Оценка на въздействието: Дружество с променлив капитал

30/03/2022
Оценка на въздействието: Дружество с променлив капитал

Приложение № 1 към чл. 16

от Наредбата за обхвата и методологията 

за извършване на оценка на въздействието


Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието

(Приложете към формуляра допълнителна информация/документи)

Институция: ……………………………

Нормативен акт: ………………………….

За включване в законодателната/

оперативната програма на Министерския съвет за периода: …………………………………………….

Дата:

Контакт за въпроси:

Телефон:

1. Дефиниране на проблема: 

1.1. Кратко опишете проблема и причините за неговото възникване. Посочете аргументите, които обосновават нормативната промяна.

През изминалите години България се утвърди като един от ключовите центрове за иновативно развитие в Европа. Броят на стартиращите технолични компании расте всяка изминала година, а също така се забелязва и значителна тенденция на повишаване на приходите в технологичния сектор като цяло. Бяха проведени множество локални и международни събития (във времената преди кризата породена от разпространението на Ковид-19), които срещнаха водещи фигури от бизнеса, академичната общност, инвеститори и международни експерти, ангажирани с разработването на политики за подобряване на дигиталната трансформация, научноизследователската и развойна дейност, задържането и създаването на кадри, увеличаване на обемите и създаването на силни и работещи пазари за рисковото капиталово финансиране и образователната система. В същото време по данни на A.T. Kearney’s Global Services Location Index 2021 (виж. графика 1) България се нареди на второ място в Централна и Източна Европа, на четвърто място в цяла Европа и на седемнадесето в света като предпочитана дестинация за създаване на KPO (knowledge process outsourcing), BPO (business process outsourcing) и ITO (IT outsourcing) центрове на глобални компании.

Графика 1.


Наред със значимата роля, която страната ни играе като стратегически център във веригата на производство, расте и броят на компаниите, които създават и развиват в България технологични продукти и системни решения с принос към световната споделена икономика. Талантливи инженерни екипи създават нова генерация FinTech (финансово-технологични), BioTech (биотегнологични), RegTech (регулаторно-технологични) компании и продукти, базирани на AI (изкуствен интелект) и machine learning (машинно самообучение), blockchain (блокчейн) и IoT (интернет на нещата). Расте броят на proptech (property technology -  технологии в недвижимите имоти) решения, дронове и роботика, космически разработки и други индустрии с висока добавена стойност (виж графика 2). Повечето от тях са т. нар. стартъп (Startup) компании - малки (по брой служители) компании с възможност за бърз икономически растеж, базиран на технологии с висока добавена стойност. Според проучването на “Еndeavor Insight Report ” в гр. София 84% от всички дигитални компании имат 50 или по-малко на брой служители. Около две на всеки три от тези компании съобщават, че уникалното им предложение за продажба съдържа иновативен компонент. 21% от иновативните компании осигуряват иновация, специфична за местния пазар, 7% - за регионалния и 6% за европейския пазар. Общо 29% от компаниите предлагат иновации от световен мащаб. Докладът “State of IT sales in Bulgaria” посочва, че 53.3% от технологичните компании имат приходи от международни пазари (виж графика 3).


Графика 2.

Графика 3. 

Специфични характеристики, свързани със стартирането и развитието на иновативни и ориентирани към растежа малки компании: 

1. необходимост от набирането на капитал (капиталови инвестиции) от външни източници, защото малките и/или току-що стартирали компании нямат собствени ресурси или нямат достъп до заеми. Компаниите обикновено търсят рисков капитал, за да си осигурят необходимото финансиране, за да се разширят и/или да пробият на нови пазари и да растат по-бързо. Наличието на рисков капитал е от съществено значение за растежа на иновативните компании. Капиталово инвестиране може да се осигури, както от индивидуални инвеститори, така и от публични и/или частни фондове за рисково инвестиране. Поради рисковия характер на капиталовото инвестиране в малки предприятия се поставя въпросът за намаляване на риска от загуба на инвестираните средства. В страните с развити пазари за подобно инвестиране в иновативни и ориентирани към растеж малки компании, чиито продукти и/или услуга тепърва ще се разработва и/или тепърва ще се пуска на пазара, са се наложили определени практики, адресиращи рисковете от инвестирането, а именно възможност да се уговорят специфични права и задължения, свързани с управлението на компанията и разпределението на капиталовото участие в нея, респ. правата и задълженията на съдружниците/акционерите.  Като примери за подобни специфични права могат да се посочат: задължение при предварително определени условия съдружник/акционер да прехвърли своя дял/акция на определено лице; възможност да се сключват договори за капиталово финансиране с отложен във времето момент на придобиване на дяловото участие/акцията; възможност да се определи специфичен начин на вземане на решения и управление на компанията, отговарящ на конкретните нужди на инвеститора и компанията, в която се инвестира и други. 

За да се приложи подобна практика и у нас  е необходимо наличието на правна рамка, която да отговори на посочените специфики.

2. Дейността на иновативните и ориентирани към растежа малки компании е основана на знания, за което са необходими висококвалифицирани служители. Привличането и задържането на работното място на този тип служители изисква ресурси, с които малките предприятия не разполагат. Тези компании идентифицират недостига на квалифициран персонал като основна трудност. Това се съобщава от 68% от компаниите като най-голямото им затруднение според проучването “Endeavor Insight Report ” (виж графика 4).

Графика 4.


Практиката в различните страни е намерила решение на посочения проблем чрез предоставяне на служителите в тези компании на възможност при определени условия последните да получат капиталово участие в компанията, в която работят. За да се приложи подобна практика и у нас, е необходимо наличието на правна рамка, която да отговори на посочените нужди.

3. Динамика и бързина в отношенията между заинтересованите страни - създатели на иновативни и ориентирани към растежа компании, инвеститори и служители, обусловени от темпото на развитие на технологиите и иновациите в световен мащаб. 

Идентифицирани проблеми: 

  1. Липса на правни условия за развитие на пазар за рисково капиталово финансиране в иновативни и ориентирани към растежа малки компании, чиято наличност ще предостави възможност за изграждане на финансово устойчиви иновативни компании и запазването на създадения от тях интелектуален продукт в България. Макар и в подем спрямо предходни години, българската икономика изостава значително в предлагането на рисково капиталово инвестиране. Според проучване на “Techcrunch”, през 2021 г. в Съединените щати са инвестирани над 330 млрд. долара рисков капитал, в Азия - 165 млрд. долара, в цяла Европа - 116 млрд. долара, в централна и източна Европа - 4 млрд. долара, а в България сумата е 30 милиона евро (данни за 2020г.), а това води и до естествен отлив на компании и кадри от България
  2. Необходимост да се предоставят на регистрираните в България компании еднакви, спрямо регистрираните в Съединените щати и страните от централна и западна Европа компании, възможности за привличане и задържане на висококвалифицирани служители в условията на силно конкурентен пазар на труда в сферите на индустрии с добавена стойност (биотехнологии, роботика, мехатроника, космически науки, интернет на нещата, блокчейн, изкуствен интелект, умни градове, чиста енергия и други);
  3. Необходимост от ускорено развитие, оптимизация и дигитализация на производство и услуги чрез предоставянето на възможност за бързо, лесно и предвидимо стартиране на иновативни и ориентирани към растежа компании, развиващи и предлагащи продуктите и услугите, нужни за реализиране на поставената цел;
  4. Липса на съвременна инфраструктурна рамка, която да обслужва нуждите на високотехнологични и с голяма добавена стойност компании като се предостави гъвкавост в управлението на компаниите, лесен и бърз начин за регистрация и предоставяне на инструменти за подбор и задържане на кадри. 

Вследствие на трудностите при прилагане на спецификите при създаване, поддържане и развитие на иновативни и ориентирани към растеж компании, предлагащи продукти и/или услуги с висока добавена стойност, като пионери в икономиката на държавата, се наблюдават и други негативни последици за страната: според доклад на McKinsey, нивото на дигитализация в ключовите отрасли на икономиката на България далеч отстъпва от това на водещите европейски държави (в графиката е използвана Швеция, като образец).

Графика 5.

 



1.2. Опишете какви са проблемите в прилагането на съществуващото законодателство или възникналите обстоятелства, които налагат приемането на ново законодателство. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).

Действащата нормативна уредба на капиталовите търговски дружества: дружество с ограничена отговорност, акционерно и командитно дружество с акции не може да отговори на посочените в т.1.1 по-горе специфики, свързани с дейността на иновативните и ориентирани към растеж малки предприятия. Така например, дружеството с ограничена отговорност като най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес не предоставя възможност за емитиране на акции и други инструменти за набиране на средства или предоставяне на дружествени дялове като стимули за задържане на служителите. За разлика от свободата на прехвърляне на акции при акционерното дружество, прехвърлянето на дружествени дялове на дружество с ограничена отговорност е строго формализиран процес, включващ и участието на трети лица - нотариуси, което го прави бавен и скъп (например, за прехвърляне на дружествен дял от 50 лв. от съдружник на трето лице разходите са: 50 лв. нотариални такси за заверка съдържанието и подписа на договора за прехвърляне на дружествения дял и протокола от общото събрание, 15 лв. държавна такса за вписване на промените, 300 лв. разходи за адвокатски услуги или общо 365 лв разход за прехвърляне на дружествен дял от 50 лв. Процесът до подаване на заявлението в Търговския регистър може да отнеме до 2 работни дни).

Разпоредбите на акционерното, респ. командитното дружество с акции също не могат да отговорят на спецификите на иновативните и ориентирани към растеж компании. На първо място, предвидените в търговския закон условия за структурирането, функционирането и взаимодействието на органите на управление на акционерните дружества се явяват сложни и скъпи за малките компании. Това се подкрепя и от броя на регистрираните през последните 5 години акционерни и командитни дружества с акции спрямо броя на регистрираните през същия период дружествата с ограничена отговорност (по данни на Агенция по вписванията средният брой регистрирани акционерни дружества за периода 2014 - 2018 г. е бил 307, респ. 1.2 командитни дружества с акции в сравнение с 9450 средно регистрирани годишно дружества с ограничена отговорност през същия период). В Българската стартъп асоциация имаме конкретни примери за стартъпи, които са решили от ден първи да се регистрират като акционерни дружества, заради нуждите на техни инвеститори, които дружеството с ограничена отговорност не задоволява. В разговорите с тях разбираме, че това решение е довело до многомесечни забавяния при стартирането на бизнеса им, загуба на пари и постоянни затруднения с администрирането на дружеството - нещо, което за екип от трима човека, които развиват от ниво “идея” компанията, е напълно непосилно да се изпълни правилно. В крайна сметка самото регистриране на акционерно дружество в началото води до рационалното решение да се търси пререгистриране на бизнеса в чужбина, където да се използва по-гъвкава форма на дружество.

На следващо място, практиката в страните с развити пазари за рисково капиталово инвестиране в иновативни и ориентирани към растеж малки компании е наложила определени, специфични за този тип дейности уговорки, свързани с управлението на дружеството и правата и задълженията на съдружниците/акционерите, с които се цели намаляването на риска от инвестицията. Подобни уговорки в действащата уредба на акционерното дружество са или неприложими, или изискват голямо усилие и разход, което ги прави неатрактивни. Например, уговорката при настъпване на предварително определени условия даден акционер да бъде задължен да продаде своите акции на определено лице (т.нар. drag-along right или право на привличане) – макар да няма забрана подобна уговорка да бъде включена в съдържанието на устава на акционерно дружество, въпросът с прилагането й на практика при настъпване на условията е дискусионен, а това води до несигурност и увеличаване на риска за капиталовия инвеститор и като краен резултат до отказ от инвестиране. Бариера за използване на акционерното дружество в ранния етап на развитие на една бизнес идея е и предвидената минимална стойност на  капитала, с който трябва да разполагат учредителите на акционерното дружество: 50 000 лв., както и разходите по самото учредяване на акционерното дружество в сравнение с дружествата с ограничена отговорност (общо минимален размер на разходите за откриване на акционерно дружество 13 345 лв., от които: 12 500 лв. наличен начален капитал, внесен към датата на регистрация, минимум 3 броя нотариално заверени съгласия и декларации по чл. 234 от ТЗ - 45 лв. нотариални такси, 600 лв. разходи за адвокатски услуги, 200 лв. държавни такси към Агенция по вписванията (запазване на име, вписване). Практиката е наложила разходите за отпечатване на акции да се ограничават като се ползват временните удостоверения).

Спецификата в отношенията, свързани с набирането на капиталови средства от иновативни и ориентирани към растеж малки предприятия, предполага бърза и лесна процедура при прехвърлянето на акции и дялове от тези компании, респ. при увеличаването и намаляването на капитала им. В някои страни - членки на ЕС тази възможност е предоставена чрез въвеждането в дружественото им право на възможността, ако учредителите, респ. акционерите или съдружниците решат, капиталът на дружеството да не бъде с фиксирана, а с променлива стойност – т.нар. “дружества с променлив капитал”. При променливия капитал в устава, респ. в дружествения договор се определят максимална и минимална стойности, в чиито рамки дружеството с променлив капитал може да прави многократни, последователни увеличавания или намаляване на капитала без да е необходимо за тези промени да се изменя устава или дружествения договор, или, ако акционерите/съдружниците така са решили, без за увеличаването или намаляването на капитала да е необходимо да се вземе решение от върховния колективен орган на управление, както и без актовете по увеличаване или намаляване на капитала в посочените граници да трябва да се обявяват пред третите лица чрез вписване на промените в съответния публичен регистър. Подобна възможност не е уредена в действащия Търговски закон.

Посочените особени нужди на иновативните и ориентирани към растеж компании и невъзможността те да бъдат разрешени от действащата правна уредба за капиталовите търговски дружества прави необходимо създаването на нова дружествена форма, която да преодолее посочените проблеми. Създаването на нов тип дружество, съчетаващо в себе си свободата на влизане и излизане, каквато чистото капиталово акционерно дружество предлага, достъпността при учредяване и персоналния характер, присъщи на дружеството с ограничена отговорност, и договорната свобода в определянето на структурата и организацията на управлението му ще отговори на всички посочени по-горе специфики, касаещи дейността на иновативните и ориентирани към растеж малки компании. Подобен подход не е непознат и в други страни – членки на Европейския съюз. Така във Франция през 1994 г. с приети изменения в Търговския кодекс се създава нов вид дружество Société par actions simplifiée (SAS) (улеснено акционерно дружество) като вид акционерно дружество, съчетаващо в себе си финансовата сила на акционерните дружества с голямата свобода в начина на организиране на органите на дружеството и правомощията им, така че те в най-пълна степен да отговорят на нуждите на учредителите, респ. акционерите. Считано от 2017 г. в Словакия бе въведено ново дружество Jednoduchá spoločnosť na akcie (улеснено акционерно дружество). Словашкото улеснено акционерно дружество е създадено с цел то да се превърне в основния правен инструмент, ползван от лица, извършващи рисково капиталово инвестиране в иновативни и ориентирани към растежа компании, с който да се  уредят специфичните отношения, свързани с подобен тип инвестиране, а начинът на постигането на тези цел е предвидената свободата за определяне структурата и функционирането на органите на управление на това ново дружеството. През 2020 г. в Полша е въведено ново дружество Prosta spółka akcyjna (улеснено акционерно дружество), където отново се залага на свободата при определяне органите на управление, достъпността му с предвиждане на възможност да има капитал от 1 евро и т.н.. Със създаването на нов тип дружество България ще има възможност да се нареди сред първите страни в ЕС с подобен тип дружества, отговарящи на нуждите и динамиката на индустрията, базирана на знания. 

1.3. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт, или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 

Не e извършвана последваща оценка.

2. Цели:

  1. Създаване на правна рамка, съответстващата на специфичните нужди на иновативните и базирани на знания малки компании, разработващи и/или внедряващи продукти и/или услуги с висока добавена стойност чрез въвеждане на нов вид дружество - дружество с променлив капитал, базирано на принципа на договорната свобода при определяне структурата, компетеността и функционирането на органите на управление на дружеството, респ. определяне отношенията между съдружниците, което в същото време може да се ползва от финансовата сила на акционерните дружества. За реализиране на заложените със законопроекта цели се предлага да се изменени и допълни действащият Търговски закон като се създаде нова глава Петнадесет “а” “Дружество с променлив капитал”, структурирана в 5 раздела. Предвижда се създаването на напълно нов вид дружество, непознато за българското търговско право до този момент, и поради тази причина текстовете са структурирани като изцяло нова глава от Търговския закон, без препращане към определени текстове на познатите до момента дружества в България. Систематичното му място е отредено след уредбата на ООД и АД, доколкото макар и самото то да не е капиталово по смисъла на закона, както беше споменато по-горе е базирано и съчетава много решения, познати при ООД и АД. 

 

  1. Намаляване на първоначалните разходи по регистриране и управление на новото дружество, тъй като в проекта няма изискване за минимална стойност на капитала на дружеството с променлив капитал, и отпадане за дружеството с променлив капитал на изискването, предвидено в чл.162 от Търговския закон за акционерните дружества, минималната номинална стойност на един дял в дружеството с променлив капитал да бъде 1 лв.;


  1. Насърчаване на възникване на предприемаческа дейност и догонване на референтни държави от представената графика (виж графика 6);

Графика 6. (2015/2016): Период 2015/2016 - да се чете: “1,95% от предприемачите през 2015/2016 г. са били във възникваща фаза на предприемачество”. Група 1 (G1) се състои от Турция и Гърция – двете съседни на България държави. В Референтна група 2 (G2) влизат Полша и Естония – две държави членки на ЕС, имащи амбицията да създадат условия за активни предприемачески процес. Референтна група 3 (G3) е съставена от Ирландия, Израел, Великобритания и Канада.


  1. Регламентиране и предвиждане на механизми в дружеството с променлив капитал за реално изпълнение на специфичните за рисковото капиталово инвестиране права, които могат да се уреждат в устава на дружеството с променлив капитал като право на привличане (drag-along), предимствено право (preemptive right), право на присъединяване (tag-along), възможност за сключване на договори за конвертируем заем и други, изникващи в бъдеще, уговорки и практики за получаване право да се придобият дялове  в дружеството с променлив капитал при настъпването на уговорени от страните условия; 


  1. Улесняване на възможностите при дружеството с променлив капитал за привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти чрез създаване на нужната нормативна уредба за прилагане на различни механизми за предоставяне на служителите в дружество с променлив капитал на възможност да придобият дялове от същото при определени, предварително уговорени условия. Като косвен резултат постигането на тази цел би довело и до запазване на висококвалифицираните служители в страната, респ. до намаляване на негативните демографски тенденции (виж графика 7); 

Графика 7. (източник: Институт “Отворено общество”)

  1. Създаване на по-голяма гъвкавост при управление на иновативни и ориентирани към бърз растеж малки компании, чрез въвеждането на свобода в определянето в устава на дружеството с променлив капитал на броя, състава, функционирането и компетентността на органите на управление на дружеството. Позволявайки на участниците в дружеството с променлив капитал сами да определят структурира на управлението му, според нуждите си (общо събрание на съдружниците и управителен съвет или управител) се намалява административната тежест при управлението на подобен тип компания. Така например във Франция, гъвкавостта на дружествения договор е една от причините Société par actions simplifiée (SAS) да задминат като брой регистрирани компании през годините Société à Responsabilité Limitée (SARL). В графика 8 е представена прогноза за предполагаемия брой регистрирани нови дружества с ограничена отговорност и дружества с променлив капитал в период от 10-15 години след въвеждането на новото дружество.  


Графика 8.  Прогноза за брой регистрирани ООД и ДПК (По абсцисата - години, по ординатата - брой регистрирани компании; VCC (Variable Capital Company) - дружество с променлив капитал,  LTD - ООД; източник Българска Стартъп Асоциация)


  1. Създаване на условия за бързо и лесно прехвърляне на дялове на дружество с променлив капитал, респ. бързо и лесно увеличаване и намаляване на капитала му чрез въвеждане на възможността дружеството с променлив капитал да бъде с променлив капитал.  


  1. Предвидените мерки в цялост ще доведат до създаване на условия за улесняване стартирането  на предприемаческа активност. Според доклад на Global Entrepreneurship Monitoring (GEM) за България, държавата ни заема едно от последните места в Европа по проценти на преобладаване на предприемаческата активност насред пълнолетното население. В графика 9 са посочени данните, от които ясно може да се види изоставането на страната ни спрямо другите страни в Европа.

Графика 9. (Global Entrepreneurship Monitoring)


  1. Възможност за икономически растеж, която вследствие ще доведе до наличие на повече иновативни и ориентирани към растеж компании, разработващи продукти и услуги за целия свят, дигитализация на производството и растеж на БВП (виж графика 10). 







Графика 10. (Проучване на McKinsey, демонстриращото възможността за растеж на БВП чрез дигитализация)




Посочете целите, които си поставя нормативната промяна, по конкретен и измерим начин и график, ако е приложимо, за тяхното постигане. Съответстват ли целите на действащата стратегическа рамка?


3. Идентифициране на заинтересованите страни: 

  • Всички предприемачи; 
  • Индивидуални и частни или публични инвестиционни фондове; 
  • Застрахователни компании; 
  • Банкови и финансови институции; 
  • Дружества за допълнително пенсионно осигуряване; 
  • Работници и служители;
  • Всички държавни институции.


Посочете всички потенциални засегнати и заинтересовани страни, върху които предложението ще окаже пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена  област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи, др.).

4. Варианти на действие:

Вариант на действие 1: „Без изменение и допълнение на Търговския закон”:  

При този вариант предложеното въвеждане в страната на нов тип дружество с променлив капитал, отговарящо на нуждите на иновативните и ориентирани към бърз растеж компании не се осъществява, респ. посочените в т.1 проблеми не намират своето решение. 

Вариант на действие 2: „Въвеждане на нова правна рамка на търговско дружество чрез изменения и допълнения на Търговския закон”:

При този вариант в българската правна система се въвежда нов тип дружество с променлив капитал, основано на договорната свобода при формиране структурата, дейността и компетентността на органите му на управление, съответстваща на конкретните нужди на учредителите/съдружниците, без препращане към определени текстове на познатите до момента дружества в България. Приемането на предложението ще доведе до намаляване на началните разходи при учредяване на ново дружество, намаляване на транзакционните разходи при прехвърляне на дялове. Новото дружество ще въведе в действащата правна уредба специфичните за капиталовото инвестиране в иновативни и ориентирани към бърз растеж малки компании условия, свързани с управлението и правата и задълженията на съдружниците. Ще се регламентира възможността, респ. ще се намалят разходите по предоставяне на дялове от дружество с променлив капитал на наети от него лица. Въвеждане на възможност дружеството с променлив капитал да бъде с променлив капитал, което ще доведе до по-голяма гъвкавост и оперативност в управлението на дружеството, съответстваща на динамиката на обществените отношения, свързани с разработването и внедряването на иновативни продукти, услуги и/или бизнес модели и до намаляване на административната тежест и разходите, свързани с увеличаването и намаляването на капитала. 


Идентифицирайте основните регулаторни и нерегулаторни възможни варианти на действие от страна на държавата, включително варианта „Без действие“.


5. Негативни въздействия: 

Вариант на действие 1: „Без изменение и допълнение на Търговския закон”

При този вариант посочените в т.1 проблеми няма да намерят своето решение. 

Икономически въздействия: 

  1. Ограничаване конкурентоспособността на регистрираните и опериращи в страната иновативни и ориентирани към бърз растеж малки и средни предприятия спрямо тези, регистрирани и опериращи в държави, в чиито действаща правна система посочените специфики в т.1 са намерили разрешение. Това води до необходимостта българските иновативни компании да се пререгистрират и да започнат да оперират в други държави, което има пряк негативен ефект както върху БВП на страната, така и върху държавния бюджет; 
  2. Ограничаване конкурентоспособността на българските иновативни компании на пазара за висококвалифицирани специалисти поради трудностите, свързани с прилагането на схеми за стимулиране на служителите чрез предоставянето им на акции/дялове от компаниите, в които работят. 
  3. Ограничаване възможността да се формира извънборсов пазар за рисково капиталово инвестиране поради несигурността и продължителния и тромав процес по прилагането на специфичните уговорки, свързани с управлението на дружеството и специфичните права и задължения на акционерите/съдружниците. 
  4. Посочените в т.1 до 3 негативни последици ще доведедат и до забаване на дигиталния растеж на икономиката. 
  5. Невъзможност в страната да се привлече чуждестранен инвеститорски интерес. 
  6. Невъзможност за намаляване на преки и косвени разходи за малките и средни предприятия и иновативните и ориентирани към бърз растеж компании.

Социални въздействия: Ограничената конкурентоспособност на пазара за висококвалифицирани служители и трудностите, свързани с капиталовото инвестиране в иновативните и ориентирани към бърз растеж компании, водят до увеличаване тенденцията квалифицирани млади специалисти и предприемачи да напускат страната. Това има пряко отражение както в демографското състояние на населението, така и в свързаните с това секторни на образование, здравеопазване, култура и т.н.

Екологични въздействия: няма да доведе до негативни екологични въздействия.

Вариант на действие 2: „Въвеждане на нова правна рамка на търговско дружество чрез изменения и допълнения на Търговския Закон”: 

Не се очакват негативни последици за идентифицираните групи заинтересовани лица. 

Икономически въздействия: няма да доведе до негативни икономически въздействия.  

Социални въздействия: няма да доведе до негативни социални въздействия.

Екологични въздействия: няма да доведе до негативни екологични въздействия. 


Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални, екологични и други негативни въздействия за всеки един от вариантите, в т.ч. разходи (негативни въздействия) за идентифицираните заинтересовани страни в резултат на предприемане на действията. Пояснете кои разходи (негативни въздействия) се очаква да бъдат второстепенни и кои да са значителни.


6. Положителни въздействия: 

Вариант на действие 1: „Без изменение и допълнение на Търговския закон”: 

Не са идентифицирани положителни въздействия по отношение на идентифицираните заинтересовани страни при избора на този вариант на действие.

Икономически въздействия: няма да доведе до положителни икономически въздействия.

Социални въздействия: няма да доведе до положителни социални въздействия.

Екологични въздействия: няма да доведе до положителни екологични въздействия.

Вариант на действие 2: „Въвеждане на нова правна рамка на търговско дружество чрез изменения и допълнения на Търговския закон”:

Очакват се следните положителни тенденции: 

Икономически въздействия: 

  • Подобряване конкурентоспособността на българските иновативни и ориентирани към бърз растеж компании. Това би спомогнало за установяването на България, като регионален технологичен лидер (Силициевата Долина на Балканите), което ще привлече повече преки чужди инвестиции, висококвалифицирана работна ръка и лесно конвертируема консултантска експертиза (износ). В момента няма  българска компания с бърз растеж на картата на най-успешните държави от централна и източна Европа. Таблицата на dealroom.co (виж графика 11) показва пазарната оценка на най-големите бързорастящи компании от региона, българска такава липсва.


Графика 11. Пазарна оценка на компании с бърз растеж от ЦИЕ регион.


  • Осигуряването на възможност за формиране на извънборсов пазар за рисково капиталово инвестиране, нов финансов инжинеринг, достъпност и ликвидност на капитал, пряко касаещ формирането на по-добра производственост и директен растеж на брутния вътрешен продукт. На представената графика 12 (по данни на European Investment Fund) ясно се вижда изоставенето на България (изразена чрез Венчър капитал на квадратен километър - 10 EUR/km2). Въвеждането на нова правна рамка би удвоило показателите в следващите 10 години. 


Графика 12. Количество инвестиции от рисков капитал на км2

  • Подобряване на възможностите за алтернативни форми и системи за стимулиране и възнаграждаване труда на работниците и служителите - по-голяма мотивираност води до по-висока производителност, повишаване на вътрешно пазарната конкуренция и растеж на качеството на изходния продукт. Според проучване на Fieldfisher и техният Employee Ownership Index - EOI (индекс за собственост на служители), компаниите даващи дял на своите служители се представят значително по-добре (сравнение с небезизвестният индекс FTSE 100).


Графика 13. Сравнение на индекси на компании даващи дял на служители срещи индекс FTSE 100

  • Намаляване на административната тежест и разходи при първоначална регистрация и последващи изменения в основни обстоятелства, свързани с дружеството с променлив капитал; 
  • Възможност за повишаване БВП на страната; в аксиомата на БВП = Потребление на стоки/услуги + Инвестиции + Потребление на държавата + Нетен износ (разликата между стойността на вноса и износа), позитивните икономически въздействия от въвеждане на дружеството с променлив капитал чрез изменения и допълнения на Търговския закон биха пряко засегнати размера на ПЧИ (привличане на инвеститори в технологични компании).


 Графика 14. Инвестиционна активност на рисков капитал в България

Източник: ROMANIAN – BULGARIAN VENTURE COMPARISON REPORT 2020

Според данни на Българска венчър кепитъл асоциация до края на 2020 г. са инвестирани над 120 милиона евро в 286 технологични компании в България, след въвеждане на нова правна рамка за дружество с променлив капитал се очаква сумата да се утрои в следващите 10 г.  По гореспоменатата формула, износът на продукти и услуги драстично ще се повиши. Според прочване на Edit.bg 78% от технологичните компании в България изнасят продукт/услуга зад граница. Чрез подобряване на регулаторната рамка и улесняване на достъпа на стратегически инвеститори зад граница до българския пазар, се очаква ръст от над 20% на компании, създаващи глобални продукти/услуги. 

  • Стимулиране и повишен интерес към предприемачество чрез предоставяне на дялове в компании, повишен брой “изходи” и създаване на добър пример.


  • По-голяма гъвкавост в управлението на бизнеса. 


  • Улесняване и гарантиране сигурността на механизмите за инвестиране и съдружие, възможност за привличане на външни инвеститори в рисков капитал.


  • Възможност за привличане на лица от други страни, които да стартират компаниите си в страната и позициониране на България като атрактивно място за развитие на иновативен бизнес с потенциал за експоненциален растеж.
  • Предпоставка за развитие на компании, работещи върху икономика на бъдещето (Изкуствен интелект, Роботика, Блокчейн, Автономни автомобили, Дронове и др.) и ускоряване на дигиталната трансформация на икономиката. 


Социални въздействия: 

Предоставяне на възможност за висококвалифицираните и предприемчиви лица да се развиват успешно в страната и да не я напускат. Създаване на условия за развитие на “първоопитни” предприемачи и повишаване на предприемаческата активност. 


Екологични въздействия: 

Възможност за развитие на иновативни продукти и услуги, свързани с подобряването на транспорта, респ. качеството на въздуха, управлението на отпадъците и други. 


Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални, екологични и други ползи за идентифицираните заинтересовани страни за всеки един от вариантите в резултат на предприемане на действията. Посочете как очакваните ползи кореспондират с формулираните цели.


7. Потенциални рискове: 

Поставянето в основата на новото дружество на свободата на договарянето изисква сериозен и професионален подход при изготвяне на дружествените документи. В случай на липсата или неточното формулиране на уговорките между съдружниците в дружествените документи може да доведе до възникване на спорове между тях, вкл. и съдебни такива. 


Посочете възможните рискове от приемането на нормативната промяна, включително възникване на съдебни спорове.

8.1. Административната тежест за физическите и юридическите лица:

☐ Ще се повиши

☐ Ще се намали

Х Няма ефект


8.2. Създават ли се нови регулаторни режими? Засягат ли се съществуващи режими и услуги?

Не


9. Създават ли се нови регистри?

Когато отговорът е „да“, посочете колко и кои са те……………………………………….

Не се създават нови регистри. 

10. Как въздейства актът върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)?

Х Актът засяга пряко МСП, като:

  • улеснява и увеличава опции за съдружие и инвестиции;
  • дава гъвкавост на управление чрез подобрен норматив за изготвяне на дружествен договор;
  • дава възможност за лесно разпределяне на дялове към служители (привличане и задържане на талант, по-мотивиран колектив)


☐  Актът не засяга МСП

☐  Няма ефект

11.  Проектът на нормативен акт изисква ли цялостна оценка на въздействието?

☐ Да

Х  Не


12. Обществени консултации: 


Проектът за изменение и допълнение на Търговския закон ще бъде публикуван на портала за обществени консултации за срок от 30 дни съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и на интернет страницата на Министерство на правосъдието и Министерство на иновациите и растежа.


Обобщете най-важните въпроси за  консултации в случай на извършване на цялостна оценка на въздействието или за обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури.


13. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?

☐ Да

Х  Не

……………………………………………………………………………………………

……………………………………………………………………………………………


Моля посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 8.1 и 8.2, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник).


14. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт:

Име и длъжност:

Дата: 

Подпис:

Искаш ли да си част от общността на BESCO? Стани член още днес!