справедливо да оправдае изключителната тежест и безпрецедентните ограничения и намеса на държавата в правото на собственост на Контролиращите миноритарни акционери.

Становище и конкретни предложения

С оглед всичко гореизложено, категорично се противопоставяме на приемането на Законопроекта за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван за обществено обсъждане на 13.05.2020 г. Настояваме същият да бъде оттеглен и да не бъде предлаган за разглеждане от Министерски съвет.

В една демократична държава, каквато е България, постигането на анонсираните с мотивите към Законопроекта цели не следва да става за сметка на непредвидимо, необосновано и непропорционално пряко засягане на права на определени лица, които са гарантирани от Конституцията на Република България, ЕКПЧ и Хартата на основните права на ЕС. Напълно подкрепяме становището, изразено от АИКБ, че за постигането на набелязаните цели държавата следва да насочи усилията си към многократно и задълбочено обсъждани и предлагани от инвестиционната общност действия, а именно: широко информиране на акционерите от масовата приватизация относно техните права и възможности; улесняване и поевтиняване на унаследяването; електронната идентификация и отдалечения достъп и управление на тези активи. Бихме добавили, че подобряването на ликвидността и атрактивността на българския капиталов пазар (която е друга от анонсираните цели) може да стане само и единствено чрез целенасочени държавни стимули[10] и гаранции за настоящите и потенциални участници на този сегмент от пазара, предоставяне на нови услуги и подобряване на инфраструктурата на капиталовия пазар, намаляване на административната тежест и не на последно място – провеждане на целенасочени кампании за повишаване финансовата грамотност на българина, като се започне още от училищното образование.

Евентуално, в случай, че Законопроектът не бъде оттеглен и бъде предложен за разглеждане от Министерски съвет, то в него следва да залегнат изрични законови механизми, чрез които да се гарантира недопускане нарушаване на гарантираните от Конституцията на Република България, от международните актове, по които Република България е страна (ЕКПЧ напр.), както и от правото на ЕС, права и легитимни интереси на Контролиращите миноритарни акционери на спокойно и мирно ползване на притежаваните от тях акции и контролиращи акционерни участия в капитала на емитентите[11]. Тези механизми следва да включват, например, право на Контролиращите миноритарни акционери да придобият приоритетно толкова акции от акциите, прехвърлени на Фонд-мениджъра, колкото са необходими за придобиване на мажоритарно акционерно участие в капитала на емитента, на цена, равна на определената парична равностойност на акциите, съгласно извършената оценка.

За да бъде ефективна, предоставената възможност на Контролиращите миноритарни акционери приоритетно да придобият акции, прехвърлени на Фонд-мениджъра, следва да отговаря на следните параметри:

право да се придобият поне толкова от прехвърлените на Фонд-мениджъра акции, колкото са необходими за формиране на мажоритарен контрол на Контролиращите миноритарни акционери по отношение на емитента, т.е. до достигане на 50%+1акция от Контролиращите миноритарни акционери. Останалите акции, по отношение на които не е упражнено правото на придобиване от Контролиращите миноритарни акционери, да могат да бъдат управлявани и/или прехвърляни свободно от Фонд-мениджъра на трети лица;

правото на придобиване да може да бъде упражнено преди всички останали трети лица в разумен срок. Следва да се определи задължение на Фонд-мениджъра в кратък законов срок след придобиването на акциите от негова страна и извършване на тяхната оценка, да уведоми Контролиращите миноритарни акционери за възможността им да придобият приоритетно акции на емитента. Следва да се даде кратък и разумен срок Контролиращите миноритарни акционери да упражнят това свое право и да закупят акциите на емитент;

правото на приоритетно придобиване да може да се извърши на определената с оценка парична равностойност на акциите. Оценката на стойността на акциите, която ще бъде извършена с оглед определяне стойността на дяловете от Фонд-мениджърът, с които ще се компенсират миноритарните акционери, би отговаряла на изискванията за справедлива цена, по която Контролиращите миноритарни акционери да могат да упражнят приоритетното си право на придобиване на акции на емитента. Тази оценка ще бъде изготвена на база обща за акциите на всички емитенти методология, което представлява достатъчна гаранция за справедливостта на определената по този начин стойност;

законови гаранции за ненарушаване правото на приоритетно придобиване на акции. Следва законово да се определи срок (до упражняване правото на Контролиращите миноритарни акционери), в който Фонд-мениджърът да не може да упражнява правото си на глас и да се разпорежда с прехвърлените акции.

Предвид гореизложеното, в случай, че Законопроектът бъде предложен за разглеждане от Министерски съвет, то настояваме в него предварително да бъдат допълнени следните разпоредби:

В чл. 7 да се направят следните изменения и допълнения:

Досегашният текст става ал. 1.

Създава се ал. 2: „(2) В тридневен срок от извършване на оценката на прехвърлените акции по чл. 13, ал. 1, управляващото дружество уведомява писмено миноритарните акционери в публичните дружества, които към момента на прехвърляне на акциите към инвестиционния фонд по ал. 1 самостоятелно или като свързани лица упражняват контрол върху конкретно публично дружество по смисъла на § 1, т. 14, букви „б“ и/или „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, относно прехвърлените му акции от капитала на публичното дружество, техния брой и определената парична равностойност на една акция.

Създава се ал. 3: „(3) В рамките на тримесечния срок по чл. 13, ал. 1 управляващото дружество извършва идентификация на акционери в публичните дружества, които към момента на прехвърляне на акциите към инвестиционния фонд по ал. 1 самостоятелно или като свързани лица упражняват контрол върху конкретно публично дружество по смисъла на § 1, т. 14, букви „б“ и/или „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. За идентификация на лицата по предходното изречение, управляващото дружество взема предвид актуален списък на всички акционери на публичното дружество, издадена от „“Централен депозитар“ АД към момента на прехвърляне на акциите към инвестиционния фонд по ал. 1, както и последно декларираните обстоятелства по реда на чл. 114б от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и публично оповестената информация относно упражнените права на глас в последните две проведени общи събрания на акционерите на публичното дружество.

Създава се ал. 4: „(4) В двуседмичен срок от получаване на уведомлението по ал. 2, миноритарните акционери в публичните дружества, които самостоятелно или като свързани лица упражняват контрол върху конкретно публично дружество по смисъла на § 1, т. 14, букви „б“ и/или „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, имат право преди всички други трети лица пряко да придобият от управляващото дружество толкова акции от капитала на съответното публично дружество, прехвърлени към инвестиционния фонд по ал. 1, колкото са достатъчни, за да придобият минимум 50 на сто от гласовете в общото събрание на публично дружество, при цена на акция, равна на определената с оценката по чл. 13, ал. 1 парична равностойност на една акция.

Създава се ал. 5: „(5) До изтичане на срока по ал. 4, управляващото дружество няма право да упражнява правото си на глас в общото събрание на публичното дружество по акциите по ал. 1, прехвърлени към инвестиционния фонд, както и да се разпорежда по какъвто и да било начин с тези акции, включително, но не само да ги продава, заменя, апортира, залага, заема. Сделката по разпореждане с акции по предходното изречение е нищожна.

Създава се ал. 6: „(6) Задълженията на управляващото дружество/инвестиционния фонд по чл. 149, ал. 1 ЗППЦК, съответно по чл. 149, ал. 6 ЗППЦК, възниква в 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4, в случай, че миноритарните акционери в публичните дружества, които самостоятелно или като свързани лица упражняват контрол върху конкретно публично дружество по смисъла на § 1, т. 14, букви „б“ и/или „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, не са упражнили правото си по ал. 4.

В чл. 12 се добавя нова точка 11 със следното съдържание: „т. 11. Условията и редът за идентифициране на акционери в публичните дружества, които към момента на прехвърляне на акциите към инвестиционния фонд по ал. 1 самостоятелно или като свързани лица упражняват контрол върху конкретно публично дружество по смисъла на § 1, т. 14, букви „б“ и/или „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и задължение за прехвърляне на акции на тези лица при условията на закона.

Горните предложения са само вариант за съхраняване правата и легитимните интереси на Контролиращите миноритарни акционери. Възможни са и други варианти, които максимално да гарантират техните права. С оглед постигане на приемлив вариант, изразяваме пълната си готовност, да вземем участие в консултирането и изработването на нужните изменения и допълнения в Законопроекта, с участието и на представители на засегнатите лица.

 

С Уважение
Добромир Иванов
Изпълнителен директор
BESCO – Българската стартъп асоциация

[1] Например, Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба, съображение 27

[2] В този смисъл и Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия, където в съображение 31 изрично се отчита възможността при определени обстоятелства контрол да бъде действително упражняван с миноритарен дял от акциите.

[3] В тази връзка, Директива 2007/36/ЕО относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, в съображение 3 прокламира, че „ефективният акционерен контрол е необходимо условие за добро корпоративно управление и следователно трябва да бъде улеснен и насърчаван“.

[4] Gasus Dosier-und Fordertechnik Gmbh v. the Netherlands, жалба № 15375/89, решение от 23.02.1995 г.

[5] Olczak v. Poland, жалба № 30417/96, решение по допустимостта от 07.11.2002 г., § 60; Sovtransavto Holding v. Ukraine, жалба № 48553/99, решение от 25.07.2002 г., § 91.

[6] Вж. Член 53, параграх 3 от Хартата – „Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция…“.

[7] Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, жалба № 17854/04, решение от 20.09.2011 г.

[8] Sovtransavto Holding v. Ukraine, жалба № 48553/99, решение от 25.07.2002 г., § 92; Company S. and T. v. Sweden, no. 11189/84, Commission decision of 11 December 1986, DR 50, p. 138.

[9] Sovtransavto Holding v. Ukraine, жалба № 48553/99, решение от 25.07.2002 г., § 98;

[10] Като, например, Пилотната грантова схема с ваучери за малки и средни предприятия, които искат да се листнат на БФБ – София, без да коментираме ефективността на конкретно тази схема.

[11] В тази връзка следва да се обърне внимание на Директива 2004/25/ЕО относно предложенията за поглъщане, съображение 19 от която прокламира, че „Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да се даде възможност на всеки предложител да придобива мажоритарни дялове в други дружества и изцяло да упражнява контрол върху тях. За тази цел следва да се премахнат ограниченията за прехвърляне на ценни книжа, ограниченията на правата на глас, извънредните права за разпореждане с имущество и множествените права на глас, или да се замразят за срока, даден за приемане на предложението, и когато общото събрание на акционерите приема защитни мерки, внася изменения в дружествения договор или освобождава или назначава членове на съвета на първото общо събрание на акционерите след осъществяване на предложението. Когато притежателите на ценни книжа са претърпели загуби вследствие на премахването на права, следва да се предвиди справедливо обезщетение в съответствие с техническите механизми, определени от държавите-членки“.