СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО: Преразглеждане на правилата на ЕС за обществените поръчки

ДО

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (DG GROW)

На вниманието на:

г-н Стефан Сежурне, комисар по вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП г-жа Керстин Йорна, генерален директор, DG GROW

СТАНОВИЩЕ

Относно: Преразглеждане на правилата на ЕС за обществените поръчки

От:

БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ (BESCO), вписана в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Регистър за прозрачност на ЕС № 983676794468-21.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОМИСАР СЕЖУРНЕ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР ЙОРНА,

С настоящото бихме искали да представим нашата позиция относно инициативата на Европейската комисия за преразглеждане на правилата на ЕС за обществените поръчки, която в момента е в процес на обществено обсъждане.

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) представлява над 1 000 компании от широк спектър отрасли. Нашата мисия е да подобряваме бизнес средата в България чрез насърчаване на ефективни публични политики, стимулиране на иновациите и подкрепа за съвременни подходи към устойчивото икономическо развитие.

Обществените поръчки са един от най-мощните икономически инструменти на Европейския съюз, като представляват приблизително 15% от БВП на ЕС. Когато са добре проектирани и прилагани, те могат да насърчат конкуренцията, да ускорят иновациите, да засилят устойчивостта и да осигурят по-добра стойност за публичните средства. Когато това не е така, те водят до концентрация на пазара, обезкуражават нови участници и отслабват конкурентоспособността на Европа.

В процеса на модернизиране на рамката за обществени поръчки е от съществено значение реформата да бъде пропорционална, благоприятна за иновациите и насочена към реалното намаляване на бариерите за участие, особено за МСП, стартиращи и разрастващи се предприятия.

Защо тази реформа е важна за България

В България обществените поръчки играят значителна роля за формирането на пазарите, но потенциалът им за стимулиране на иновациите и конкуренцията остава до голяма степен неизползван. Въпреки че съществуват способни български компании в различни сектори, много от тях избират да не участват в процедури поради високата административна тежест, правната несигурност и ниската предвидимост.

Стартиращите и разрастващите се предприятия са сред най-бързо растящите източници на иновации, заетост и регионално развитие в България. В същото време те оперират с ограничени ресурси и обикновено не разполагат със специализирани екипи за обществени поръчки. За тях разходите за участие често са фиксирани, авансови и несъразмерни спрямо стойността на договора.

В резултат на това ниската конкуренция при обществените поръчки често не се дължи на липса на доставчици, а на рационално самоизключване. Тази динамика води до многократно възлагане на едни и същи изпълнители, ограничено тестване на пазара и по- ниска стойност за публичните възложители.

Опростяването трябва да намалява реалните разходи, не само текста на закона

Подкрепяме напълно целта на Комисията за опростяване и модернизиране на правилата за обществени поръчки. Опростяването обаче следва да се измерва чрез въздействието му върху реалните разходи за участие, а не единствено чрез формално преструктуриране на правната рамка. На практика българските компании се сблъскват със:

o Обширни и повтарящи се изисквания за документация;

o Несъвместими цифрови платформи с ограничена оперативна съвместимост;

o Дълги и непредсказуеми срокове;

o Неясни критерии за оценка, фокусирани върху формално съответствие, а не върху реално представяне.

Дигитализацията все още не е решила тези проблеми. Често сложността просто е била дигитализирана, вместо премахната. Една наистина ефективна реформа трябва да позволява повторно използване на фирмени удостоверения, стандартизирани изисквания за данни и оперативно съвместими системи между държавите членки.

Стратегическите обществени поръчки трябва да се фокусират върху резултатите, а не върху произхода

Подкрепяме амбицията на ЕС да засили устойчивостта, сигурността и икономическата стабилност чрез обществените поръчки. Начинът, по който тези цели се прилагат на практика, обаче е от решаващо значение. Българската иновационна екосистема е дълбоко интегрирана в европейските и глобалните вериги на стойността. Много български компании разчитат на международен капитал, трансгранични научноизследователски дейности и разпределени вериги на доставки, като същевременно са напълно установени в ЕС и спазват европейското законодателство.

Широките или твърди критерии, основани на произхода, крият риск неволно да изключат иновативни европейски компании, да намалят конкуренцията и да облагодетелстват утвърдени участници. От наша гледна точка устойчивостта се постига по-ефективно чрез функционални и ориентирани към резултати критерии, като например:

o Сигурност на доставките и устойчивост през жизнения цикъл;

o Оперативна съвместимост и избягване на зависимост от един доставчик;

o Доказуем принос към създаването на европейска добавена стойност.

Този подход засилва устойчивостта, без да подкопава откритостта, конкуренцията и иновациите.

От пилотни проекти към внедряване в мащаб: преодоляване на структурния дефицит

Все по-често се прилагат инициативи за иновационно ориентирани обществени поръчки, включително пилотни проекти и доказателства за концепция със стартиращи и МСП. В България обаче тези усилия често не водят до внедряване в по-голям мащаб.

За компаниите тази „празнина между пилотния проект и мащабирането“ е един от най-обезкуражаващите аспекти на обществените поръчки. Пилотните проекти изискват значителни инвестиции на време и ресурси, често с ограничено възнаграждение. Когато успешното изпълнение не води до последваща поръчка, участието става икономически неустойчиво.

За да се отключи иновационният потенциал на обществените поръчки, пилотните проекти трябва да се разглеждат като начало на жизнения цикъл на възлагането, а не като изолирани експерименти. Предходното представяне следва да бъде признато, а процедурите - проектирани с ясни и прозрачни пътища от тестване към внедряване.

Стимули за възложителите и избягване на риска

Съществена бариера пред иновационно ориентираните обществени поръчки се крие не само в самите правила, но и в начина, по който се прилагат. Възлагащите органи работят под силен одитен и правен натиск, при който процедурните грешки имат незабавни последици, докато ползите от иновациите са несигурни и дългосрочни.

Това създава силен стимул за минимизиране на преценката и за използване на твърди, предписателни подходи. За иновативните компании това означава ограничен диалог, намалена гъвкавост и предпочитание към утвърдени доставчици.

Затова реформата следва да адресира и стимулите и капацитета на възложителите, като им осигури яснота, насоки и увереност да използват гъвкавостта там, където е уместно, без страх от непропорционален правен или одитен риск.

Укрепване на Единния пазар на практика

Макар правилата за обществени поръчки в ЕС да са хармонизирани на теория, на практика те често функционират като съвкупност от локални пазари. Това е особено видимо при поръчките под праговете на ЕС, където възможностите са трудни за откриване, разпокъсани между различни платформи и подчинени на различни административни практики.

За българските стартиращи и разрастващи се предприятия, които търсят растеж извън националния пазар, тази фрагментация подкопава потенциала на Единния пазар. Подобряването на видимостта на възможностите, повторната използваемост на документацията и признаването на предходен опит през границите биха засилили значително конкуренцията и пазарната интеграция.

Призив за пропорционална и ориентирана към конкурентоспособността реформа

Конкурентоспособността на Европа зависи от това да се улеснява участието на компаниите в публичните пазари, а не да се възпира чрез прекомерна сложност и риск. В този контекст насърчаваме Комисията да гарантира, че преразглеждането на правилата на ЕС за обществените поръчки:

1. Намалява реалните административни и разходи за участие за бизнеса, особено за МСП и стартиращи предприятия.

2. Гарантира, че дигитализацията позволява повторна използваемост, оперативна съвместимост и прозрачност, вместо да дублира сложността.

3. Насочва стратегическите обществени поръчки към функционални и ориентирани към резултати критерии, вместо към твърди изисквания, основани на произхода.

4. Създава надеждни пътища от иновационни пилотни проекти към внедряване в мащаб.

5. Преосмисля стимулите и разпределението на риска за възложителите, така че иновациите да бъдат по-лесният избор.

6. Укрепва практическото измерение на Единния пазар в обществените поръчки, включително при договори под праговете.

За България и за Европа като цяло реформата на обществените поръчки е възможност публичните разходи да се превърнат в двигател на иновациите, конкуренцията и дългосрочната стойност. Пропорционална и благоприятна за иновациите рамка може да постигне това, като се фокусира върху резултатите, намали излишната тежест и даде възможност на способните компании да се конкурират на база качества.

С уважение,

Александър Нуцов

Изпълнителен директор

БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ (BESCO)