Становище по Проект на Концепция за изграждане на училищна STEM среда

На вниманието на:

г-жа Надя Младенова

заместник-министър на образованието и науката

СТАНОВИЩЕ

на Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST)

Относно: Проект на Концепция за изграждане на училищна STEM среда чрез реализиране на инвестиционен проект С1.I1 „STEM центрове и иновации в образованието“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, стълб 1 „Иновативна България“, компонент 1 „Образование и умения“

Във връзка с обявеното от Министерство на образованието обществено обсъждане на Проект на Концепция за изграждане на училищна STEM среда чрез реализиране на инвестиционен проект С1.I1 „STEM центрове и иновации в образованието“ по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Република България, стълб 1 „Иновативна България“, компонент 1 „Образование и умения“, Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) изразяваме своето становище, възражения и предложения както следва:

Отчитйки необходимостта от инвестиции в материалната база на училищата възразяваме срещу намеренията на правителството да насочи средствата по ПВУ по линия на мярката единствено за строително-ремонтни дейности и закупуване на оборудване и техника.

STEM обучението не се състои единствено в СМР и обновяване на материалната база, изграждане на лаборатории или закупуване на 3D принтери и друга техника, които към момента на фактическото им закупуване ще са практически остарели.

Настояваме да се адресира необходимостта от изработването на методология за учители за преподаване в STEM среда. Подходът STEM не е „залепване“ на настоящия подход в образованието към т.нар. STEM средата. Намираме това за подмяна на концепцията за STEM образование. Избраният подход по никакъв начин на съответства на същността и философия на STEM образованието - да създаде началната екосистема за иновации чрез ново съдържание, нови модели на преподаване включително преподавателски умения, методика и учебни предмети преподавани по начин, който прилича на реалния живот.

Към момента концепцията не дава яснота кой ще подкрепи учителите; кой ще ги насочва как се преподава в STEM среда и какви „валидирани“ ресурси следва да се използват с оглед изграждането на уменията, които трябва да придобият учениците.

На централизирано ниво следва да има методология за изработка на ресурси, инструменти, които ще се използват в STEM преподаването, както изработване на методика за извършване на научна експертиза и оценка на образователните ресурси, създадени от различни STEM екипи в училищата в цялата страна преди да бъдат споделени с всички учители, обучители, директори, студенти в педагогически специалности, преподаватели и други експерти с достъп до портала и е-библиотека.

Настояваме да бъдат привлечени всички заинтересовани страни - академичния сектор, бизнеса, неправителствения сектор, образователни институции и професионални организации, които да участват в изготвянето на принципите на преподаване и подкрепата на учителите. Смятаме, че тези заинтересовани страни са тези, които могат да гарантират чрез участието си през експертизата и опита си, че в методиките и съдържанието за STEM обучението ще бъде интегриран непрекъснатия напредък на технологиите, развитието на науката и иновативното творческо мислене, които да могат да бъдат приложени в ежедневието.

Изграждането на STEM центровете е добра възможност за училищата в България и невероятна възможност за учениците, които да учат в модерна и технологична среда, която ще допринесе за придобиването на нови умения, но смятаме за некоректно и недълновидно разработването на методика на преподаване и учебните програми не

могат да бъдат в тежест и отговорност на отделния учител. Това не носи характеристиките на системен подход и не води към устойчивост и гарантирано ниво на качество.

Възразяваме срещу въвеждането на нови методи на преподаване, изработката на методики и учебни програми, повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти, в посока усъвършенстване на дигиталните умения и на уменията за иновативно преподаван да се планират с допълващата подкрепа по Програма „Образование“ 2021-2027 г.. Този подход поставя под въпрос синхронизацията на елементите в системата на STEM образованието.

Не на последно място така структурирана мярката и липсата на синхронизация на функционирането на елементите от системата на STEM образованието предварително залага огромна неефективност по отношение на STEM резултати на училища и ниска практическа стойност за учениците и косвено за бизнеса, работещ за генериране на висока добавена стойност за икономиката и обществото в България.