Становище и Предложения във връзка с Проект за ЗИД на Закона за електронното управление

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА 

ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СТАНОВИЩЕ и ПРЕДЛОЖЕНИЯ

от BESCO

във връзка с Проект за ЗИД на Закона за електронното управление

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА

ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

(Обн. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.20 от 28 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.38 от 20 Май 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.88 от 23 Октомври 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., доп. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г., изм. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., доп. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 22 Февруари 2022г.)

§ 1. В чл. 2 се създават алинеи 3, 4 и 5:

„(3) Първичен администратор на данни е и лице или организация по чл. 1, ал. 2, когато в закон е предвидено данните, които събира или създава за първи път и изменя или заличава, е необходимо да се предоставят за нуждите на предоставянето на административна услуга.

„(4) Централен администратор на данни е лице по чл. 1, ал. 1 и 2, което по силата на закон централизирано обработва данни, предоставяни от първични администратори на данни. Централните администратори се считат за първични администратори по отношение на задълженията за предоставяне на данни.

„(5) Изискването за предоставяне или доказване на данни от страна на получател на електронна административна услуга се счита за спазено, когато доставчикът на електронна административна услуга, е събрал данните по реда на ал. 1.

Бележки: 

По § 1. Като цяло предложението е удачно и го подкрепяме. Същевременно идентифицираме несъвършенства по някои от предложенията, които адресираме: 

1. По предложената нова ал. 3 има непрецизно формулирано правило. Предлагаме нова редакция. 

“(3) Първичен администратор на данни е и лице или организация по чл. 1, ал. 2, когато данните, които събира събира или създава за гражданин или организация за първи път и изменя или заличава такива данни, са нужни за предоставянето на електронна административна услуга.”

По отношение на приложното поле на ЗЕУ, то обхваща електронните административни услуги. За да може законът да разпростре действието си и да се задължат администрациите да събират данни и при административните офлайн услуги, то е редно да се измени друг закон, който систематично съдържа правилата за ограничаване на административното регулиране и контрол чрез въвеждане на принцип на еднократно събиране и многократно използване на данни – Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Поради това предлагаме следната изменителна разпоредба, която да се въведе в Преходните и заключителните разпоредби:

“§ ХХ. Чл. 5, ал. 2 на Закона за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (Обн. ДВ. бр.55 от 17 Юни 2003г., попр. ДВ. бр.59 от 1 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.39 от 12 Май 2004г., изм. ДВ. бр.52 от 18 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.31 от 8 Април 2005г., изм. ДВ. бр.87 от 1 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.24 от 21 Март 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 9 Май 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.16 от 15 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.36 от 15 Май 2009г., изм. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.87 от 3 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.25 от 30 Март 2010г., изм. ДВ. бр.59 от 31 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.77 от 1 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., доп. ДВ. бр.26 от 30 Март 2012г., изм. ДВ. бр.53 от 13 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. ДВ. бр.47 от 26 Юни 2015г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., доп. ДВ. бр.101 от 7 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г., изм. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г.) се изменя по следния начин:

(2) Административният орган не може да изисква предоставяне на информация или документи, които са налични при него, при друг орган или при лице по чл. 1, ал. 2 от Закона за електронното управление, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.”

2. По предложената нова ал. 5. Същата считаме за непрецизна. От прочита й може да се остане с неправилното впечатление, че установява необорима презумпция, че изискването за предоставяне и доказване на данни се счита за спазено САМО, ако доставчикът на електронна административна услуга е събрал данните автоматизирано, от първичния администратор на данни. С други думи, ако доставчикът не ги е събрал, то тогава се счита, че изискването за предоставянето и доказването не е налице, следователно гражданинът трябва да си предоставя и доказва данните по общия ред. По този начин се оставя възможност всеки държавен орган да се оправдае с това, че по някаква причина не е успял да събере данните при спазването на принципа на еднократно събиране и многократно използване на данни и да кара гражданите и организациите да си ги доказват по общия ред. Считаме, че логиката на сегашния закон е друга. Тя установява административно задължение на доставчиците на електронни административни услуги да събират данните служебно и неспазването на това задължение е скрепено с административна санкция. С предложената разпоредба се отваря врата за неизпълнение на това административно задължение и няма логика подобна разпоредба да се установява. Поради това предлагаме прецизиран вариант на нормата:

“(5) Когато закон изисква предоставяне или доказване на данни от получател на електронна административна услуга за нуждите на предоставянето й, то това изискване се смята за спазено, ако данните са събрани от доставчика на електронната административна услуга по реда на ал. 1.”

Същевременно предлагаме нова изменителна разпоредба и в общи Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

(Нов параграф към предложението за изменение на ЗОАРАКСД

“2. В чл. 5 се въвежда нова ал. 5:

(5) Когато закон изисква предоставяне или доказване на данни от гражданин или организация за нуждите на предоставянето на административна услуга, то това изискване се смята за спазено, ако данните са събрани от административния орган по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за електронното управление.” 

§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

ал. 3 се отменя

създават ал. 6 и ал. 7

„(6) Административните органи имат право на безплатен достъп до всички регистри за целите на упражняване на административнонаказателните им правомощия.”

„(7) С подзаконов нормативен акт не може да бъде въвеждано изискване за доказване на обстоятелство чрез представяне на данни за лице или обект на хартиен носител, ако лицето или обекта имат идентификационен номер и са вписани в регистър.”

По § 2. Предложенията разкриват съществени несъвършенства:

1. По отмяната на ал. 3 - нямаме бележки;
2. По предложената нова ал. 6 считаме, че същата не е удачна, защото така формулирана означава, че всеки административно наказващ орган ще има право на безплатен и неограничен пряк достъп до всички регистри, водени от други държавни органи. Това е опасно и би застрашило сериозно конституционните права на гражданите, както и директно би противоречало на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR). Ако административнонаказващият орган има непосредствен, пряк и безплатен достъп до всички регистри, то няма да има никаква проследимост дали и до кои данни осъществява такъв достъп, нито каква e връзката на този осъществен достъп с конкретно административно производство. Такъв достъп нямат дори органите, разследващи престъпления, да не говорим за административно-наказващите органи. Има ред установен в ЗАНН, който определя правилата за това как административнонаказващите органи могат да изискват от други органи данни за гражданите. За определени органи има изключения, допускащи достъп до помещения и данни за нуждите за осъществяваните от тях правомощия (напр. ДАНС), но такова общо правила за всички административно наказващи органи е конституционно недопустимо. Извън изложеното подобна разпоредба няма систематично място в ЗЕУ, доколкото предметът на този закон е само предоставянето на електронни административни услуги, а не редът за установяване и налагане на административни нарушения и наказания. 

В този смисъл предлагаме тази алинея 6 да отпадне.

Ако идеята на вносителя е да се установи безплатност при достъпа до данните, събирани и обработвани от първичните администратори на данни, то предлагаме да се приеме нова алинея 3 на чл. 2, както следва:

“§ХХ. В чл. 1 се добавя нова ал. 3:

 (3) Първичният администратор на данни предоставя безплатно данните на лицата по ал. 1.”    

1. По предложената ал. 7 разбираме логиката на вносителя, но според нас тази разпоредба не би изпълнила функциите си, защото носи правна несигурност. На първо място да се създаде законна разпоредба, която да забрани на подзаконов акт да му противоречи, е правно непоследователно, защото това е основен конституционен принцип. Извън изложеното, няма обща нормативна дефиниция на понятието “идентификационен номер на обект”. За лицата се ползва друг термин единен идентификатор (пар. 1, т. 22 от ПЗР ЗЕУ). За други обекти няма определение какво означава това понятие, още повече, че в различни закони, то се именова по различен начин. Може да е регистров идентификатор (когато е вписано под уникален номер в регистър) или обектен идентификатор (когато самият обект има идентификатор - напр.моторно превозно средство). На трето място, вписването на обекта може да не е в регистър, а в база данни. Не всички данни за лица и информационни обекти, поддържани от държавни органи се водят регистри. Извън изложеното, следва да се отчете факта, че цялото ни законодателство почива върху факта за създаване и предоставяне на данни, свързани с лица, независимо дали притежавани от тях обекти или права са свързани с това. Обратното, поискване на данни по обект, може да засегне основаните правила на Общия регламент за защита на личните данни (напр.един административен орган да поиска данни по номер на автомобил на кое име е регистриран). Сегашния модел на ЗЕУ за служебно събиране на данни за нуждите на една услуга, които касаят гражданин или организация по техния единен идентификатор е достатъчна, защото данни за всякакъв обект могат да се изискат, доколкото са свързани с конкретно идентифицирано лице. Поради голямата правна несигурност, тази разпоредба следва да се отмени.  

§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 2 думите „по реда на Закона за електронната идентификация и/или чрез средства за електронна идентификация, определени с решение на Министерския съвет, издавани и поддържани от административни органи” се заменят с думите: 

   „ 1. По реда на Закона за електронна идентификация

    2. Със средство в рамките на уведомени схеми за електронна идентификация по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014

    3. Със средство в рамките на схемата по ал. 6

    4. С други средства, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4.“

В ал. 4 в началото се добавят думите „Съгласувано с министъра на електронното управление”, а накрая се добавя изречение второ: „Услуги, за които не е посочено ниво на осигуреност, се считат за услуги с ниво на осигуреност „ниско””

Създава се алинея 6 със следния текст:

„(6) Министърът на електронно управление създава и поддържа схема за електронна идентификация с ниво на осигуреност “високо” съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014.“

По § 3. Предложените изменения на чл.5 са приемливи и навремени и принципно ги подкрепяме. Разкриват се някои несъвършенства, които предлагаме да се вземат предвид:

1. По предложените изменения на ал. 2. 

• необходимо е след края на изреченията на всички точки да се сложат точка и запетая;
• По т. 2 думите “средство” трябва да се заменят със “средство за електронна идентификация”, предвид използвания законово установен термин в чл. 3, ал. 2 от Регламент (ЕС) 910/2014;
• По т. 3 думите “средство” трябва да се заменят със “средство за електронна идентификация”, предвид използвания законово установен термин в чл. 3, ал. 2 от Регламент (ЕС) 910/2014; 
• Сега предложената т. 4 да стане т. 5, а да се въведе точка 4 със следното съдържание “4. Средство за електронна идентификация с ниво “високо”, издавано в рамките на удостоверителна услуга за електронна идентификация с национално покритие, вписана в Доверителния списък, воден от Комисията за регулиране на съобщенията по чл. 22 от Регламент (ЕС) 910/2014 г.”. Тези услуги са се наложили масово в България и се използват от всички пазарни агенти от частния сектор, включително са интегрирани към Единния портал за електронно управление, воден от МЕУ. За да не остава съмнение относно тяхната законосъобразност в съответствие с Регламент (ЕС) 910/2014 и възможността същите да се използват за нуждите на електронните административни услуги, следва да бъдат изброени изрично в ЗЕУ като възможен метод, още повече, че Министерският съвет със свое Решение 634 от 13.08.2021 г. ги е установил като предпоставка за уведомяване като национални схеми по реда на чл. 9 от Регламент (ЕС) 910/2014.

§ 4. В чл. 7в, ал. 1 се създава нова т. „е” със следния текст:

„е. създаване, съхранение, управление и споделяне на данни“

По § 4. Подкрепяме предложението

§ 5. Създава се нов чл. 10а със заглавие „Такси за предоставяне на електронни административни услуги” и следния текст:

„чл. 10а. (1) Административните органи определят по-ниски такси за предоставяне на административните услуги, в случаите, огато те се предоставят по електронен път.

(2) Размерът на намалението се определя от Министерския съвет.

По § 5. По принцип подкрепяме предложението, но имаме съществени бележки по неговата законосъобразност. На първо място следва да се има предвид, че държавни такси не могат да се определят от административните органи, а с Тарифа - нормативен акт, приет от Министерския съвет. За общинските такси, същите се определят от самия общински съвет. По ал. 2, например, не може Министерският съвет да определи размера на намалението на общинските такси за електронни административни услуги. Следователно като цяло тази разпоредба е непрецизно формулирана. Следва намалението да е установено в закона. Предлагаме следната редакция.

“чл. 10а. Държавни и общински такси за електронни административни услуги се събират в намален размер от двадесет процента. Министерският съвет може да определи за определени електронни административни услуги държавни такси с по-голям процент на намаление, съответно общинските съвети – за местните такси.

§ 6. В чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

Настоящата т.10 става т.11

Създава се т.10 със следния текст:

„Таксата за предоставяне на услугата по електронен път”

По § 6. Подкрепяме предложението.

§ 7. В чл. 22 се създава алинея 6 със следния текст:

„(6) Заявление за административна услуга, подадено след като заявителят е идентифициран със средство за идентификация с ниво на осигуреност, което е равно или по-високо от нивото на осигуреност на услугата по ал. 4, не изисква подпис. Интегритетът на заявлението се гарантира с електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014.”

По § 7. Подкрепяме по принцип предложението, но имаме редица съществени бележки и предложения. Разбираме желанието на вносителя да облекчи използването на електронни административни услуги от гражданите, като премахне необходимостта от използването на квалифицирани електронни подписи при заявяване на електронни административни услуги. Тук, обаче, трябва да се прецени необходимия баланс за защитата на правата и интересите както на гражданите, така и на държавата, защото може да доведе до много сериозни последици, застрашаващи правата и интересите на всички. 

На първо място, непрецизно е да се договори, че при наличие на съответно ниво на осигуреност на средството за електронна идентификация, не се изисква подпис. На практика всякакви данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се идентифицира като автор на един документ, се наричат електронен подпис (вж. чл. 3 (10) от Регламент (ЕС) 910/2014). Следователно, при идентификация и подаване на заявление пак имаме електронен подпис, макар и обикновен. Следва, обаче, да се вземе предвид един по-съществен въпрос. Когато подават заявления за електронни административни услуги, гражданите не просто попълват един формуляр като в електронен магазин. Те упражняват своите административни права спрямо държавата. А това упражняване много често е свързано с давностни и преклузивни срокове. Механизмът за упражняване в писмения свят не случайно е свързан с писмена форма на документа, подписан със саморъчен подпис. Това е така, за да може в случай на оспорване, с висока степен на увереност да се докаже кой точно е упражнил правата, какви точно права е поискал да упражни със заявлението и кога. А оспорване на заявления за административни услуги има хиляди годишно, доколкото от тях възниква задължение на държавата да предостави някаква административна услуга, а държавата често бави и често отказва предоставянето на услугата. 

С предложението на вносителя на практика се предлага след като заявителят се е идентифицирал със съответно ниво на сигурност (което е аналогът на представянето на личната карта), да не се изисква въобще подпис върху съставения електронен документ. При това положение, в случай на оспорване, всеки гражданин, който е подал заявление по електронен път, може да оспори поне три обстоятелства, чието наличие при традиционното подаване на заявления на хартия се доказва от наличието на подпис. А именно да заяви, че 1) не е дал съгласие с изявлението; 2) това не е неговото изявление; 3) изявлението е променено и това не е волята, която е изявил. При това положение, доказателствената тежест ляга върху държавата, която трябва да доказва тези факти, а това е изключително трудно, в много случаи невъзможно. В обратния случай, при забавено или неправилно предоставяне на административна услуга от страна на държавата, се създава опасност от аналогично оспорване в рамките на процеса от страна на самия административен орган. При такова оспорване необходимостта за доказване на съдържанието на заявлението и на съгласието с него, от което именно е произтекло и задължението на органа да предостави услугата, ще падне с още по-голяма тежест върху гражданите, а в огромна част от случаите за тях би било още по-трудно или невъзможно да организират и проведат адекватно доказване. Подобно стечение на обстоятелствата на практика би влошило, вместо да улесни, положението на гражданите спрямо държавата при предоставяне на административните услуги. При това положение намираме за видно, че несигурността, произтичаща от липсата на изискване за подпис, създава рискове и в двете посоки – и за държавата, когато в неин интерес е да докаже, че определено заявление е било подадено във вида, в който го е изпълнила, и за гражданите, когато в техен интерес е да докажат, че заявлението не е изпълнено коректно. 

При квалифицираните подписи такава несигурност не съществува. Доказването на съгласието, авторството и съдържанието на подписаното изявление са обезпечени от технологията и от отговорността, която доставчикът на удостоверителни услуги носи, в случай, че е издадено квалифицирано удостоверение на друго лице. Освен това при тях е разместена доказателствената тежест и при тях се предполага, че това е подписът на твърдения автор и който твърди обратното, трябва да го докаже в процеса. Поради това самият Регламент (ЕС) 910/2014 когато регулира използването на електронни подписи за публичните услуги (чл. 27), адресира като минимално ниво на сигурност усъвършенствания електронен подпис, а практиката на почти всички държави – членки на ЕС е да се използва по-високото ниво – квалифициран подпис. 

Особено чувствителен е моментът на извършване на заявления от бизнес организациите - за кандидатстване по големи обществени поръчки, по заявяване на чувствителни обстоятелства и данни (лични, здравни, банкови, осигурителни, бизнес тайни и др.), въобще всякаква защитена от закон информация. Според нас, за защита на правата и интересите и на държавата, и на гражданите и организациите, при тях следва да се запази по-високото ниво на защита и установяването на авторството - чрез квалифициран електронен подпис. Ако държавата желае да даде тласък на развитието на услугите на електронното управление, то просто може да използва финансовите механизми, използвани във водещи в това направление държави като Австрия, Естония и др., като тя поеме разхода за квалифицирани подписи на гражданите, в случаите на подписване за нуждите на електронните административни услуги. 

От друга страна, следва да се обърне съществено внимание и на разпоредбата на предложението второ - интегритетът на заявленията да се гарантира чрез електронен времеви печат по Регламент (ЕС) 910/2014. Моля да се има предвид, че признатата от закона правна функция на електронния времеви печат е не да гарантира интегритет на изявлението, а само времето, когато изявлението е съществувало (вж чл. 3 (33) от Регламента). Вътрешен законов акт не може да противоречи на Регламента и да преурежда правните последици от използването на регулирано от акт в по-висок ранг явление. Прави впечатление и че се изисква обикновен електронен времеви печат, който съгласно чл. 41 (1) от Регламента не се ползва с презумпция за времето на съществуване на документа, следователно лесно може да бъде оспорено от всеки и отново доказателствената тежест ще бъде за насрещната страна. Само квалифицираният електронен времеви печат се ползва от такава презумпция (чл. 41 (2) от Регламента). 

С оглед на изложеното считаме, че предложеният текст би засегнал сериозно обществените отношения, свързани със заявяването на електронни административни услуги. От една страна би облекчил гражданите при стартиране на процеса, но от друга би застрашил и техните права и интереси, и тези на държавата, предвид изключителната трудност да се доказва авторството и времето на подаваните заявления, с които се упражняват административни права.   

В тази връзка предлагаме запазване на логиката на нормата, при облекчаване на тежестта за гражданите – физически лица, а запазване на квалифицирани електронни подписи при използване от бизнеса. Също така предлагаме запазване използването на квалифицирани електронни подписи при заявяване на услуги, когато заявленията съдържат здравна, осигурителна, банкова, търговска или друга защитена от закон информация:

„(6) Заявление за административна услуга, подадено след като заявителят – физическо лице е идентифициран със средство за идентификация с ниво на осигуреност, което е равно или по-високо от нивото на осигуреност на услугата по ал. 4, изисква обикновен електронен подпис, а когато със заявлението се предава здравна, осигурителна, банкова, търговска или друга защитена от закон информация, се изисква квалифициран електронен подпис. Интегритетът на заявлението се гарантира с квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014.”       

§ 8. В чл. 24а, настоящият текст става ал. 1 и се създава ал. 2:

„2. Посредническите услуги могат да бъдат възмездни.“

По § 8. Подкрепяме предложението.

§ 9. В чл. 26 се създава нова ал. 6:

„6) Административните органи посочват в образците на заявленията за административни услуги възможност за връчване през Системата за сигурно електронно връчване”

По § 9. По принцип подкрепяме предложението.

§ 10. Създава се нов чл. 26а. “Изисквания към Системата за сигурно електронна връчване”:

„Чл. 26а. (1) Системата по чл. 26, ал. 2 използва най-малко електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 за всяко изпратено и получено съобщение

(2) Най-малко веднъж на две години Министърът на електронното управление възлага одит на системата на орган за оценяване на съответствието по смисъла на чл. 2, т. 13 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. за определяне на съответствието на системата с изискванията на стандартите по чл. 44, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.

(3) Докладът от извършения одит се публикува на официалната интернет страница на Министерството на електронното управление след отразяване на препоръките в него, но не по-късно от 6 месеца от органа по ал. 2.

(4) За електронен адрес за връчване в системата по чл. 26, ал. 2 се счита комбинацията от адреса на системата и един от следните идентификатори:

а) Единен граждански номер

б) Личен номер на чужденец

в) Номер и тип на документ за самоличност

г) Единен идентификационен код в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

д) Единен идентификационен код в регистър Булстат. 

(5) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да посочат и да оттеглят съгласието си актове, фишове, в т.ч. електронни фишове и наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания да им бъдат връчвани по електронен път чрез същата система.

(6) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да посочат система за квалифицирана електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014. Системата по чл. 26, ал. 2 препраща без да дължи такса или друг вид плащане всички съобщения към посочена система. Изискванията към системите за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014, условията и протоколът за обмен на съобщения се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4.“  

По § 10. По принцип част от предложенията по предложения текст са приемливи и ги подкрепяме, по други имаме съществени възражения.

По ал. 1 предложението не е приемливо. Ако системата ще подлежи на одит за съответствие с изискванията на стандарт ETSI EN 319 521, използване на електронен времеви печат не е допустимо, а само квалифициран електронен времеви печат. 

По ал. 2 одит на системата за сигурно връчване ще е неуспешен, ако услугата не е квалифицирана и доставчикът (дръжавата) не е преминала през общ одит по стандарти ETSI EN 319 401, ETSI EN 319 411-1, ETSI EN 319 411-1 и ETSI EN 319421.

По ал. 3 дори теоретично да се допусне, че държавата може да премине през общия одит за квалифициран доставчик и за услугата за сигурно връчване, докладите от извършвания одит съдържат конфиденциална информация относно информационната сигурност и е забранено да бъдат правени достояние на трети лица. Разгласяването им е събитие, компрометиращо съществено информационната сигурност и води до отнемане на сертификацията за одита.

По ал. 4, ако системата ще подлежи на одит по ETSI EN 319 521, по нея не може да се идентифицират лицата по посочените идентификатори. Инфраструктурата и схемата на стандарта изискват съвсем други модели за идентификация на лицата. 

По ал. 5 нямаме възражения. 

По ал. 6 по принцип подкрепяме предложението, но имаме сериозни забележки към нормата. На първо място по отношение на освобождаването със закон на държавата от това да заплаща възнаграждение на квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги противоречи на принципа на свободното движение на стоки и услуги и на свободата при предоставянето на удостоверителни услуги, установена с Регламент (ЕС) 910/2014. Това е основание за налагане на санкция на държавата за изграждане на бариери пред трансграничното ползване на удостоверителните услуги.  Държавата следва да поеме този разход, така, както заплаща за други услуги в офлайн и онлайн света, като изпращане на препоръчана поща или изпращане на sms съобщение. Освен това по отношение на предложението държавата да определя с наредба изискванията към системите за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014, както и условията и протокола за обмен на съобщения, това е недопустимо да става от държавата. Изискванията към доставчиците са определени от стандарти ETSI EN 319 401, ETSI EN 319 411-1, ETSI EN 319 411-1 и ETSI EN 319421, а протоколът за обмен е установен в стандарт ETSI EN 319 521.  

Във връзка с горното, предлагаме следната редакция на чл. 26а:

„Чл. 26а. (1) Министърът на електронното управление приема наредба за изискванията на системата по чл. 26, ал. 2. 

(2) Системата по чл. 26, ал. 2 подлежи на общ одит за информационна сигурност веднъж на две години. Министърът на електронното управление възлага одит на системата на орган за оценяване на съответствието по смисъла на чл. 2, т. 13 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г.

(3) Сертификатът за съответствие от извършения одит се публикува на официалната интернет страница на Министерството на електронното управление.

(4) Извън изявленията за връчване по чл. 25, ал. 2, лицата могат да посочат в системата по чл. 26, ал. 2 съгласие да им бъдат връчвани констативни актове, фишове, наказателни постановления и други актове на администрацията.

(5) В системата по чл. 26, ал. 2 лицата могат да посочат връчване чрез квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща, предоставяни от квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014. Интеграцията на системата по чл. 26, ал. 2 с тези услуги се извършва при спазване на установените технологични стандарти за това, съгласно Регламент (ЕС) 910/2014. Разходите за изпращане на съобщения чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща са за сметка на доставчика на електронни административни услуги, изпратил съобщението.“  

§ 11. В чл. 32, ал. 1 след думите „неговата информационна система” се добавя запетая и думите „Системата за сигурно електронно връчване”

По § 11. По принцип подкрепяме предложението.

§ 12. В член 37 се правят следните изменения:

1. Сегашния текст на чл. 37 става алинея 1.

2. Създава се нова алинея със следното съдържание:

„(2) Административните актове, издавани от административните органи в електронна форма при предоставяне на вътрешни електронни административни услуги, могат да бъдат подписвани и само с квалифициран електронен печат по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014. В този случай, за валидността на административния акт електронен подпис не се изисква.”

По § 12. По принцип подкрепяме предложението.

§ 13. Създава се чл. 52а със заглавие „Централизирана система за управление на регистри” и следния текст

Чл. 52а. (1) Министърът на електронното управление създава и поддържа централизирана система за управление на регистри.

(2) Чрез системата по ал. 1, министърът на електронното управление позволява създаване и водене на регистри в електронен вид, които отговарят на изискванията на този закон.

(3) Административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2: използват системата по ал. 1:

1. Безплатно и без ограничение в използваните ресурси

2. Задължително за всички регистри, за които не разполагат със специализирана информационна система

(4) Редът за заявяване и използване на регистър чрез системата по ал. 1 се урежда с наредбата по чл. 12, ал. 4”

По § 13. По принцип подкрепяме предложението.

§ 14. Създава се чл. 52б със заглавие „Информационна сигурност на регистрите” и следния текст:

„Чл. 52б. (1) Изискванията за информационна сигурност на регистрите, водени от лицата по чл. 2, ал. 1, се определят с наредбата по чл. 12, ал. 4

(2) Изискванията по ал. 1 включват най-малко изисквания за:

1. отказоустойчивост

2. регулярно създаване на резервни копия

3. съхранение на надеждни данни за проследимост на извършените действия

4. извършване на тестове за външно проникване“

По § 14. По принцип подкрепяме предложението.

§ 15. В чл. 58б, ал. 2 накрая се добавят думите „както и проекти и дейности в обхвата на чл. 7д, които са планирани за реализация без възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки”.

По § 15. По принцип подкрепяме предложението.

§ 16. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. в т. 12 след думата „финансови“ се поставя запетая и се добавя думата „застрахователни“;
2. в т. 27, след думата „облак” се добавят думите „защитеното споделено информационно пространство”;
3. в т.31 думите „идентификацията, авторството и интегритетът на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата.” се заменят с думите „идентификацията на лицето, което изпраща, получава или връчва електронни документи или електронни изявления чрез системата, както и авторството и целостта на тези документи”;
4. в т. 35 след думите „което представлява по“ се добавят думите „силата на“, след думата „пълномощно“ се добавят думите „или договор“ и след „и“ се добавя „/или“;
5. създава се т. 48: 

„48. „Регистър“ е структурирана база данни, чието предназначение е да съхранява и да бъде доверен автентичен източник на данни, за който съществува нормативно основание и нормативно определен ред за вписване, заличаване и/или удостоверяване на обстоятелства. При необходимост данните в регистъра подлежат на логическа обработка.”;

1. създава се т. 49: 

„49. „Защитено споделено информационно пространство” е набор от мрежови и хардуерни компоненти със софтуерно определени права и условия на достъп и обмен на данни, чрез което се гарантира високо ниво на сигурност, наличност на предоставяните услуги, централизирано управление на достъпа до вътрешни и външни ресурси, чрез което се осигурява възможност за изпълнение на служебни задължения на служители, независимо от физическото местоположение на потребителите”.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 17. В чл. 518 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г., доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.8 от 24 Януари 2017г., доп. ДВ. бр.62 от 1 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.95 от 28 Ноември 2017г., изм. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 7 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., доп. ДВ. бр.26 от 22 Март 2020г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 25 Февруари 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г.) се създава нова ал. 5:

„(5) Гаранционният фонд е лице, осъществяващо публични функции и първичен администратор на данни по смисъла на Закона за електронното управление”

По § 17. По принцип подкрепяме предложението.

§ 18. В Закона за административните нарушения и наказания (Обн. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм. ДВ. бр.54 от 11 Юли 1978г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1983г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 1983г., изм. ДВ. бр.89 от 18 Ноември 1986г., изм. ДВ. бр.24 от 27 Март 1987г., изм. ДВ. бр.94 от 23 Ноември 1990г., изм. ДВ. бр.105 от 19 Декември 1991г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.102 от 21 Ноември 1995г., изм. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1996г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.11 от 29 Януари 1998г., доп. ДВ. бр.15 от 6 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., доп. ДВ. бр.85 от 24 Юли 1998г., изм. ДВ. бр.89 от 3 Август 1998г., доп. ДВ. бр.51 от 4 Юни 1999г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., доп. ДВ. бр.114 от 30 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.92 от 10 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 8 Март 2002г., изм. ДВ. бр.61 от 21 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.101 от 29 Октомври 2002г., доп. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.39 от 10 Май 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.69 от 25 Август 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 26 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 23 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.27 от 10 Април 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.10 от 1 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 6 Март 2012г., доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г., доп. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 20 Октомври 2015г., изм. ДВ. бр.76 от 30 Септември 2016г., доп. ДВ. бр.101 от 20 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., доп. ДВ. бр.101 от 19 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 6 Март 2018г., доп. ДВ. бр.38 от 8 Май 2018г., доп. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., доп. ДВ. бр.94 от 29 Ноември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 22 Декември 2020г., изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г., изм. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 40 се създава нова ал. 5:

(5) В случаите по ал. 4, актът може да бъде съставен в отсъствието на нарушителя по реда на чл. 43, ал. 7-10

По принцип подкрепяме предложението.

2. В чл. 43 се създават нови алинеи 7, 8, 9 и 10:

„(7) Фиш, електронен фиш, акт за установяване на административно нарушение, съставени в отсъствието на нарушителя,или наказателно постановление се връчват по реда на чл. 26 от Закона за електронното управление, ако нарушителят е изразил съгласие за това по реда на чл. 26а, ал. 5 от Закона за електронното управление. След изтичане на срока по чл. 26, ал. 3, връчването се извършва по реда този закон.

(8) Фиш, електронен фиш и наказателно постановление се считат за връчени в случай, че нарушителя заплати глобата по тях.

(9) В случаите на изразено предварително съгласие от страна на нарушителя по реда на чл., 26а., ал. 5 от ЗЕУ, административният орган създава акта за установяване на административно нарушение като електронен документ, подписан от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него чрез електронен подпис. В случай, че свидетел не разполага с електронен подпис, на нарушителя се изпраща като заверен от административния орган електронен образ на хартиен документ.

(10) Подписването на акта от страна на нарушителя се извършва най-малко с усъвършенстван електронен подпис, след което нарушителят го изпраща на наказващия орган през Системата за сигурно електронно връчване.“

3. В чл. 47 се създава нова ал. 3:

„(3) Административнонаказващи органи използват системата за сигурно електронно връчване по смисъла на Закона за електронното управление.“

По принцип подкрепяме предложението. В ал. 9 думата “хартиен” следва да се замени с “писмен”. В никой нормативен акт не се използва терминът хартия или хартиен. По ал. 10 считаме, че предвид огромното количество оспорвания на актове за издаване на нарушения по ЗДвП, подписът трябва да се само квалифициран с удостоверено време с квалифициран електронен времеви печат. Изпращането не е нужно да е през Системата за сигурно електронно връчване - при технология за отдалечено подписване с КЕП, административно наказващият орган изпраща подписания от него документ на нарушителя, а не обратно.  

§ 19. В чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Обн. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006г., изм. ДВ. бр.73 от 5 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 21 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.14 от 15 Февруари 2011г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., доп. ДВ. бр.26 от 30 Март 2012г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.40 от 29 Май 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г., изм. ДВ. бр.99 от 14 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.52 от 14 Юни 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., изм. ДВ. бр.106 от 10 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 4 Март 2014г., доп. ДВ. бр.40 от 13 Май 2014г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 19 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Август 2015г., изм. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.94 от 4 Декември 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016г., доп. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 26 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., доп. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.86 от 27 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 17 Ноември 2017г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 27 Март 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 13 Август 2019г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2019г., изм. ДВ. бр.96 от 6 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2020г., изм. ДВ. бр.34 от 9 Април 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.69 от 4 Август 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 11 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.25 от 29 Март 2022г.) се създава нова алинея 10:

„(10) Задължения, заплащани през портала по чл. 12, ал. 1 от Закона за електронното управление, се заплащат в цялост като отделни записи в портала за главница, лихви и разноски.”

По § 19. По принцип подкрепяме предложението.

§ 20. В чл. 45 от Закона за публичните финанси (Обн. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7 Юни 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 14 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г.) се създават нови алинеи 3 и 4:

„(3) Компенсацията по ал. 2 за намалени приходи от такси за удостоверения по Закона за гражданската регистрация се извършва пропорционално на броя на лицата с постоянен адрес в съответната община, за които са извършени служебни предоставяния на данни по реда на Закона за електронното управление. Министърът на електронното управление предоставя на министъра на финансите данни за броя служебни предоставяния за всяка община.

(4) Министърът на финансите съвместно с министъра на електронното управление определя методиката за компенсацията по ал. 3.“

По § 20. По принцип подкрепяме предложението.

§ 21. 1. В чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за гражданската регистрация (Обн. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.28 от 23 Март 2001г., доп. ДВ. бр.37 от 13 Април 2001г., изм. ДВ. бр.54 от 31 Май 2002г., доп. ДВ. бр.63 от 15 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.96 от 29 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.105 от 9 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.6 от 23 Януари 2009г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2010г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от 21 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.39 от 26 Май 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 1 Юли 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.91 от 14 Ноември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 5 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 11 Декември 2020г.) думите „законоустановени” се заменят с думите „нормативно установени”.

2. В чл. 106 се създава нова ал. 6:

„(6) Данните от ЕСГРАОН се предоставят на държавни органи и институции по реда на Закона за електронното управление за нуждите на административното производство“.

По § 21. По принцип подкрепяме предложението, с една бележка. Думите “държавни органи и институции” следва да се замени с “доставчици на електронни административни услуги”.

§ 22. Административните органи привеждат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с чл. 26, ал. 6 в срок от 6 месеца след влизането в сила на този закон.

По § 22. По принцип подкрепяме предложението.

§ 23. Законът влиза в сила от датата на обнародване в Държавен вестник с изключение на чл. 26а, ал. 5 и ал. 6 от параграф 10 и параграф 18, които влизат в сила шест месеца след влизането в сила на този закон и чл.3 то параграф 1, т.1 от параграф 2 и параграф 11, които влизат в сила на 01.01.2024.

По § 23. По принцип подкрепяме предложението.