Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието

(Приложете към формуляра допълнителна информация/документи)

Институция:

Министерство на икономиката

Нормативен акт:

Закон за насърчаване на инвестициите

За включване в законодателната/

оперативната програма на Министерския съвет за периода: 01.01.2020 – 30.06.2020

Дата:
Контакт за въпроси: Телефон:
1. Дефиниране на проблема:

1.1. Кратко опишете проблема и причините за неговото възникване. Посочете аргументите, които обосновават нормативната промяна.

Проектът на закон съдържа промени в разпоредбите на Закон за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ), които са насочени към решаване на следните проблеми:

Българското законодателство не е конкурентно на законодателството и мерките в останалите страни от Европа по привлече на т.н. стартъп компании от трети страни. Това са компании в начален етап от своето развитие, които най-често са високотехнологични и развиват продукт или услуга, представляваща иновация с висока добавена стойност и имат потенциал за бърз растеж. Стартъп компаниите обикновено се състоят от много малки екипи най-често под 10 души.

В редица страни от Европа са разработени специални мерки и политики за привличането на стартъп компании от трети страни. Те се изразяват в създаване на възможности и условия за стартиране и/или развитие на стартъп компании (проекти) от граждани на трети страни на територията на съответната държава и улесняване на процедурата по получаване разрешение за пребиваване. Целта на подобни мерки са съответните страни да се превърнат в притегателен център за стартиране на иновативен бизнес, в център за създаване на нови технологии и за привличане на опитни специалисти в различни сфери, в център за събиране на едно място на предприемачи и инвеститори от различни страни.  Като пример за подобна програма може да посочим програмата на френското правителство „La French Tech”. Програмата е насочена към предприемачи, които да създадат своята стартъп компания във Франция. Процедурата за получаване на разрешение за пребиване по тази програма се състои от само три етапа. Първи етап – кандидатстване с бизнес проект или идея пред организации на представители на стартъп общността във Франция. Втори етап – получаване на уведомление, че предприемачът е одобрен. Трети етап – административни процедури по получаване на разрешение за пребиваване, съобразно действащото във Франция миграционно право. Основен критерии за предоставяне на разрешение за пребиване във Франция в посочения случаи е наличието на проект за реализиране на високотехнологична и/или иновативна компания на територията на Франция, който проект е оценен имащ потенциал за развитие и даващ добавена стойност в местната икономика от представители на стартъп общността във Франция. Липсват каквито и да било други изисквания за инвестиране на определена сума пари и/или наемане на определен брой лица от предприемача или предприемачите, които са получили одобрение на своите проекти, както и липсват изисквания за наличието на диплом, сертификат или завършена степен на образование. Същият или подобен принцип на оценка и кандидатстване се прилага и в други страни с подобни програми като естонската „Startup Estonia”, британската “Start-up visa” и т.н.

Основните пречки пред  България за привличането на стартъп компании и предприемачи от трети страни са предвидените в действащата нормативна уредба в ЗНИ и ЗЧРБ изисквания както за минимално вложени парични суми в материални и/или нематериални активи, така и  изкисването за разкриване на определен брой работни места, които не могат да бъдат по-малко от 10, респ.  Посочените мерки правят непривлекателна и неконкурента България като страна, в която предприемачи от трети страни да стартират и развият своята стартъп компания.1.2. Опишете какви са проблемите в прилагането на съществуващото законодателство или възникналите обстоятелства, които налагат приемането на ново законодателство. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в орган.За да може едно лице, гражданин на трета държава да пребивава на територията на страната, последното трябва да отговаря на предвидените в ЗЧРБ критерии и основания за получаване на разрешение за пребиваване. Съществуващите към днешна дата в ЗЧРБ основния не могат да намерят приложение в привличането на предприемачи от трети страни, които пребивавайки на територията на България да стартират и развият стартъп компания по следните съображения. Така например в чл.24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ е посочено, че за да получи разрешение за пребиваване в страната гражданинът на трета страна, желаещ да  осъществи търговска дейност в страната по законоустановения ред, следва в резултат на тази дейност са разкрие най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно. Същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно. Така в посочения пример за стартъп компания с екип от 3-ма души, граждани на трета страна, за да пребивават последните на територията на страната на основание чл.24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ следва да се разкрият не по-малко от 30 работни места. Както посочихме и по-горе, наличието на критерии за наемане на определен брой служители от предприемачите, граждани на трета страна, желаещи да учредят стартъп компания се явява неконкурентно спрямо критериите на останалите европейски страни с подобни насърчителни програми, в които подобен критерии липсва. Изискването в чл.24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ се явява и прекомерно обременително за стартъп компаниите с оглед обичайно малките екипи в тях от под 10 души. Следва да добавим и че предвидената в чл.24, ал.1, т.2 възможност за пребиваване визира извършването на всякаква търговска дейност, незабранена от закона и дава възможност на по-широк кръг от лица, граждани на трета страна да се ползват от него. От друга страна стартъп компаниите са високотехнологични и развиват продукт или услуга, представляваща иновация с висока добавена стойност, респ. кръгът от лица, заети в тази сфера е по-тесен.

Следващо основание за пребиване на територията на страната и даващо възможност за извършване на самостоятелна икономическа дейност е предвиденото в чл.24, ал.1, т.15 от ЗЧРБ, когато гражданите на трета страна желаят да извършват дейност на свободна практика след разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика в съответствие с чл. 24а и по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ „Дейност на свободна практика” е всяка стопанска дейност, с изключение на дейността по чл. 24, ал. 1, т. 2 и по чл. 25, ал. 1, т. 13, осъществявана в лично качество без ангажимент към работодател. Посоченото определение показва, че това основание за пребиваване касае лица, които ще осъществяват дейност като физически лица – самоосигуряващи се, но не и чрез създаване на компания, което го прави неприложимо за предприемачи, желаещи да открият стартъп компания в България. Нещо повече, стартъп компаниите, развиващи високотехнологичен и/или иновативен продукт са съставени от екипи от най-малко двама души.

На следващо място в чл.24, ал.1, т. 19 от ЗЧРБ са предвидени основания за пребиване в страната на граждани на трета страна, които са вложили определена сума пари в страната: а) не по-малка от 600 000 лв. – за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или чужденецът е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, вложил е същата сума в капитала на дружеството и в резултат на това дружеството е придобило правото на собственост върху недвижими имоти в страната на тази стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за продължително пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто.

Близко по съдържание е и основанието предвидено в в чл.24, ал.1, т. 20 от ЗЧРБ, а именно, гражданите на трета страна да са извършили инвестиция в икономически необлагодетелствани региони по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на не по-малко от 250 000 лв., като чужденецът е съдружник или акционер с поименни акции и притежава не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството и в резултат на вложението са придобити нови дълготрайни материални и нематериални активи на стойност не по-малко от 250 000 лв. и са разкрити най-малко 5 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката/

Посочените две основания в чл.24, ал.1, т.19 и 20 с предвидените в него минимални размери на парична инвестиция, респ. на брой разкрити работни места се явява неконкурентно спрямо останалите европейски програми за привличане на предприемачи от трети страни, в които подобно изискване не съществува.

На следващо място в чл.25в, ал.1 от ЗЧРБ дава възможност на гражданин на трета страна да получи  разрешение за постоянно пребиваване, когато извършва дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, или за приоритетен инвестиционен проект по реда на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите. В ЗНИ са посочени минималните прагове за кандидатстване за издаване на сертификат за клас инвестиция, икономическите сектори, които се подпомагат и изискуемите документи.Определените минимални прагове за инвестиране са: от индустриалния сектор – преработваща промишленост: за клас А – 10 млн. лв., за клас Б -5 млн.лв. Минималният размер на инвестициите в един обект в икономически  дейности от сектора на услугите – складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта; административни и спомагателни офис дейности, дейности на телефонни центрове за услуги и спомагателно обслужване на стопанската дейност, некласифицирано другаде е: за клас А – 3 млн. лв., за клас Б – 1.5 млн. лв. и т.н. В чл.12, ал.2  от ЗНИ са посочени критериите, на които следва да отговарят инвестициите в т.ч и задължение за разкриване на определен брой работни места като в зависимост от техния брой се определя и класа на инвестицията. Подробно критериите за определяне на инвестициите са разписани в Правилника за прилагане на Закон за насърчаване на инвестициите (ППЗНИ) в чл.2 – 3б. Посочените особености на действащата нормативна уредба за насърчаване на инвестициите показва, че последната е приоритетно насочена към привличане на инвеститори, които или инвестират значителни финансови средства в материални и/или нематериални активи и/или да разкрият значителен брой работни места, които не могат да бъдат по-малко от 10. Посочената нормативна уредба за определяне класовете инвестиции е неконкурента спрямо действащите в останалите страни от Европа мерки за привличане на предприемачи от трети страни, желаещи да започнат стартъп компания на тяхна територия. Критериите се явява прекалено обременителни и несъответстващи на характера на стартъп компаниите – малки екипи от под 10 души, опериращи с ограничен средства.

Горепосочените проблеми в прилагането на действащата нормативна уредба в ЗНИ и ЗЧРБ прави необходимо да се въведе в ЗЧРБ ново основание за пребиване в страната на предприемачи, граждани на трета страна, които да започна и/или развият стартъп компания в страната. Условията за кандидатстване по новото условие следва да са конкурентни на мерките и програмите в останалите страни от Европа. От друга страна, необходимостта от създаването на правила и механизми за оценка, проследяване и контрол изпълнението от страна на държавните органи на изпълнението от страна на предприемача на поетите от него ангажименти за започване и развиване на стартъп компания и факта, че привличането на предприемачи от трети страни да започнат и развият стартъп компании в България се явява форма на привличане на инвестиции в страната, критериите за оценка и мерките за контрол и проследяване на дейността на предприемачите от трети страни следва да се регламентират в ЗНИ.

Предлаганите мерки са насочени към предприемачи, граждани на трета страна, които искат да започнат и/или развият на територията на България стартъп компания (високотехнологичен и/или иновативен проект). Приемането и прилагането на мерките ще засегне косвено и дейността на стартъп компаниите в България и на индивидуалните и частни или публични инвестиционни фондове.

1.3. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт, или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?

Следната графика показва сравнение за условията за предприемачество в Европейския съюз в рамките на Индустрия 4.0

Както се вижда държавите са разделени в 4 групи:

  1. Водачи
  2. Следващи
  3. Догонващи
  4. Изоставащи

България е в последната четвърта група на предпоследното място.

Приложен е списък с програми и мерки в други страни –членки на ЕС или ЕИП, насочени към привличане на на предприемачи, граждани на трети страни, които да основат и/или развият свои стартъп компании на територията на съответната страна.

В допълнение на посочените 14 страни в сравнителната таблица стартъп виза имат още: Люксембург, Австрия, Унгария, Кипър, Чехия, Германия и Гърция.

Единствените страни в ЕС, които нямат стартъп виза са: Полша, Малта, Словакия, Словения, Хърватска, Румъния и България.  Румъния работи по своя Startup Visa в момента, както и по концепция на Европейска стартъп виза, която да обединява всички държави от Шенген, с което Полша, Малта, Словакия и Словения също ще имат стартъп виза.

Настоящият проект е съобразен с готверния стандарт за държавите от шенгенското пространство.

 

2. Цели:

Основната цел на предложените изменения в ЗНИ и ЗЧРБ е България да се изравни с останалите страни от Европа и да има конкурентни условия за привличане на предприемачи, граждани на трети страни, който да започнат и/или да развият свои стартъп компании (високотехнологични и/или иновативни проекти) в страната. На следващо място с проекта се цели да се увеличи броят на стартъп компаниите в страната, което да доведе и до привличане на инвеститори, които да вложат средства в регистрирани в България дружества, развиващи продукти и/или услуги с висока добавена стойност и по този начин да се създаде и развие устойчив пазар за рисково капиталово инвестиране. Чрез предоставянето на възможност за получаване на разрешение за продължително пребиваване в България по процедура, подобна на действащите процедури в други страни-членки на ЕС като Холандия, Франция, Естония, Финландия, Дания, Великобритания, Ирландия и др. в България ще може да привлече  нов човешки ресурс, know-how, инвестиции и бизнес възможности, да създаде условия за възникване на нови високотехнологични компании и свързаните с това нови работни места. Цел на предлаганите промени е превръщането на България в предпочитано място в Европа за предприемачите от трети страни да основат своите стартъп компании и подобряване на икономическите перспективи пред страната.

 

3. Идентифициране на заинтересованите страни:

          Пряко засегнати страни

●       Предприемачи, граждани на трети страни (страни – извън ЕС)

Липсата на правна възможност предприемачи, граждани на трети страни да пребивават на територията на страната и да създадат и развият стартъп компания води до липса на данни за броя на пряко заинтересованите лица. Като пример може да се посочат данни от естонската програма Startup Estonia – около 400 молби годишно за издаване на виза по посочената програма.

●       Всички държавни институции  доколкото получаването на сертификат е свързано с последващо започване и развитие на стартъп компания, извършаваща определена дейност в страната.

Косвено засегнати страни

·       Стартъп компаниите в страната

 Въпреки че няма официална статистика, изчисления от различни източници сочат, че през последните пет години в България са създадени около 2000 стартъп компании. Промяната ще даде възможност за по-голяма конкуренция и по-добри и повече иновация между стартиращите компании в страната.

●      Индивидуални и частни или публични инвестиционни фондове

●       

В момента в страната има около 10 активни инвестиционни фонда, които инвестират в компании в различен стадий на развитие. Предвижданите промени ще предоставят на тези фондове по-голям избор за инвестиране, в различни иновативни проекти.

 

4. Варианти на действие:

Разгледани са следните два варианта на действие по този нормативен акт:

Вариант 1: „Без действие”

При този вариант предложението за въвеждане на възможност за насърчаване на граждани на трети страни да започнат и развият стартъп компания в България, и законно да пребивават на територията на страна с цел реализиране на одобрения им план не се приема и посочените в т.1 проблеми не намират решение.

Вариант 2: „Приемане на проект за Закон за изменение и допълнение на ЗНИ с предложението изменение в Закон за чужденците в Република България”

При този вариант се въвежда необходимата правна рамка, за да може граждани на трети страни – предприемачи, да започнат и развият стартъп компания на територията на България. За целта са предложени следните изменения и допълнения в нормативната база.

В ЗНИ се създава нова глава „Шест а”, в която се определя редът за кандидатстване, оценка, получаване на сертификатите за високотехнологичен и/или иновативен проект, отказът за издаване или подновяване действието на сертификата и неговото отнемане. Съобразно практиката от другите страни-членки на ЕС, е предвидено оценката на проектите за стартиране на стартъп компания да се правят от лица, идващи от стартъп общността и имащи практически опит в оценката  дали един бизнес проект е иновативен и с потенциал за развитие. Предвидено е в експертния съвет да се включват представители както на Българска агенция по инвестициите, така и представители на неправителствени организации на инкубатори, акселератори, фондове за рисков капитал и кредитни и финансови институции. Инкубаторите са юридически лица или структури в юридически лица, които развиват и предоставят логистична, управленска и технологична подкрепа на предприемачи, имащи иновативни, високотехнологични или базирани на знанието идеи за създаването или развитието на продукт и/или услуга, с крайната цел създаване и развитие от подпомогнатите предприемачи на иновативни и/или високотехнологични компании. Акселераторите са юридически лица, който подпомагат иновативни и/или високотехнологични стартиращи компании, с цел да се ускори развитието им чрез предоставянето им на финансови ресурси, управленско подпомагане, технологичен или пазарен съвет, както и свързването им с клиенти и инвеститори, срещу което акселераторите поличават миноритарен дял в подпомогната компанията или право да придобият в бъдещ момент дялове или акции от подпомогната компания. Фондове за рисково инвестиране са юридически лица, които организират и инвестират чужди, управлявани от фонда, средства с цел инвестирането на тези средства в рискови високодоходни активи. Кредитните и финансовите институции се тези, определени в Закона за кредитните институции. Предвидено е съветът да съдейства на изпълнителя директор в оценката на кандидатите за получаване на сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект, да обсъжда и дава становище по исканията за продължаване срока на издадени сертификати, исканията за внасяне на промени в одобрени вече проекти. Експертният съвет ще дава и становище при изменение на процедурата по кандидатстване за издаване на сертификат.

 

С цел ускоряване на процеса по кандидатстване и получаване на сертификат, от една страна, и наличието на експертен съвет, подпомагащ дейността по оценка на представените проекти и тяхното последващо изменение, в проекта е предвидено сертификатите за високотехнологичен и/или иновативен проект да се издават от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции.

 

Съобразно практиката и в останалите държави членки е предвидено кандидатстването за получаване на сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект да става изцяло електронно. Предвидено е цялата информация за кандидатстващото лице, проекта и изпълнението му да се публикува и поддържа в отделен електронен регистър, до който ще имат достъп както Българска агенция за инвестиции, така и други държавни органи, като ДАНС, МВР, МВнР. По този начин ще се съкратят сроковете за поучаване на сертификат и ще се намали административната тежест за кандидатите за сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект.

 

На следващо място, в ЗЧРБ се създава нов чл.24п, в който са разписани условията и реда за получаване на разрешение за пребиваване от лицата, желаещи да развият високотехнологичен и/или иновативен проект в страната. Условията за получаване на разрешение са получен сертификат за високотехнологичен и/или иновативен проект, получаване на визата за дългосрочно пребиваване и участие с повече от 50% капитала на българско търговско дружество, чиито предмет на дейност е заявеният при издаването на сертификата. Лицето, желаещо да получи разрешение за пребиваване следва да представи и доказателства за осигурено жилище, за наличието на достатъчно средства да се издържа, на валидна здравна застраховка, свидетелство за съдимост.

С приемането на предложените изменения ще предостави възможност България да се позиционира като една от възможните точки за стартиране на бизнес на територията на Европейския съюз, ще се предостави възможност за развитие на новите технологии, въвеждане на know-how,  засилване на конкуренцията, привличането на квалифицирани служители, увеличаване дела в икономиката на иновативните предприятия и други.

5. Негативни въздействия:

Вариант 1: „Без действие”

При този вариант всички налични проблеми продължават да съществуват.

Икономически въздействия:

Към днешна дата България се състезава с другите държави от Европа за привличането на бизнес и талант. Ако не се предприемат промени в посока предоставяне на възможност на предприемачи от трети страни да започнат и/или развият стартъп компания в страната ни няма как да се конкурира с всички други страни, които имат такава марки и програми – т.н. Startup visa.

Сериозен риск е факта, че България има изоставаща позиция относно иновациите и новите технологии. Шансът на странната ни да се придвижи напред е създавайки условия за т.н. индустрии на бъдещето. При липсата на достатъчно талант и умения в нашите собствени хора е много важно да създадем условия, така че чуждите стартъпи да идват лесно тук. В противен случай ние ще задълбочим изоставащата си позиция и рискуваме дори да изпаднем в ситуация на изолация спрямо останалите страни от ЕС по отношение на стартъп екосистема.

Благодарение на фондовете създадени по JEREMI България известно време играеше ролята на лидер на стартъп общността на Балканите. Румъния много уверено ни изравнява и по много показатели вече е пред България, включително по резултати, защото има по-успешни компании от нашите. Гърция традиционно е лидер по отношение на административно-правна рамка. Сърбия и страните от Западните Балканите много агресивно ни догонват и е въпрос на не повече от 2 до 3 години да ни изпреварят ако ние не продължим да се развиваме.

Считаме, че затворената врата пред чуждестранните стартъпи обрича нашата икономика на инертност и дори замиране. Шансът за една индустрия да продължи да се развива са точно стартъпите и малките иновативни компании. Ако едно законодателство е създадено, за да поддържа комфорта само на съществуващия бизнес в една индустрия то тази индустрия е обречена бавно или по-бързо да изчезне. Традиционно големия бизнес на България вече страда от липса на талант и съвсем скоро ще се отвори и темата за липсата на иновации и невъзможността на бизнеса ни да се конкурира на световен пазар. Ако не приемем Startup Visa ние рискуваме поставянето в затруднено положение на целия голям бизнес в България.

Следва да допълним и че неприемането на предложените изменения ще има негативен ефект и върху стартъп компаниите в страната и индивидуални и частни или публични инвестиционни фондове. Липсата на здравословна конкуренция, на опит и know-how, които предприемачите от трети страни ще донесат може да доведе до забавяне и изоставане на развитието стартъп компаниите в страната. Малкият на брой стартъп компании в страната, в сравнение с броят им в други страни- членки на ЕС, води до малък интерес от страна на индивидуални и частни или публични инвестиционни фондове, които имат интерес да инвестират в стартъп компании от страната, а това води и до забавяне създаването на устойчив и развит пазар за капиталово рискове инвестиране в компании, развиващи високотехнологичен и/или иновативен проект.

Социални въздействия: засилване на тенденцията квалифицирани млади специалисти и предприемачи да напускат страната. Това има пряко отражение както в демографското състояние на населението, така и в свързаните с това секторни на образование, здравеопазване, култура и т.н.

Екологични въздействия: няма да доведе

Вариант 2: „Приемане на проект за Закон за изменение и допълнение на ЗНИ”.

Не се очакват негативни последици за идентифицираните групи заинтересовани лица.

Икономически въздействия: няма да доведе до негативни икономически въздействия.

Социални въздействия: няма да доведе до негативни социални въздействия.

Екологични въздействия: няма да доведе до негативни екологични въздействия.

6. Положителни въздействия:

Вариант 1:  „Без действие”

Не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на идентифицираните заинтересовани страни при избора на този вариант на действие.

Вариант 2: Приемане на проект за Закон за изменение и допълнение на ЗНИ”.

Икономически въздействия:

●       Подобряване на конкурентноспособността на нашата икономика.

България има нужда от трансформация на икономическия си модел и за да се случи това имаме нужда от силни стартъп компании, които бързо да създават, въвеждат и комерсиализират иновации. За да се случи това ние имаме нужда от чуждестранно добро влияние – както от повече чуждестранни предприемачи в страната ни, така и от техния опит.

Привличайки например много на брой стартъп от Израел или от Канада или от Япония ние ще привлечем и вниманието на техните инвеститори. Това ще увеличи шансовете на нашите компании да получат чуждестранни инвестиции и да достигнат до нови пазари. Считаме, че е напълно реалистично в следващите 10 години България да достигне резултатите на Чехия и Полша и да се доближи до стандарта на Централна Европа.

Поставяйки България на картата на световната стартъп общност ние даваме по-добри шансове на нашите стартъпи да се развият като световно разпознаваеми брандове. Крайно време е България да има своя “Skype”, но за да се случи това са нужни още промени. За разлика от Естония България няма за съседи страните създали Nokia и Erikson, но ние можем да привлечем нужните знания привличайки стартъпи от целия свят.

Вярваме, че България може да се поучи много от Израел. Приликите освен в размера на страните ни е и в това, че подобно на Израел ние сме заобиколени от страни, които не са много добре развити и трябва да се борим за експорт на по-далечни разстояния. Израел е може би една от страните с най-рестриктивни политики по отношение на миграция, но те имат всички възможни визи свързани със стартъпи, предприемачи и привличане на висококвалифицирани кадри. Борейки се за влизане в Шенген ние също като тях трябва да полагаме всички необходими мерки, за да защитаваме външната граница на ЕС, но както тях ние можем с умни политики да сме с отворени врати за иновативния бизнес идващ към Европа. Напомняме, че България в момента е сред последните избори.

На следващо място предоставянето на възможност на предприемачи от трети страни да започнат и развият стартъп компания в страната ще доведе до засилване на конкуренцията между стартъп компаниите, развитие на иновациите, привличане на чуждестранен опит и know-how. Увеличаването на броя на стартъп компаниите ще привлече интереса на инвеститори от други страни, които да инвестират в стартъп компании започнати и развиващи се в страната.

Социални въздействия:

Предоставяне на възможност за висококвалифицираните и предприемчиви лица да се разиват успешно в страната и да не я напускат. Създаване на условия за развитие на “първоопитни” предприемачи и повишаване на предприемаческата активност.

Екологични въздействия:

Възможност за развитие на иновативни продукти и услуги, свързани с подобряването на транспорта, респ. качеството на въздуха, управлението на отпадъците и други.

7. Потенциални рискове:

Използването на предоставената възможност за гражданите на трети страни да пребивават на територията на страна не с цел стартиране и развиване на високотехнологична и/или иновативна дейност,  а като средство за икономическо имигриране. .

8.1. Административната тежест за физическите и юридическите лица:

☐ Ще се повиши

☐ Ще се намали

Х Няма ефект

8.2. Създават ли се нови регулаторни режими? Засягат ли се съществуващи режими и услуги?

Създава се ново основание за пребиваване в страната – получаване на сертификиати за високотехнологичен и/или иновативен проект от Българска агенция за инвестициите.  Режимът на пребиваване е свързан с условията на изпълнение на поетите с проекта ангажименти.

9. Създават ли се нови регистри?

Когато отговорът е „да“, посочете колко и кои са те

Създава се регистър за издадените сертификиати за високотехнологичен и/или иновативен проект  и свързаните и свързаните с издаването му данни за лицата и  обстоятелствата по предварителната и текуща оценка на проекта, изменениятав данните и обстоятелствата, отнемане на сертификата или отказване неговото продължаване.

10. Как въздейства актът върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)?

ХАктът засяга пряко МСП

Увеличава конкуренцията между стартъп компаниите

Увеличава достъпът до чудестранен опит, know-how и технологии

☐  Актът не засяга МСП

☐   Няма ефект

11.  Проектът на нормативен акт изисква ли цялостна оценка на въздействието?

☐ Да

Х  Не

12. Обществени консултации:

Проектът за изменение и допълнение на Закон за насърчаване на инвестициите ще бъде публикуван на портала за обществени консултации за срок от 30 дни съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и на интернет страницата на Министерство на икономиката.

 

13. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?

☐ Да

Х  Не

14. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт:

Име и длъжност: Желяз Енев, директор на дирекция Икономическа политика

Дата: 26.11.2019 г.

Подпис: