СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.

ДО

51во НАРОДНО СЪБРАНИЕ

С КОПИЕ ДО:

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

КОМИСИЯ ПО КОНСТИТУЦИОННИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ

КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА,

БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

КОМИСИЯ ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА

СТАНОВИЩЕ

oт

Сдружение „ БЪЛГАРСКА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ (BESCO)

ОТНОСНО: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.

УВАЖАЕМА ДАМИ И ГОСПОДА,

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява сериозна загриженост относно внесените в Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и по-конкретно относно фискалната рамка, заложена в проектобюджета за 2026 г., която предвижда повишаване на данъци и осигурителни тежести, включително увеличение на данъка върху дивидентите, както и предложеното повторно въвеждане на задължителен Софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО).

На първо място, категорично се противопоставяме на предлаганото увеличение на данъка върху дивидентите, на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на повишаването на максималния осигурителен доход. Тези мерки ще увеличат разходите за труд, ще намалят реалните доходи на предприемачите и висококвалифицираните специалисти и ще тласнат още повече хора към алтернативни форми на заетост или емиграция. Предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската икономика, да възпрепятстват инвестициите и предприемачеството и да задълбочат разделението между формалния и неформалния сектор. Вместо това България има нужда от структурни реформи, които да увеличат ефективността на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да гарантират предвидимост.

На следващо място, притеснително е и не подкрепяме предложеното въвеждане на СУПТО. Начинът, по който мярката се налага — без прозрачност, без предварителна информация и без реално обсъждане със засегнатите страни е изключително притеснителен. На практика решенията се вземат „на тъмно“, което създава сериозен риск от хаос и дестабилизация в бизнеса. Предишният опит със СУПТО ясно показа колко многопластов и сложен е този режим. Сега обаче се предлага далеч по-бързо въвеждане, без да има яснота за конкретните изисквания, техническите спецификации, контролния механизъм или реалистични срокове за внедряване. Това поставя предприятията в ситуация, в която не могат да планират, нито да се подготвят адекватно. Предвидените срокове за внедряване са нереалистични, като новите изисквания предполагат значителни промени в софтуерните системи, в процесите на търговците и в техните вътрешни контроли. Това би наложило съществени разходи за разработка, интеграция, сертифициране и обучение, които биха били непосилни за много предприятия. Считаме, че подобна мярка представлява значителна тежест за коректните търговци, изисква технологично и технически неизпълним в посочените срокове процес и няма да доведе до очакваните резултати, включително намаляване на сивата икономика. Поради изложеното, настояваме, разпоредбите, регламентиращи СУПТО, да отпаднат от окончателния текст на закона.

Подобни решения не адресират структурните проблеми, а само задълбочават недоверието между бизнеса и държавата. Вместо повишаване на данъци и осигуровки и увеличаване на тежестта, България трябва да заложи на реформи, които насърчават инвестициите, повишават ефективността на публичните разходи и изграждат стабилна икономическа перспектива.

1. Повишаването на осигуровки и данъци не е решение на структурните проблеми

Основните дефицити на българската икономика са системни, а не фискални:

● липса на инфраструктурна обезпеченост (електричество, вода, индустриални зони);

● ниска ефективност на администрацията и липса на дигитализация;

● демографски срив и тежък недостиг на кадри;

● непредвидимост на регулациите и недоверие в съдебната система;

● слаба отчетност на публичните институции.

В такава среда повишаването на данъците и осигуровките ще има обратен ефект – ще тласне бизнеса към сивия сектор, ще намали инвестициите и ще обезкуражи иновациите.

2. Вдигането на данъка върху дивидентите е икономически неоправдано

Данъкът върху дивидента засяга именно инвеститорите, акционерите и хората, които влагат капитал в икономиката.

През 2024 г. приходите от този данък са едва 126 млн. лв., докато бюджетният дефицит надхвърля 20 млрд. лв. – разлика, която ясно показва, че ефектът върху бюджета ще бъде минимален, а щетите – значителни.

Очакваните резултати от увеличението са:

● спад на активността на капиталовия пазар;

● изтегляне на инвестиции към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта – 0% данък дивидент);

● стимули за укриване на доходи и прехвърляне на печалби;

● демотивация на малките инвеститори.

Решението не е във „вдигане на проценти“, а в разширяване на икономическата база чрез растеж, доверие и реформи.

3. България има нужда от ясна икономическа визия

България трябва да определи посоката на своята икономическа политика:

● да бъде водещ технологичен център в региона;

● да развие производство с висока добавена стойност;

● да изгради данъчно конкурентна и предвидима среда за инвеститори;

● да се преориентира стратегически към секторите на иновациите и отбраната, където имаме реален потенциал за растеж и експорт.

4. Конструктивни предложения за балансиран бюджет и икономически растеж

Предлагаме и пакет от мерки, които могат да осигурят реални приходи и по-висока ефективност на публичните финанси, без да се посяга на данъчната конкурентоспособност:

Инвестиции и капиталов пазар

1. Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, така че да се насърчи

реална инвестиционна активност и дългосрочна доходност.

2. Частично раздържавяване (миноритатни дялове) на държавни компании през

фондовата борсата с цел въвеждане на корпоративно управление, прозрачност и

привличане на частен капитал.

3. Активиране на R&D стимули и стимули за насърчаване на ангелското инвеатиране

4. Осигуряване на административен капацитет и независимост на органа по скрининг на инвестициите, който да гарантира предвидимост и защита на стратегическия интерес на държавата, без да се възпрепятстват чуждите инвестиции с висока добавена стойност и гарантиран произход.

Фискална и данъчна рамка

5. Актуализация на данъчните оценки – въвеждане на реалистични стойности за облагане на имоти, без допълнително повишаване на данъчните ставки.

6. Премахване на автоматичните индексации при разходи и социални плащания, за да се запази контролът върху публичните разходи.

7. Отпадане на изискванията за СУПТО, които възпрепятстват иновациите и увеличават административната тежест за компаниите.

Приходи и ефективност

8. Облагане на хазарта – въвеждане на 20% данък върху всички залози или алтернативно 30% върху разликата между залозите и печалбите.

9. Предоговаряне на концесионните такси за избрани сектори с висок ресурсен потенциал и концесии за инвестиции в инфраструктура.

10. Диференцирана ТОЛ система по вид пътища и превозни средства – с по-висока ефективност и справедливост в събираемостта.

11. Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на допълнителен частен капитал в икономиката.

Реформи и заетост

12. Освобождаване на трудов ресурс от държавната администрация към частния сектор чрез програми за преквалификация с участието на бизнеса.

13. Дигитализация на ключови процеси - доизграждане на дигиталната платформа за издаване на сини карти и разрешения за пребиваване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на дигитален портфейл и др.

14. Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния сектор – чрез стимули за съвместни производства и публично-частни партньорства.

Необходима е дългосрочна фискална рамка (2026–2030), гарантираща предвидимост на данъчната система, стабилност на корпоративния и дивидентния данък и реформи, насочени към растеж, а не към административно балансиране на дефицита.

България не може да си позволи да загуби голямото си конкурентно предимство – предвидимата, ниска и честна данъчна среда. Повишаването на данъци и осигуровки ще подкопае доверието и ще спре предприемаческия импулс. Реформите, които предлагаме, са реалистични, изпълними и ориентирани към икономика на растежа, иновациите и инвестициите. Само чрез сътрудничество между държавата и бизнеса България може да постигне устойчив фискален баланс и реален просперитет.

С УВАЖЕНИЕ,

гр. София Недялко Дервенков

Изпълнителен директор

BESCO – Българска предприемаческа асоциация