Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието

(Приложете към формуляра допълнителна информация/документи)

Институция: Министерство на икономиката Нормативен акт: Търговски закон
За включване в законодателната

програма на Министерския съвет за периода:

01.01.2020 – 30.06.2020 г.

Дата:
Контакт за въпроси: Телефон:
1.Дефиниране на проблема:

През изминалите години България се утвърди като един от ключовите центрове за иновативно развитие в Европа. Наред със значимата роля, която страната ни играе като стратегически център във веригата на производство на големи международни технологични компании като Google, Microsoft, Hewlett-Packard (HP), Uber, Viber и други, расте и броят на българските компании, които създават и развиват в България технологични продукти и системни решения с принос към българската и световната икономика. Талантливи екипи създават нова генерация компании и продукти, базирани на изкуствен интелект, машинно учене, блокчейн и интернет на нещата. Расте и броят на технологичните решения в недвижимите имоти, дронове и роботика, космически разработки и други индустрии с висока добавена стойност. Повечето от тези компании са т.н. стартъп (Startup), с малко на брой служители и с възможност за бърз икономически растеж, базиран на технологии с висока добавена стойност.

Действащата нормативна уредба на капиталовите търговски дружества в България не може да отговори на спецификите, свързани с дейността на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании.

 

Българското акционерно дружество има някой характеристики, които могат да отговарят на тези специфики, но няколко основни въпроса предотвратяват ползването му от стартиращите компании в страната, като:

 

·       условията за структурирането, функционирането и взаимодействието на органите на управление на акционерните дружества се явяват сложни и скъпи за малките компании в началния етап на тяхното развитие. Така например, задължителното изискване за наличието на най-малко трима директори в съвета на директорите на акционерно дружество, избрало по- улеснената, едностепенна форма на управление на дружеството води до годишен фиксиран разход в размер минимум на 43 000 лв.

 

·       предвидената минимална стойност на  капитала от 50 000 лв. и минимална номинална стойност на една акция от 1 лев също се явяват пречка за ползване на това дружество в ранните етапи на развитие на стартъп компаниите и началното привличане на финансиране.

 

·       от друга страна, дружеството с ограничена отговорност като най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес в България не предоставя възможност за емитиране на акции и други инструменти за набиране на средства или предоставяни като стимули за задържане на служителите. За разлика от свободата на прехвърляне на акции при акционерното дружество, прехвърлянето на дружествени дялове на дружество с ограничена отговорност е строго формализиран процес, което го прави бавен и скъп.

 

Предложеният законопроект има за цел чрез изменение в правната рамка на дружественото право да се предоставят конкурентни условия за стартиране на иновативни и бързо развиващи се стартъп компании в България чрез въвеждане на нова дружествена форма, наименувана „Договорно акционерно дружество”.

 

То ще включва в себе си свободата на влизане и излизане на съдружниците, емитирането на различни финансови инструменти и гъвкавостта при структурирането на капитала, каквато капиталовото акционерно дружество предлага, и достъпността при учредяване и улеснената форма на управление, присъщи на дружеството с ограничена отговорност.

 

1.1.Кратко опишете проблема и причините за неговото възникване. Посочете аргументите, които обосновават нормативната промяна.

Специфичните характеристики, свързани със стартирането и развитието на иновативни и ориентирани към растежа малки компании са следните:

1.Необходимост от набирането на капитал (капиталови инвестиции) от външни източници, защото малките и/или току-що стартирали компании нямат собствени ресурси или нямат достъп до заеми. Компаниите обикновено търсят рисков капитал, за да си осигурят необходимото финансиране, за да се разширят и/или да пробият на нови пазари и да растат по-бързо. Наличието на рисков капитал е от съществено значение за растежа на иновативните компании (само през 2018/2019 г са разкрити 5 нови фонда за рисков капитал в България). Капиталово инвестиране може да се осигури, както от индивидуални инвеститори, така и от публични и/или частни фондове за рисково инвестиране. Поради рисковия характер на капиталовото инвестиране в малки предприятия се поставя въпросът за намаляване на риска от загуба на инвестираните средства. В страните с развити пазари за подобно инвестиране в иновативни и ориентирани към растеж малки компании, чиито продукти и/или услуга тепърва ще се разработва и/или тепърва ще се пуска на пазара, са се наложили определени практики, адресиращи рисковете от инвестирането, а именно възможност да се уговорят специфични права и задължения, свързани с управлението на компанията и разпределението на капиталовото участие в нея, респ. правата и задълженията на съдружниците/акционерите.  Като примери за подобни специфични права могат да се посочат: задължение при предварително определени условия съдружник/акционер да прехвърли своя дял/акция на определено лице; възможност да се сключват договори за капиталово финансиране с отложен във времето момент на придобиване на дяловото участие/акцията; възможност да се определи специфичен начина на вземане на решения и управление на компанията, отговарящ на конкретните нужди на инвеститора и компанията, в която се инвестира и други. За да се приложи подобна практика и у нас е необходимо наличието на правна рамка, която да отговори на посочените специфики.

 

2.Дейността на иновативните и ориентирани към растежа малки компании е основана на знания, за което са необходими висококвалифицирани служители. Привличането и задържането на работното място на този тип служители изискват ресурси, с които малките предприятия не разполагат. Тези компании идентифицират недостига на квалифициран персонал като основна трудност, според проучването “Innovationship 2018”. Практиката в различните страни е намерила решение на посочения проблем чрез предоставяне на служителите в тези компании на възможност при определени условия последните да получат капиталово участие в компанията, в която работят. За да се приложи подобна практика и у нас е необходимо наличието на правна рамка, която да отговори на посочените специфики.

В следствие на тези специфики към момента са идентифицирани следните проблеми, които налагат промяна и на нормативната рамка, а именно:

1.Липсата на правни условия за развитие на пазар за рисково капиталово финансиране в иновативни и ориентирани към растежа малки компании, чиято наличност ще предостави възможност за изграждане на финансово устойчиви иновативни компании и запазването на създадения от тях интелектуален продукт в България.

2.Необходимост да се предоставят на регистрираните в България компании, еднакви спрямо регистрираните в Съединените щати и страните от Централна и Западна Европа компании, възможности за привличане и задържане на висококвалифицирани служители в условията на силно конкурентен пазар на труда в сферите на индустрии с добавена стойност (биотехнологии, роботика, мехатроника, космически науки, интернет на нещата, блокчейн, изкуствен интелект, умни градове, чиста енергия и други).

 

3.Необходимост от ускорено развитие, оптимизация и дигитализация на производство и услуги чрез предоставянето на възможност за бързо, лесно и предвидимо стартиране на иновативни и ориентирани към растежа компании, развиващи и предлагащи продуктите и услугите, нужни за реализиране на поставената цел.

1.2.Опишете какви са проблемите в прилагането на съществуващото законодателство или възникналите обстоятелства, които налагат приемането на ново законодателство. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).

В действащата нормативна уредба на капиталовите търговски дружества, а именно дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции не могат да отговарят на посочените в т.1.1 по-горе специфики, свързани с дейността на иновативните и ориентирани към растеж малки предприятия.

Така например, дружеството с ограничена отговорност като най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес (по данни на Агенция по вписванията средно регистрираните за периода 2014-2018 г. ООД са 9 450, а регистрираните ЕООД за същия период са били 36 714) не предоставя възможност за емитиране на акции и други инструменти за набиране на средства или предоставяне като стимули за задържане на служителите. За разлика от свободата на прехвърляне на акции при акционерното дружество, прехвърлянето на дружествени дялове на дружество с ограничена отговорност е строго формализиран процес, което го прави бавен и скъп (например, за прехвърляне на дружествен дял от 50 лв. от съдружник, разходите са: 50 лв. нотариални такси за заверка съдържанието и подписа на договора за прехвърляне на дружествения дял и протокола от общото събрание, 15 лв. държавна такса за вписване на промените, 300 лв. разходи за адвокатски услуги или общо 365 лв разход за прехвърляне на дружествен дял от 50 лв. Процесът до подаване на заявлението в търговския регистър може да отнеме до 2 работни дни).

Разпоредбите на акционерното, респ. командитното дружество с акции също не могат да отговорят на спецификите на иновативните и ориентирани към растеж компании. На първо място, предвидените в Търговския закон условия за структурирането, функционирането и взаимодействието на органите на управление на акционерните дружества се явяват сложни и скъпи за малките компании. Това се подкрепя и от броя на регистрираните през последните 5 години акционерни дружества спрямо броя на регистрираните през същия период дружествата с ограничена отговорност (по данни на Агенция по вписванията средният брой на регистрираните АД за периода 2014 – 2018 г. е бил 307, в сравнение с 9 450 средно регистрирани годишно ООД през същия период).

На следващо място практиката в страните с развити пазари за рисково капиталово инвестиране в иновативни и ориентирани към растеж малки компании са наложили определени, специфични за този тип дейности уговорки, свързани с управлението на дружеството и правата и задълженията на съдружниците/акционерите, с които се цели намаляването на риска от инвестицията. Подобни уговорки в действащата уредба на акционерното дружество са или неприложими, или изискват голямо усилие и разход, което ги прави неатрактивни. Например уговорката при настъпване на предварително определени условия даден акционер да бъде задължен да продаде своите акции на определено лице (т.н. drag-along право или право на привличане), макар да няма забрана подобна уговорка да бъде включена в съдържанието на устава на акционерно дружество, въпросът с прилагането й на практика при настъпване на условията е дискусионен, а това води до несигурност и увеличаване на риска за капиталовия инвеститор и като краен резултат до отказ от инвестиране.

Бариера за използване на акционерното дружество в ранния етап на развитие на една бизнес идея е и предвидената минимална стойност на  капитала, с който трябва да разполагат учредителите на акционерното дружество:  50 000 лв., както и разходите по самото учредяване на акционерното дружество в сравнение с дружествата с ограничена отговорност (Общо минималния размер на разходите за откриване на акционерно дружество са 13 345 лв., от които: 12 500 лв. наличен начален капитал, внесен към дата на регистрация, мин. 3 броя нотариално заверени съгласия и декларации по чл.234 ТЗ – 45 лв. нотариални такси, 600 лв. разходи за адвокатски услуги, 200 лв. държавни такси към агенция по вписванията (запазване на име, вписване). Практиката е наложила разходите за отпечатване на акции да се ограничават като се ползват временните удостоверения.

Спецификата в отношенията свързани с набирането на капиталови средства от иновативни и ориентирани към растеж малки предприятия предполага бърза и лесна процедура при прехвърлянето на акции и дялове от тези компании, респ. при увеличаването и намаляването на капитала им. В някой страни- членки на ЕС тази възможност е предоставена чрез въвеждането в дружественото им право на възможността, ако учредителите, респ. акционерите или съдружниците решат, капиталът на дружеството да не бъде с фиксирана, а с променлива стойност – т.н. дружества с променлив капитал. При променливия капитал в устава, респ. в дружествения договор се определят максимална и минимална стойности, в чиито рамки дружеството с променлив капитал може да прави многократни, последователни увеличавания или намаляване на капитала без да е необходимо за тези промени да се изменя устава или дружествения договор, или, без да е необходимо да се вземе решение от върховния колективен орган на управление. Подобна възможност не е уредена в действащия търговски закон.

Посочените особени нужди на иновативните и ориентирани към растеж компании и невъзможността те да бъдат разрешени от действащата правна уредба за капиталовите търговски дружества прави необходимо създаването на нова дружествена форма, която да преодолее посочените проблеми.

Подобен подход не е непознат и в други страни – членки на Европейския съюз. Така във Франция през 1994 г. с приети изменения в Търговския кодекс се създава нов вид дружество Société par actions simplifiée (SAS) (улеснено акционерно дружество) като вид акционерно дружество, съчетаващо в себе си финансовата сила на акционерните дружества с голямата свобода в начина на организиране на органите на дружеството и правомощията им, така че те в най-пълна степен да отговорят на нуждите на учредителите, респ. акционерите.

Считано от 2017 г. в Словакия бе въведено ново дружество Jednoduchá spoločnosť na akcie (улеснено акционерно дружество). Словашкото улеснено акционерно дружество е създадено с цел то да се превърне в основния правен инструмент, ползван от лица, извършващи рисково капиталово инвестиране в иновативни и ориентирани към растежа компании, с който да се  уредят специфичните отношения, свързани с подобен тип инвестиране.

През 2020 г. в Полша е предвидено също въвеждането на ново дружество Prosta spółka akcyjna (улеснено акционерно дружество), където отново се залага на свободата при определяне органите на управление, достъпността му с предвиждане на възможност да има капитал от 1 евро и т.н.

Със създаването на нов тип акционерно дружество България ще има възможност да се нареди сред първите страни в ЕС с подобен тип дружества, отговарящи на нуждите и динамиката на индустрията, базирана на знания.

1.3. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт, или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?

Следствие от трудностите при прилагане на спецификите при създаване, поддържане и развитие на иновативни и ориентирани към растеж компании, предлагащи продукти и/или услуги с висока добавена стойност, като пионери в икономиката на държавата, се наблюдават негативни последици за страната: според доклад на McKinsey, нивото на дигитализация в ключовите отрасли на икономиката на България далеч отстъпва от това на водещите европейски държави (в графика 1 е използвана Швеция, като образец).

Макар и в подем спрямо предходни години, Българската икономика изостава значително в предлагането на рисково капиталово инвестиране. Според проучване на “Techcrunc”, през 2018 г. в Съединените щати е имало на разположение над 70 млрд. долара рисков капитал, в Китай – 30 млрд. долара, в цяла Европа – 15 млрд. долара, в Централна и Източна Европа – 0.6 млрд. долара, а в България сумата е 20 милиона долара, а това води и до естествен отлив на компании и кадри от България.

Графика 1.

2. Цели:

Посочете целите, които си поставя нормативната промяна, по конкретен и измерим начин и график, ако е приложимо, за тяхното постигане. Съответстват ли целите на действащата стратегическа рамка?

Целта е да се създаде правна рамка, съответстваща на специфичните нужди на иновативните и базирани на знания малки компании, разработващи и/или внедряващи продукти и/или услуги с висока добавена стойност, чрез въвеждане на нов вид акционерно дружество, базирано на принципа на договорната свобода при определяне структурата, функционирането на органите на управление на дружеството и отношенията между акционерите.

За реализиране на целта се предлага да се изменени и допълни действащия  Търговски закон като се създаде нова глава петнадесет “а” “Договорно акционерно дружество”, структурирана в два раздела, в т.ч.: Раздел първи “Общи положения” и Раздел втори “Договорно акционерно дружество с променлив капитал”, уреждащ специфичните условия, свързани с договорните акционерни дружества, при които акционерите са взели решение капиталът да бъде променлив.

 

Предлаганата нова дружествена форма ще отговори на нуждите на българските стартъп компании за свобода и гъвкавост при формиране на техния капитал, достъпност при учредяването им и улеснена форма на управление според нуждите на участващите в тях лица. Новото дружество ще даде възможност България да се позиционира сред водещите страни в Европа, предоставящи подходяща правна рамка за успешното създаване и развитие на иновативни компании, формиране на пазари за рисково капиталово финансиране, привличане на инвестиции и квалифицирани специалисти.

 

3. Идентифициране на заинтересованите страни:

●      Високотехнологични стартиращи предприятия (стартъпи) и техните служители

 

Въпреки че няма официална статистика, изчисления от различни източници сочат, че през последните пет години в България са създадени около 2000 стартъпа. Предлаганата нормативна промяна ще се отрази в най-голяма степен на тях, тъй като новата дружествена форма ще отговори на нуждите на българските стартъп компании за свобода и гъвкавост при формиране на техния капитал, достъпност при учредяването им и улеснена форма на управление. С проекта се въвеждат условията, при които договорното акционерно дружество да предоставя възможност на служителите си да уговорят условия, при които последните да придобият акции от дружеството.

●      Съществуващи предприятия

По данни на НСИ за 2018 г. в страната има общо 413 535 нефинансови предприятия. Макар че предлаганата нормативна промяна е предназначена за нуждите на малки, иновативни и високотехнологични компании, то и всички останали съществуващи предприятия ще имат възможност да се регистрират като Договорно акционерно дружество, ако я изберат като правна форма.

 

●      Индивидуални и частни или публични инвестиционни фондове

 

В момента в страната има около 10 активни инвестиционни фонда, които инвестират в компании в различен стадий на развитие. Фондът, чрез своите мениджъри, следи и инвестира в портфолио от стартиращи компании. Основните проблеми, с които се сблъскват венчър(рисковите) фондове е голямата несигурност в инвестицията. Успехът на една стартъп компания е несигурен, особено в начална фаза. В отговор на предизвикателствата венчър фондовете следят, управляват и контролират тяхната инвестиция в стартъп компанията. Фондовете се договарят за привилегировано участие в капитала на стартиращата компания, което му осигурява право на допълнителен глас, предпочитания при ликвидация и други привилегии. Фондовете договарят структура на управление, гарантираща им място в управителното тяло, даващо им възможност и достъп до информация за компанията, да следят работата, да гласуват и да контролират дейността и бизнес развитието на компанията.

Настоящата нормативна промяна оказва необходимата гъвкавост от която имат нужда инвестиционните фондове при инвестиране в стартиращи компании.

4. Варианти на действие:

Вариант на действие 1: „Без изменение и допълнение на Търговския закон”:

При този вариант предложеното въвеждане в страната на нов тип акционерно дружество, отговарящо на нуждите на иновативните и ориентирани към бърз растеж компании не се осъществява, респ. посочените в т.1 проблеми не намират своето решение.

В действащата правна уредба на капиталовите търговски дружества, а именно дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции не могат да отговорят на посочените в т.1.1 по-горе специфики, свързани с дейността на иновативните и ориентирани към растеж малки предприятия.

Българското акционерно дружество има някой характеристики, които могат да отговарят на посочените специфики, но няколко основни въпроса предотвратяват ползването му от стартиращите предприемачи в страната.

Предвидените в Търговския закон условия за структурирането, функционирането и взаимодействието на органите на управление на акционерните дружества се явяват сложни и скъпи за малките компании в началния етап на тяхното развитие. Така например, задължителното изискване за наличието на най-малко трима директори в съвета на директорите на акционерно дружество, избрало по улеснената, едностепенна форма на управление на дружеството води до годишен фиксиран разход в размер минимум на 43 000 лв. На следващо място предвидената минимална стойност на  капитала от 50 000 лв. и минимална номинална стойност на една акция от 1 лев също се явяват пречка за ползване на това дружество в ранните етапи на развитие на стартъп компаниите и началното привличане на финансиране.

От друга страна, дружеството с ограничена отговорност като най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес в България не предоставя възможност за емитиране на акции и други инструменти за набиране на средства или предоставяни като стимули за задържане на служителите. За разлика от свободата на прехвърляне на акции при акционерното дружество, прехвърлянето на дружествени дялове на дружество с ограничена отговорност е строго формализиран и скъп процес.

Вариант на действие 2: „Въвеждане на нова правна форма на търговско дружество чрез изменения и допълнения на Търговския Закон”:

При този вариант в българската правна система се въвежда нов тип акционерно дружество, основано на договорната свобода при формиране структурата, дейността и компетентността на органите му на управление, съотвестваща на конкретните нужди на учредителите/акционерите, при запазване на присъщите за акционерното дружество възможности за управление на капитала му.

Договорното акционерно дружество е предвидено като вид акционерно дружество и в тази връзка в чл.260а, ал.2 от проекта е подчертано, че за него се прилагат съответно разпоредбите за акционерното дружество, доколкото в главата за новото дружество не е предвидено друго, подобно на другия вид акционерно дружество – командитното дружество с акции.

За да се отговори на необходимостта от достъпност на новото дружество чрез намаляване на началните разходи по регистрирането и управлението му в чл. 260б от проекта е предвидено минималният капитал на договорното акционерно дружество да бъде от 2 лв. Намаляването на минималния капитал прави практически неприложимо действащото към момента изискване  минималната номинална стойност на една акция да бъде 1 лев. В тази връзка и отчитайки факта, че в редица страни с благоприятни условия за развитие на стартъп компании както САЩ, Великобритания, Франция, Люксембург, Норвегия  Хонконг, Сингапур, Япония и други, действащото дружествено право не предвижда минимална номинална стойност на издаваните от дружествата акции, в проекта не е предвидена минимална номинална стойност на издаваните от договорното акционерно дружество акции.

В чл.260в от предложения проект е посочено необходимото съдържание на устава на договорното акционерно дружество. При договорното акционерно дружество акционерите следва подробно да определят следните условия за функциониране на дружеството: условията, свързани със състава, функционирането, в т.ч кворум и мнозинство и правомощията на органите на дружеството, ако има такива; условията, при които дружеството се управлява; условията за назначаване на изпълнителен директор; условията, при които други лица или органи, ако такива са определени, могат да представляват договорното акционерно дружество; условията, при които представителят на наетите лица в дружеството, когато последните са повече от 50, упражнява правата си на сведения и на съвещателен глас;  решенията, които следва да се вземат само от акционерите и формата и условията за вземането им. Договорната свобода и предвиденото в чл.260о, ал.1 от проекта изрично изключва прилагането на разпоредбите на търговския закон, свързани с общото събрание и управителните тела на акционерното дружество, превръща устава на договорното акционерно дружество в основния инструмент за определяне начина на функциониране на договорното акционерно дружество. Свободата за определяне структурата и начина на управление на новото дружество ще даде възможност участващите в него лица да намерят подходящия баланс между различните им интереси подобно на моделите в САЩ и някой страни в Европа.  .

В чл.260д от проекта се въвеждат условията, при които договорното акционерно дружество да предоставя възможност на различни категории лица – служители, директори, ангел инвеститори и други, да уговорят условия, при които последните да придобият акции от дружеството. С разпоредбите, касаещи договорите за предоставяне право на придобиване на акции се регламентират плановете за стимулиране на служителите, конвертируемите заеми и всякакви други уговорки, които могат да възникнат в бъдеще и чиято крайна цел е получаване право да се придобият акции на дружеството.

 

Голямото разнообразие от различни уговорки наложили се в практиката при финансиране на стартъп компании, които в една или друга степен са свързани с управлението и структурата на капитала на дружеството, излизат извън обхвата, предвиден в чл.185, ал.2 от Търговския закон. Тези допълнителни права и задължения следва да могат да се уговарят свободно между акционерите и в най-пълна степен да отразяват техните уговорки и интереси.

В тази връзка в чл.260ж до 260н вкл. от представения проект се въвежда възможността в устава на договорното акционерно дружество да се уговарят специфични права и задължения на лицата, притежаващи акции. Специфичните права, най-често договаряни в страните с развити пазари за капиталово инвестиране в стартъп компании могат да бъдат обобщени в три основни категории.

 

Първата категория специфични права и задължения цели ограничаване прехвърлянето на акции и запазването на контрола върху персоналния състав на дружеството. Като примерни за такива специфични права и задължения са уговорките за непрехвърлимост на акции, с които да се гарантира, че стратегически акционер ще продължи да има интерес да участва в дружеството като се забрани на този или тези от акционерите да прехвърлят акциите си за определен период от време. С уговорките за одобрение се дава възможност на притежателите на тези права да могат да контролират чрез предварително одобрение състава на акционерното дружество. Предимствените права дават право на акционерите или определена част от тях предварително да закупят акции, които друг акционер иска да продаде. Съществуват различни разновидност на предимствените права като право на първи отказ – уговорка при която акционер, получил предложение за закупване на неговите акции от трето лице се задължава да представи предложението на акционерите, ползващи се с правото на първи отказ, които могат да закупят акциите по цената, предложена от третото лице; уговорка, която казва, че акционер, пожелал да прехвърли акциите си, следва преди да ги предложи на трето лица, първо да ги предложи на останалите акционери и други.

Втората категория специфични права и задължения цели да се осигури стабилност и баланс между интересите на участващите в капитала на дружеството лица. Такива са уговорките в устава за запазване на статуквото или уговорки за предотвратяване размиването на капиталовото участие. Уговорките за запазване на статуквото в своята същност забраняват на определени акционери да придобиват или записват, ако такъв е случаят, акции от дадено дружество за определен период от време. Съществуват различни разновидности на подобна уговорка: в някой случаи тези уговорки включват само задължение за уведомяване от страна на лицата, които ще увеличават своето участие в компанията до другите акционери. В други случаи уговорките изключват увеличаването на участието изцяло, а в трети случай ограничават увеличаването до предварително зададени стойности. Уговорките за предотвратяване размиването на капиталовото участие имат за цел да предоставят възможност на акционерите, в чиято полза са уговорени, ако желаят, да запазят своето процентно участие в дадена компания при следващо увеличаване на капитала.

Третата категория специфични права и задължения, които най-често се ползват и се уговарят било в устава, било в допълнително споразумение към него, са свързани с необходимостта при определени условия всички или част от акционерите в дадена компания да прехвърлят частично или изцяло своите акции. Такива уговорки са т.н. право на присъединяване и право на привличане.  Целта на клаузата за присъединяване е да даде на акционера, които се ползва от нея, възможност (право) да прехвърли част или всичките свои акции, в случай че един или повече от останалите акционери реши да прехвърли част или всички свои акции на трето лице. Правото на присъединяване може да бъде много сложно и комплексно уговорено. Правото на привличане е обратно на правото на присъединяване.

5. Негативни въздействия:

Вариант на действие 1: „Без изменение и допълнение на Търговския закон”:

При този вариант посочените в т.1 проблеми няма да намерят своето решение.

Икономически въздействия:

1.Ограничаване конкурентоспособността на регистрираните и опериращи в страната иновативни и ориентирани към бърз растеж малки и средни предприятия спрямо тези, регистрирани и опериращи в държави, в чиито действаща правна система посочените специфики в т.1 са намерили разрешение. Това води до необходимостта българските иновативни компании да се пререгистрират и да започнат да оперират в други държави, което има пряк негативен ефект както върху БВП на страната, така и върху държавния бюджет;

2.Ограничаване конкурентоспособността на българските иновативни компании на пазара за висококвалифицирани специалисти поради трудностите, свързани с прилагането на схеми за стимулиране на служителите чрез предоставянето им на акции/дялове от компаниите, в които работят.

3.Ограничаване възможността да се формира извънборсов пазар за рисково капиталово инвестиране поради несигурността и продължителния и тромав процес по прилагането на специфичните уговорки, свързани с управлението на дружеството и специфичните права и задължения на акционерите/съдружниците.

4.Посочените в т.1 до 3 негативни последици ще доведедат и до забавяне на дигиталния растеж на икономиката.

5.Невъзможност в страната да се привлече чуждестранен инвеститорски интерес.

Социални въздействия:

Ограничената конкурентоспособност на пазара за висококвалифицирани служители и трудностите, свързани с капиталовото инвестиране в иновативните и ориентирани към бърз растеж компании води до увеличаване тенденцията квалифицирани млади специалисти и предприемачи да напускат страната. Това има пряко отражение както в демографското състояние на населението, така и в свързаните с това секторни на образование, здравеопазване, култура и т.н.

Екологични въздействия:

Няма да доведе до негативни екологични въздействия.

Вариант на действие 2: „Въвеждане на нова правна форма на търговско дружество чрез изменения и допълнения на Търговския Закон”:

Не се очакват негативни последици за идентифицираните групи заинтересовани лица.

Икономически въздействия:

Няма да доведе до негативни икономически въздействия.

Социални въздействия:

Няма да доведе до негативни социални въздействия.

Екологични въздействия:

Няма да доведе до негативни екологични въздействия.

6. Положителни въздействия:

Вариант на действие 1: „Без изменение и допълнение на Търговския закон”:

Не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на идентифицираните заинтересовани страни при избора на този вариант на действие.

Икономически въздействия:

Няма да доведе до положителни икономически въздействия за по-ускорено и лесно стартиране на малки и иновативни високотехнологични компании.

Социални въздействия:

Няма да доведе до положителни социални въздействия за по-ускорено и лесно стартиране на малки и иновативни високотехнологични компании.

Екологични въздействия:

Няма да доведе до положителни екологични въздействия.

Вариант на действие 2: „Въвеждане на нова правна форма на търговско дружество чрез изменения и допълнения на Търговския Закон”:

Очакват се положителни тенденции по отношение на идентифицираните заинтересовани страни при избора на този вариант на действие.

Икономически въздействия:

1.Подобряване конкурентоспособността на българските иновативни и ориентирани към бърз растеж компании. Това би спомогнало за установяването на България, като регионален технологичен лидер (т.н.Силициевата Долина на Балканите), което ще привлече повече преки чужди инвестиции и висококвалифицирана работна ръка. В момента няма  българска компания с бърз растеж на картата на най-успешните държави от Централна и Източна Европа.

2.Предвидените мерки в цялост ще доведат до създаване на условия за улесняване стартирането на предприемаческа активност. Според доклад на Global Entrepreneurship Monitoring (GEM) за България, държавата ни заема едно от последните места в Европа по проценти на преобладаване на предприемаческата активност насред пълнолетното население.

3.Осигуряването на възможност за формиране на извънборсов пазар за рисково капиталово инвестиране, нов финансов инжинеринг, достъпност и ликвидност на капитал, пряко касаещ формирането на по-добра производственост и директен растеж на брутния вътрешен продукт. Според данни на Българска венчър кепитъл асоциация до края на 2018 г. са инвестирани над 100 милиона евро в технологични компании в България, с след въвеждане на нова правна рамка за договорно акционерно дружество се очаква сумата да се утрои в следващите 10 г.

5.Подобряване възможностите за алтернативни форми и системи за стимулиране и възнаграждаване труда на работниците и служителите – по-голяма мотивираност води до по-висока производителност, повишаване на вътрешно пазарната конкуренция и растеж на качеството на изходния продукт.

6.Намаляване на административната тежест и разходи при първоначална регистрация на предприятията и последващи изменения в основни обстоятелства, свързани с договорното акционерно дружество.

Социални въздействия:

Предоставяне на възможност за висококвалифицираните и предприемчиви лица да се разиват успешно в страната и да не я напускат. Създаване на условия за развитие на “първоопитни” предприемачи и повишаване на предприемаческата активност.

Екологични въздействия:

 

Възможност за развитие на иновативни продукти и услуги, свързани с подобряването на транспорта, респ. качеството на въздуха, управлението на отпадъците и други.

7.Потенциални рискове: Поставянето в основата на новото дружество свободата на договарянето изисква сериозен и професионален подход при изготвяне на дружествените документи. В случай на липсата или неточното формулиране на уговорките между акционерите в дружествените документи може да доведе до възникване на спорове, вкл. и съдебни между тях.
8.1. Административната тежест за физическите и юридическите лица:

☐ Ще се повиши

Х Ще се намали

☐ Няма ефект

8.2. Създават ли се нови регулаторни режими? Засягат ли се съществуващи режими и услуги?

Не

9. Създават ли се нови регистри?

Не се създават нови регистри.

10. Как въздейства актът върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)?

Х Актът засяга пряко МСП, като:

●      улеснява и увеличава опции за съдружие и инвестиции;

●      дава гъвкавост на управление чрез подобрен норматив за изготвяне на дружествен договор;

●      дава възможност за лесно разпределяне на дялове към служители (привличане и задържане на талант, по-мотивиран колектив)

☐  Актът не засяга МСП

☐  Няма ефект

11.Проектът на нормативен акт изисква ли цялостна оценка на въздействието?

☐ Да

Х  Не

12. Обществени консултации:

Проектът за изменение и допълнение на Търговския закон ще бъде публикуван на портала за обществени консултации за срок от 30 дни съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и на интернет страницата на Министерство на икономиката.

13. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?

☐ Да

Х  Не

14. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт:

Име и длъжност:Желяз Енев, директор на дирекция Икономическа политика

Дата: 11.12.2019 г.

Подпис: