Становище относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

20/06/2025

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

На вниманието на: г-н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

Министър на образованието и науката

С Т А Н О В И Щ Е

От Българската предприемаческа асоциация - BESCO

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Уважаеми министър Вълчев,

На Вашето внимание споделяме становище и предложения по така представения законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Българската предприемаческа асоциация обединява над 1000 български компании, развиващи продукти и услуги с висока добавена стойност, които имат голяма заслуга за растежа на българската икономика. От години българските предприемачи имат отношение към темата “Образование” и считаме, че това е най-важната и основоопределяща сфера на нашето общество.

Недостигът на качествена работна ръка е проблем от много години и всички индустрии страдат от това, че от образователната ни система излизат твърде много неподготвени за живота млади хора. Днес, повече от всякога, подобрението на образованието се превръща във водеща тема, заради навлизането на Изкуствения интелект и скоростта, с която се променя света, в който живеем. Вярваме, че не може да си позволим да отлагаме повече смелите реформи, които не веднъж са били обсъждани както с МОН, така и с международни партньори, гражданския сектор и широката общественост.

Преди година и половина стигнахме до безпрецедентно обединение на бизнеса, което бе провокирано както от поредните лоши резултати свързани с текущата ни образователна система, така и от твърдото ни убеждение, че е нужно да се извършат реформи, в свързани със седем основни приоритетни области на образованието ни:

Повишаване на качеството на базисното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите
Изработване учебни програми с нова философия, ориентирана към развиване на компетентности, а не наизустяване на предметно знание
Промяна на вътрешните и външни оценявания към измерване на развити компетентности, а не на заучени знания
Ефективно прилагане на стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата
Гарантиране на повече автономност, ресурси и подкрепа за училищата, но и поемане на отговорност от тях за резултатите на учениците
Взискателен и професионален подбор на учителите и директорите на база необходимите за професията компетентности
Обективна и справедлива оценка на работата на учителите и директорите на база резултати, а не административни изисквания

Предложенията за промени и допълнения, които отправяме към Вас биха допринесли за реализирането на по-амбициозната реформа в образованието, която е така очаквана от бизнеса, предприемачите и обществото ни.

I. Езиковата подкрепа за деца и ученици, които не владеят български език в достатъчна степен

Българската предприемаческа асоциация изразява подкрепа за усилията на Министерството на образованието и науката да създаде по-структурирана и системна рамка за осигуряване на езикова подкрепа на децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен. Отчитаме като положителни следните промени в предложението:

Въвеждането на стандартизирани инструменти за оценка на степента на владеене на български език при ключови преходи в образователната система;

Разработването на рамкови учебни програми според ниво на владеене на езика;

Възможността за подготовка в различни форми – чрез допълнителни модули, интеграционно обучение или подготвителен езиков клас;

Гъвкавост при организирането на групи, съобразно потребностите и нивото на владеене на езика;

Предвиждането на учебни помагала, одобрени от министъра, за подпомагане на процеса.

В същото време обръщаме внимание на няколко съществени риска и пропуски:

1.Риск от изключване на децата от училищната среда.

Формулировката в законопроекта допуска възможност децата да бъдат записвани в индивидуална или дистанционна форма на обучение единствено по преценка на образователната институция или екипа за подкрепа. Това крие риск от трайно изолиране на ученици от нормалната училищна среда и лишаването им от социализация и пълноценно обучение.

2.Липса на яснота и цялостна визия.

Основни детайли от прилагането на езиковата подкрепа се оставят за регламентиране с подзаконови нормативни актове (наредби), което поставя под въпрос последователността и устойчивостта на политиката. Промените следва да бъдат представени в пакет, за да може още по време на общественото обсъждане да са ясни цялостната визия и начинът на изпълнение на мярката.

3.Подценяване на ключовия фактор – учителите.

Най-важният елемент за успешната езикова подкрепа са преподавателите. Ако не бъдат надградени техните умения за работа с деца, които не говорят български език в семейството, съществува риск да се възпроизведат съществуващи дефицити. Световният опит показва нужда в такива случаи учителите да бъдат обучени в специална методика за преподаване на официалния език като втори. Методики за преподаване на български език като втори вече съществуват в българските висши училища и е необходимо учителите, които работят с деца с различен майчин език, да бъдат обучени в тях.

В тази връзка предлагаме следните конкретни допълнения в ЗПУО:

В чл. 16 да се създаде нова ал. 4, както следва:

(4) Министерството на образованието и науката и общините обезпечават финансово допълнителни щатове и обучения за учители в детските градини и училищата, в които има деца и ученици, които не владеят български език на ниво, което да позволява успешното им интегриране в образователния процес.

II. Премахването на атестациите и въвеждането на ежегодно оценяване на труда на педагогическите специалисти

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява подкрепа за намерението да се подобри механизмът за оценяване на труда на учителите и директорите, както и за отказа от формални критерии, като документацията, която педагогическите специалисти са задължени да попълват. Приветстваме и това, че резултатите от оценяването ще бъдат използвани за определяне на допълнителни възнаграждения, за насочване към квалификационни дейности и за поощряване на добрата педагогическа практика.

Същевременно сме обезпокоени от следните слабости на предложения модел:

1.Липсата на предвидени мерки за подкрепа при ниска оценка.

Предложението предвижда директно освобождаване на учители и директори, получили най-ниската оценка, без да се даде възможност за диагностика на причините, план за развитие или професионална подкрепа. Това лишава системата от превантивни механизми и създава риск от демотивация и административен произвол.

2.Липсва яснота за критериите за оценяване.

Проектът не съдържа описание на инструментите за обективна и професионална оценка. За да бъде оценяването ефективно и справедливо, то следва да се извършва въз основа на наблюдение на часове и педагогическо взаимодействие, с ясно формулирани стандарти и критерии.

В тази връзка предлагаме следните конкретни изменения и допълнения в ЗПУО:

Чл. 228 се изменя, както следва:

(1) Оценяването на труда на учителите и другите педагогически специалисти е процес на оценяване на съответствието на дейността им с професионалния им профил, с изискванията за изпълнение на длъжността, с държавния образователен стандарт за управление на качеството, както и със стратегията за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.

(2) Оценяването на труда на учителите и другите педагогически специалисти се извършва всяка година от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет.

(3) В състава на комисията може да се включват и други членове, определени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(4) Редът за назначаване на комисията по ал. 2, скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(5) Оценката от труда на учителите освен за кариерното развитие може да служи и за насочване за повишаване на квалификацията и поощряване на атестирания педагогически специалист.

(6) При получена незадоволителна оценка от оценката на труда на учителите, предварително определена в стратегията и плана за развитие на институцията, работодателят заедно с атестационната комисия:

правят анализ на причините, довели до ниската оценка;
изработват план за методическо и организационно подпомагане на получилия ниска оценка учител, директор или друг педагогически специалист;
определят наставник или наставници, които да осъществят методическа и организационна подкрепа;
представят в регионалното управление на образованието в едномесечен срок от провеждането на атестирането документите по т. 1, 2 и 3 за осигуряване на методическа подкрепа.

(7) В случаите по ал. 6, атестационната комисия определя дата за нова оценка на труда на педагогическия специалист, не по-малко от 16 учебни седмици след получената незадоволителна оценка. Повторно атестиране на лицето се извършва една година след предприемане на мерките по ал. 6, т. 1, 2 и 3.

(8) Ако при оценката на труда на учителя по ал. 7 отново е получена най-ниска оценка, лицето се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

(9) По преценка на работодателя и атестационната комисия, могат да бъдат определени и други степени на получена оценка от атестирането, които да изискват прилагането на мерките по ал. 6, т. 1, 2 и 3.

Създава се нов чл. 228а, както следва:

(1) Атестирането на директорите е процес на оценяване на съответствието на дейността им по отношение гарантиране и повишаване на предлаганото качество на образование от институцията по смисъла на този закон и на държавния образователен стандарт за управление на качеството в институциите.

(2) Атестирането на директорите се извършва всяка година от регионалното управление на образованието.

(3) Скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(4) Оценката от атестирането освен за кариерното развитие може да служи и за насочване за повишаване на квалификацията и поощряване на атестирания педагогически специалист.

(5) При получена най-ниска оценка от атестирането или с една степен по-висока от най-ниската, регионалното управление на образованието:

прави анализ на причините, довели до ниската оценка;
изработва план за методическо и организационно подпомагане на получилия ниска оценка директор;
определя наставник или наставници, които да осъществят методическа и организационна подкрепа;
входира в регионалното управление на образованието в едномесечен срок от провеждането на атестирането документите по т. 1, 2 и 3 за осигуряване на методическа подкрепа;
подава предписание за извършване на допълнителна оценка от НИО.

(6) В случаите по ал. 5, следващо атестиране на лицето се извършва не по-рано от една година след предприемане на мерките по т. 1, 2 и 3.

(7) Ако при атестирането по ал. 6 отново е получена най-ниска оценка, лицето се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

III. Продължаващата квалификация на педагогическите специалисти

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява подкрепа за стремежа на Министерството на образованието и науката към по-добро структуриране на процеса на продължаваща квалификация на педагогическите специалисти, както и за въвеждането на гъвкави форми на вътрешно и междуинституционално обучение, свързано с конкретните нужди на образователните институции и индивидуалните потребности на учителите.

Оценяваме положително следните елементи от предложените промени:

Въвеждането на ежегодни приоритетни тематични области за квалификация, определяни въз основа на анализ на системните потребности;

Обвързването на планирането на квалификацията с резултатите от оценяването на труда и индивидуалните потребности на специалистите;

Възможността квалификацията да се осъществява чрез вътрешноинституционални и междуинституционални форми, включително участие в дейности по програми и проекти;

Въпреки това, настоящият модел съдържа няколко съществени слабости, които ограничават ефективността и смисъла на квалификационната система:

1.Липса на контрол и прозрачност при присъждането на квалификационни степени.

В настоящия си вид ПКС оказват силно влияние върху възнагражденията и кариерното развитие на педагогическите специалисти, но не съществува ефективен механизъм за външен контрол върху качеството и съдържанието на процеса по придобиването им.

2.Остаряла зависимост от стаж при кариерното развитие.

Законодателството все още поставя изисквания за брой прослужени години като условие за професионален напредък. Това демотивира млади и високоефективни учители и забавя обновяването на системата.

3.Неефективност на системата с квалификационни кредити.

Механичното събиране на кредити нерядко води до формално участие в обучения без реален ефект върху преподавателската практика. Необходима е по-дълбока промяна на философията на професионалното развитие.

В тази връзка предлагаме следната конкретна законова промяна:

Чл. 222, ал. 2, 3, 4 и 5 се отменят.

(предложение за премахване на системата с квалификационни кредити)

Чл. 224, ал. 1 се изменя, както следва:

(1) Повишаването на квалификацията се осъществява по програми и във форми по избор на педагогическия специалист в съответствие с идентифицираните нужди на учениците и очакваните резултати, професионалния профил на изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, с резултата и препоръките от оценката от труда му, както и с националната, регионалната, общинската и училищната политика.

В чл. 224 се добавя нова ал. 3:

(3) Повишаването на квалификацията за директори се осъществява по програми и във форми по избор на директора с фокус управление на институция, управление на човешки ресурси и управление на образователния процес.

BESCO препоръчва и в дългосрочен план да се разгледат следните посоки за развитие на системата за квалификация:

Премахване на влиянието на професионално-квалификационните степени върху възнаграждението, освен ако не са обвързани с доказуем принос и ефективност в преподаването;
Премахване на фиксираното изискване за прослужени години и въвеждане на качествени критерии за кариерно развитие;
Преразглеждане на системата с кредити, с акцент върху реални резултати и практическо приложение на придобитите знания и умения.

IV.Правомощията на обществените съвети към детските градини и училищата

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява несъгласие с предложените в ЗИД на ЗПУО изменения, с които се премахва задължението обществените съвети да съгласуват училищния учебен план и избора на учебници и помагала.

Обществените съвети са сред малкото механизми за граждански контрол и участие в управлението на образователните институции. Вместо да бъдат обезсилвани, техните функции следва да бъдат укрепвани, за да се гарантира по-голяма прозрачност, отчетност и доверие между училището и родителската общност.

Основният проблем с предложените промени е следният:

Вместо да развиват демократично участие на заинтересованите страни, те ограничават ролята на обществените съвети, лишавайки ги от реално влияние върху важни образователни решения.

Това създава риск от затваряне на системата за външен контрол и отслабване на партньорството между училищата, родителите и обществото.

Чл. 266, ал. 1 се изменя, както следва:

(1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган, един представител на регионалното управление на образованието и трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В състава на обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация, се включва и представител на работодателите. В този случай представителите на родителите на учениците са четирима.

Чл. 270 се изменя, както следва:

Условията и редът за създаването, устройството и дейността на обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката. Обществените съвети са свободни да приемат свои вътрешни правила, доколкото не противоречат на Правилника.

BESCO вярва, че училищната автономия трябва да бъде балансирана с активно участие на общността. Силните обществени съвети не само допринасят за по-добро образование, но и за доверие, отчетност и по-тясна връзка между институциите и семействата. Настояваме вместо орязване на техните правомощия, да бъдат създадени условия за укрепването и разгръщането на тяхната роля.

V.Статута и функциите на началниците на регионалните управления на образованието (РУО)

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) не подкрепя предложените промени, с които Началниците на регионалните управления на образованието (РУО) ще престанат да бъдат държавни служители и ще станат органи на изпълнителната власт с териториална компетентност;

Основен проблем с предложените промени:

Смяната на статута на началниците на РУО създава предпоставки за повишен политически натиск върху тях и подкопава административната независимост, необходима за стабилното управление на образователната система. Съществува сериозен риск тези длъжности да бъдат политизирани, като се приравнят с назначаването и освобождаването на областни управители – честа практика при смяна на правителства. Това застрашава последователността, професионализма и устойчивостта на образователната политика на регионално ниво.

BESCO се застъпва за обективен процес по подбор и атестация на началниците на РУО, който включва ясен компетентностен модел за хората на тази длъжност, прозрачни конкурсни процедури и оценяване на работата на началниците, както и мерки при несправяне със задълженията и отговорностите.

BESCO предлага следните конкретни редакции и допълнения:

Чл. 252, ал. 1 се изменя, както следва:

(1) Регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката, които осъществяват методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие в съответната област.

Чл. 252, ал. 2 се изменя, както следва:

(2) Регионалните управления на образованието подпомагат предучилищното и училищното управление и преподавателската дейност.

BESCO подчертава, че регионалната образователна администрация трябва да бъде експертна и устойчива, а не политически зависима. Само при наличие на стабилен, професионален и независим управленски слой на регионално ниво, могат да бъдат прилагани националните политики с ефективност, адаптивност и грижа към местния контекст. Призоваваме за запазване на досегашния статут на началниците на РУО като държавни служители и укрепване на тяхната методическа и професионална роля.

VI.Рейтинговата система за обученията на педагогическите специалисти

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява подкрепа за предложението в ЗИД на ЗПУО, с което се въвежда рейтингова система на програмите за допълнителна квалификация на педагогическите специалисти. Това е важна стъпка към повишаване на прозрачността, ефективността и отчетността на публичния и частния ресурс, влагaн в учителски обучения.

Подкрепяме следните елементи от предложението:

Създаване на регистър с рейтингова система на одобрените обучения и на издадените удостоверения за квалификационни кредити;

Задължение всяка програма за обучение да включва система за оценка на резултатите от обучението;

Въвеждането на гъвкавост по отношение на обучителите – възможност лица с бакалавърска степен да водят обучения с техническа насоченост;

Въпреки това обръщаме внимание на един сериозен пропуск в предложения модел:

Обучителните програми на висшите училища и синдикатите не са включени в рейтинговия регистър, въпреки че:

често са задължителни за учителите, вкл. при конкурсни процедури или кариерно развитие;

получават значителен публичен ресурс – от държавния бюджет и европейските фондове;

играят роля в поддържането и развитието на ключови педагогически компетентности.

Това създава неравнопоставеност, подкопава прозрачността и лишава учителите от реална възможност да направят информиран избор на база доказани резултати.

В тази връзка BESCO считаме за важно:

Да бъдат включени в регистъра с рейтингова система и програмите на висшите училища, специализираните обслужващи звена и синдикатите, които предоставят обучения за педагогически специалисти и получават публично финансиране.

По този начин ще се гарантира, че всички доставчици на обучения – независимо от правната им форма – подлежат на еднакъв мониторинг и обществен контрол. Това е от съществено значение за повишаване на качеството на преподаването в българските училища и детски градини.

VII.Оценяване на учениците

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) подкрепя усилията за по-ясно дефиниране на формите на оценяване и за повишаване на предвидимостта и последователността в националната изпитна система. Смятаме, че въвеждането на дефиниции в закона и изясняването на обхвата на оценяванията е положителна стъпка.

Подкрепяме следните предложения в законопроекта:

Включването на дефиниции за диагностично, формиращо и обобщаващо оценяване в закона – това създава по-ясна рамка за педагогическите практики и стандартите за оценка;

Въпреки това изразяваме загриженост, че предложените промени са ограничени и не адресират системните предизвикателства в областта на оценяването.

Препоръки:

BESCO препоръчва в бъдещите нормативни актове, свързани с прилагането на промените, да бъдат включени:

Национални програми за обучение на учители по оценяване с акцент върху диагностичния и формиращ подход;

Преосмисляне на ролята на НВО като инструмент за диагностика, без да се използва за директно класиране и съревнование;

Ясна забрана академични оценки да се влияят от “поведенчески” фактори, освен ако това не е предмет на самостоятелна и обективна оценка.

VIII.Ръководството на стажант-учители и методическото подпомагане

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) подкрепя предложените промени, насочени към по-структурирана подкрепа за стажант-учителите и развитие на механизми за методическа помощ в училищата и детските градини.

Конкретно подкрепяме следните изменения:

Въвеждането на ролята на базов учител, който да ръководи стажант-учителя по предложение на висшето училище и с допълнително възнаграждение по наредба – това е стъпка към професионализация на наставничеството;

Възможността началникът на РУО да възлага методическо подпомагане на учители, които са дали съгласие за това;

Определянето на броя учители-методици от началника на РУО;

Изискването учителят-методик да изпълнява тези задачи в рамките на редовното си работно време, с намалена норма преподавателска работа и по график, съгласуван с директора на образователната институция

ВESCO счита, че предлаганите промени са само начална стъпка и са нужни по-дълбоки структурни решения:

1.Реална промяна в обучението на бъдещите учители.

Настоящата университетска подготовка често е теоретична и далеч от реалността в класната стая. Нужна е съществена реформа, която да включва продължителна, реална и наблюдавана практика в училищна среда, с активно участие на базовите учители.

2.Подготовка на базовите учители.

За да изпълняват успешно ролята на ментори, базовите учители трябва да преминат специализирано обучение, в което да развият умения за даване на обратна връзка, подкрепа и изграждане на учителски компетентности у стажантите.

3.Липса на цялостна система за наставничество.

Настоящият подход разчита на отделни роли и възможности, но липсва последователна и интегрирана система за подкрепа, която да обхваща периода от практиката в университета до първите години на учителския стаж, както и липсват качествени обучения за наставниците.

4.Необходимост от нови роли и професионални позиции.

Предлагаме да се обсъди нормативното въвеждане на нови длъжности, които да адресират разнообразието от нужди в училищната среда, сред които:

учител-методик – за подкрепа на колеги;
технологичен директор – за интегриране на ИКТ и иновации;
начинаещ учител – с поетапно повишаване на натоварването;
учител-наставник, директор-наставник и помощник-учител – с ясно разграничени роли в подкрепата и професионалното развитие.

BESCO вярва, че за да бъде професията на учителя устойчива, привлекателна и ефективна, трябва да се изгради силна система за подкрепа на входа в професията. Това включва не само административни и методически мерки, но и култура на колегиалност, учене и професионална отговорност.

IX.Запазване правото на директорите да се върнат на длъжност след заемане на политическа длъжност

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) не подкрепя предложението, с което се дава право на директори на образователни институции да се връщат автоматично на заеманата преди това длъжност, след като са били избрани или назначени на политически постове като народни представители, министри, кметове, областни управители или други еднолични и колективни органи на власт.

Основни аргументи срещу предложението:

Политическото участие е личен избор, не институционален ангажимент.

1.Решението да се заеме политическа длъжност е лично право на всеки гражданин. То обаче не трябва да бъде съпроводено с автоматично право за запазване на управленска длъжност в публична институция. Образователната система не трябва да бъде заложник на политическа ротация.

2.Нарушаване на устойчивостта и автономията на училището.

Временният характер на назначението на заместник на избрания за политически пост директор за неясен период създава липса на предвидимост, блокира стратегическото планиране и поставя институцията в управленски вакуум, който може да продължи с години.

3.Потенциал за злоупотреба с позицията.

Възможността за автоматично възстановяване на управленска позиция след участие в политически кабинет или властов орган отваря врата за политическо влияние и натиск, което е в противоречие с принципите на професионализъм, автономия и политическа неутралност на образователната система.

BESCO призовава:

Да не се допуска законово регламентирано право на автоматично възстановяване на длъжността „директор“ след заемане на политическа длъжност.

Да се въведе ясна рамка, при която лица, които напускат системата на образованието, за да заемат политически пост, да могат да участват в открити и равнопоставени конкурсни процедури при завръщане, но не и да запазват служебно правото си на ръководна позиция.

X.Въвеждане на предмет “Добродетели и религии”

Тази тема бе широко обсъждана и в обществото и конкретно в средите на бизнеса. След разговори с много предприемачи изразяваме своята позиция за това, че не подкрепяме предложението за въвеждане на задължителен предмет „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове, както и промяната, с която се допуска възможност за конфесионално обучение в светската образователна система.

Въпреки че се предлага избор между програми с и без религиозен елемент, проектът създава сериозни неясноти и рискове, включително:

липса на яснота как ще се организира обучението в смесени райони;

опасност от натиск и политизация при избора на програми;

липса на подготвени преподаватели и консенсус относно съдържанието;

риск от разделение и напрежение между деца на религиозен принцип;

неяснота относно понятието „добродетели“ и новата цел „ценностно формиране“ – без ясно съдържание и обществено съгласие.

Считаме, че образованието трябва да остане светско, приобщаващо и ориентирано към знания и умения, без въвеждане на задължителни предмети с потенциал за разделение по религиозен признак.

Допълнителни теми и предложения, които считаме за съществени:

Считаме, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование следва да обхване и следните ключови теми, които в момента отсъстват, но са от решаващо значение за бъдещето на българската образователна система:

Ясна дефиниция за качество в образованието, както и механизми за неговото постигане и измерване;

Въвеждане на оценка на добавената стойност и организиране на НВО и ДЗИ по начин, който позволява обективното ѝ измерване;

Засилена автономия на училищата, директорите и учителите;

Разширяване на нормативните възможности, които в момента са достъпни само за иновативните училища, за всички училища;

Общи цели и принципи в държавните образователни стандарти (ДОС), без да се ограничава изборът на институциите как да ги постигнат;

Въвеждане на рамкови учебни програми и компетентности по етапи на образованието;

Свобода за всички училища да създават собствени учебни планове и програми;

Възможност за създаване на експериментални образователни институции, които да прилагат смели иновативни практики под експертно наблюдение;

Въвеждане на механизми за институционална отчетност и професионална отговорност на всички нива;

Инструменти за измерване на въздействието от педагогически практики и управленски решения;

Обективно и професионално събиране и анализ на данни в системата;

Засилване на автономията и ролята на Националния инспекторат по образованието;

Ясни и справедливи последици от инспектирането на детските градини и училищата;

Гарантирана финансова обезпеченост на системата – с фиксиран дял от БВП и справедливи възнаграждения;

Превръщане на НВО в истински диагностичен инструмент, а не инструмент за класиране;

Промяна в ролята на РУО – от контролираща към подкрепяща;

Промяна на подхода към дисциплината – от санкциониращ към превантивен и подкрепящ;

Подкрепа за социално-емоционалното развитие на учителите;

Във връзка с тези важни теми правим следните предложения за допълнителни промени в ЗПУО:

Раздел I. Предмет на закона

Чл. 2, ал. 4 се изменя, както следва:

„(4) Участниците в образователния процес и институциите си партнират с общините, с родителски, граждански организации, браншови асоциации и други заинтересовани страни.“

Раздел II. Принципи в системата на предучилищното и училищното образование

Чл. 3, ал. 2, т. 1 се изменя, както следва:

„1. единна държавна образователна политика за осигуряване правото на качествено предучилищно и училищно образование;“

Чл. 3, ал. 2, т. 8 се изменя, както следва:

„8. иновативност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите;“

Чл. 3, ал. 2, т. 9 се изменя, както следва:

„9. ефективност и ефикасност в педагогическите практики, управлението на образователните институции и политиките в сферата на образованието на национално и местно ниво.“

Чл. 3, ал. 2, т. 10 се изменя, както следва:

„10. прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование;“

Чл. 3, ал. 2, т. 11 се изменя, както следва:

„11. автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация;“

В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 12:

„12. ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието“

В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 13:

„13. институционална отчетност и професионална отговорност за постигнати цели и резултати на всички нива в системата“

В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 14:

„14. финансова обезпеченост и ефикасност с цел постигане на всички гореизброени принципи“

В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 15:

„15. Насърчаване на споделени дейности между училищата“

В чл. 3, ал. 2 се създава нова т. 16:

„16. Използване и анализиране на информацията в системата на предучилищното и училищното образование.“

Раздел III. Цели на предучилищното и училищното образование

Чл. 5, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Основните цели на предучилищното и училищното образование са:

1.гарантирането на равен достъп

2.осигуряване на качествено образование за всяко дете и всеки ученик, във всяко населено място и във всеки вид училище.“

Чл. 5, ал. 2 се изменя, както следва:

„(2) Равен достъп означава предоставяне на равни възможности за прием и участие в системата на училищното и предучилищното образование, включително достъпна, безопасна и стимулираща физическа среда, подкрепяща човешка среда, както и приобщаващо образование според индивидуалните нужди на децата и учениците.

Равният достъп включва също еднакво високо качество на образованието във всички различни типове населени места в страната и във всяко едно училище.

За осигуряването на равен достъп държавните и общински институции провеждат политика за подобряване на обхвата на децата и учениците в предучилищното и училищното образование и предотвратяване на преждевременното отпадане на учениците от училище.“

В чл. 5 се добавя нова ал. 3:

„(3) Качествено образование означава осигуряване на оптимални условия за придобиване на компетентности, които допринасят за успешно личностно и професионално развитие според нуждите на съвременното общество, и подпомагане на благополучието на децата и учениците.“

В чл. 5 се добавя нова ал. 4:

„(4) Компетентностите представляват съчетание от:

1.Знанията, съставени от фактите, данните, понятията, представите и теориите, които са вече утвърдени и подпомагат разбирането на определена област или предмет.

2.Уменията, представляващи способността за разсъждение и използване на съществуващите знания за постигане на дадени резултати.

3.Отношенията, представляващи ценностите, предразположението и начина на мислене, които мотивират отношението, действието и реакциите в дадена ситуация.“

В чл. 5 се добавя нова ал. 5:

„(5) Компетентностите се разделят на ключови компетентности и компетентности, специфични за предучилищното и училищното образование. Ключовите компетентности са необходими на всеки човек, развиват се чрез учене през целия живот, във всякакви условия – в образователните институции, но също и в семейството, на работното място и в обществото. Всяка от тях е еднакво важна спрямо останалите. Те се припокриват и са взаимосвързани.

В ключовите компетентности са залегнали важни преносими умения като социално-емоционалните умения, критическото мислене, уменията за решаване на проблеми, за работа в екип, за общуване и преговаряне, аналитичните умения, творческите способности и междукултурните умения.

Ключовите компетентности, както и минимални изисквания за резултатите от развиването им в институциите към края на всеки етап или степен на образование, се определят в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка.“

В чл. 5 се добавя нова ал. 6:

„(6) Благополучието на децата и учениците представлява тяхното физическо и психическо състояние, както и положение в обществото, които способстват за оптимално развиване на техния телесен, емоционален, когнитивен и духовен потенциал, и ги подготвя за пълноценен и удовлетворяващ живот в съвременното общество.

Конкретни методи за оценяване на благополучието, както и минимални изисквания за постигането му в институциите от системата на предучилищното и училищното образование, се определят в държавния стандарт за управление на качеството и държавния стандарт за инспектиране.“

Създава се нов чл. 6а:

„Чл. 6а. (1) За постигане на целите, посочени в чл. 5, и прилагане на принципите, посочени в чл. 3, за сектор предучилищно и училищно образование се отделят не по-малко от 4% от брутния вътрешен продукт.

Средната учителска заплата не може да бъде в размер, по-малък от 125% от средната заплата за страната.

Минималният размер на възнаграждението на директор е двойният размер на средното учителско възнаграждение.“

Глава трета. ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ

Чл. 22, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Държавните образователни стандарти се изготвят в съответствие с принципите, посочени в чл. 3, и за постигане на целите, посочени в чл. 5.“

Чл. 22, ал. 2 се изменя, както следва:

„(2) Държавните образователни стандарти осигуряват принципа на автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация, като задават общи цели и принципи, без да ограничават образователните институции в начините и способите за постигането им.“

Чл. 22, ал. 3 се изменя, както следва:

„(3) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане.“

Чл. 22, ал. 4 се изменя, както следва:

„(4) Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:

1.предучилищното образование;

2.усвояването на българския книжовен език;

3.учебния план;

4.общообразователната подготовка;

5.профилираната подготовка;

6.придобиването на квалификация по професия;

7.приобщаващото образование;

8.гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;

9.оценяването на резултатите от обучението на учениците;

10.информацията и документите;

11.институциите;

12.физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;

13.познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;

14.статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;

15.управлението на качеството в институциите;

16.инспектирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;

17.финансирането на институциите;

18.нормирането и заплащането на труда;

19.организацията на дейностите в училищното образование.“

Глава шеста. УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел II. Училищна подготовка – същност и съдържание

Чл. 76, ал. 7 се изменя, както следва:

„(7) Учебните предмети по ал. 1, 2, 3, 4 и 6 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Учебните програми определят минималния брой учебни часове за изучаването им.“

Чл. 77, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Общообразователната подготовка развива ключови компетентности:

1.компетентности в областта на българския език;

2.умения за общуване на чужди езици;

3.математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;

4.дигитална компетентност;

5.умения за учене;

6.социални и граждански компетентности;

7.инициативност и предприемчивост;

8.културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;

9.умения за подкрепа на устойчивото развитие;

10.умения за здравословен начин на живот и спорт.

Общообразователните компетентности, както и минимални изисквания за развиването им в институциите към края на всеки етап или степен на образование, се определят в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.“

Чл. 78, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Въз основа на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка министърът на образованието и науката утвърждава рамкови учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки образователен етап, в които се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението.“

Чл. 80, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Минималната общообразователна подготовка в основната степен на образование и в първия гимназиален етап е еднаква за всички видове училища. Всяко училище има свобода да създава собствени учебни планове.“

Чл. 83, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Профилираната подготовка развива компетентности, надграждащи ключовите компетентности, и обхваща задълбочени компетентности в даден профил. Профилираните компетентности, както и минимални изисквания за развиването им в институциите към края на всеки етап или степен на образование, се определят в държавния образователен стандарт за профилирана подготовка.“

Чл. 84, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Професионалната подготовка развива компетентности, надграждащи ключовите компетентности, и обхваща задълбочени компетентности в даден профил. Професионалните компетентности са необходими за придобиване на професионална квалификация, както и за придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава, включително за упражняване на регулирани професии. Професионалните компетентности, както и минималните изисквания за постигане на държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия, се определят в Закона за професионалното образование и обучение.“

Чл. 86, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Специализираната подготовка развива компетентности, надграждащи ключовите компетентности. Специализираните компетентности, както и минимални изисквания за резултатите от развиването им в институциите към края на всеки етап или степен на образование, се определят след съгласуване между съответното специализирано училище, министъра на образованието и съответно министъра на културата, спорта или при условията и по реда на вероизповеданието – в случая на религиозно обучение в духовните училища.“

Раздел VII. Оценяване на резултатите от обучението на учениците

Чл. 119, ал. 3 се изменя, както следва:

„(3) В края на ІV, VІІ и Х клас се провежда национално външно оценяване за установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

Националното външно оценяване служи за оценка на резултатите от политиките на министъра на образованието и науката, общините и другите компетентни в областта на образованието държавни органи. Оценката от националното външно оценяване не се вписва в дипломата на учениците и не може да служи за прием.

Изпитните въпроси за националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити се изготвят от професионални институции в съответствие с добрите практики в психометрията и теорията за отговори на тестов въпрос.“

Чл. 119, ал. 4 се изменя, както следва:

„(4) Министерството на образованието и науката въвежда механизъм за публичност, прозрачност и ежегоден анализ на резултатите от националните външни оценявания, който се използва за разработване на политики и мерки за гарантиране на устойчиво повишаване на качеството на образованието. Всички анализи и оценки на политиките се публикуват на уебсайта на министерството в едноседмичен срок от тяхното изготвяне.“

Чл. 121 се изменя, както следва:

„Основните компоненти на оценяването, видовете и формите на оценяване, както и организацията, условията и редът за извършването му се определят с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

Държавният стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците взема предвид когнитивните и некогнитивните умения, ангажираността и благополучието и се изготвя по начин, насърчаващ свободното мислене и ограничаващ заучаването на учебния материал.“

Чл. 145, ал. 2 се изменя, както следва:

„(2) Приемането на учениците в VIII клас в училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и на учениците от обединените училища в ХІ клас в училищата по чл. 142, ал. 4, както и в случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, се извършва въз основа на резултатите от критериите за прием, определени от училището. Училищата имат право да изготвят и организират собствени приемни изпити.“

Глава девета. ДЕЦА И УЧЕНИЦИ

Раздел I. Основни права и задължения

Чл. 171, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Децата, съответно учениците имат следните права:

1.да бъдат зачитани правата и достойнството им;

2.да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда;

3.да бъдат зачитани като активни участници в образователния процес;

4.да избират профила и професията;

5.да избират между учебните предмети или модули, предложени от училището за изучаване в избираемите и във факултативните учебни часове;

6.да получават библиотечно-информационно обслужване;

7.да получават информация относно обучението, възпитанието, правата и задълженията си;

8.да получават обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие;

9.да бъдат информирани и консултирани във връзка с избора на образование и/или професия;

10.да участват в проектни дейности;

11.да дават мнения и предложения за училищните дейности, включително за избираемите и за факултативните учебни часове;

12.чрез формите на ученическо самоуправление да участват във вземането на решения, засягащи училищния живот и училищната общност, в т. ч. училищния учебен план;

13.да получават съдействие от училището и от органите на местното самоуправление при изразяване на мнението си по въпроси, които пряко ги засягат, както и при участие в живота на общността;

14.да бъдат поощрявани с морални и материални награди.“

Глава петнадесета. УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО

Чл. 271, ал. 1 се изменя, както следва:

„(1) Управление на качеството по смисъла на чл. 5 е непрекъснат процес на организационно развитие, основан на анализиране, планиране, изпълнение на дейностите, оценяване и внасяне на подобрения в работата на детските градини и училищата.“

Чл. 271, ал. 3 се изменя, както следва:

„(3) Държавата гарантира качеството посредством следния механизъм от взаимосвързани елементи:

1.Съгласно разпоредбите на чл. 5 основните цели на българското образование се дефинират с понятията благополучие и компетентности. Минимални изисквания за постигането на благополучие на учениците в институциите от системата на предучилищното и училищното образование се определят в държавния стандарт за управление на качеството и държавния стандарт за инспектиране на детските градини и училищата. Компетентностите се групират в категории, актуализират се периодически, задават се минимални национални изисквания за тяхното развиване, формулират се показатели и методи за отчитане и оценяване на резултатите от обучението по тях. Отговорност за това носи министърът на образованието и науката.

2.Показателите и методите за отчитане и оценяване на резултатите от обучението по съответните компетентности, по етапи и степени на образование, формулирани в съответните държавни образователни стандарти, са в основата на инструментите за национално външно оценяване и държавните зрелостни изпити. Отговорност за това носят директорът на Института по образованието и министърът на образованието и науката.

3.Информацията в системата на предучилищното и училищното образование се събира, обработва, съхранява и използва чрез Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) според принципа на минимална административна тежест спрямо максимална функционалност и оперативна свързаност. НЕИСПУО осигурява максимален публичен достъп до информация, при спазване на Закона за защита на личните данни, с цел ефективен граждански контрол върху работата на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Правилата за събиране, обработване, съхраняване и използване на информацията в системата на предучилищното и училищното образование се определят в държавния стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование. Отговорност за това носи министърът на образованието и науката.

4.Учителите и другите педагогически специалисти се атестират съгласно сроковете, процедурите и изискванията на държавния образователен стандарт за статута и развитието на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, и при условията на чл. 228. Основни показатели при атестирането са добавената образователна стойност, измерена чрез инструментите за национално външно оценяване, както и обективни данни, които могат да бъдат верифицирани чрез НЕИСПУО. Отговорност за това носи директорът на институцията.

5.Директорът се атестира съгласно сроковете, процедурите и изискванията на държавния образователен стандарт за статута и развитието на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Основни показатели при атестирането са добавената образователна стойност на институцията, измерена чрез инструментите за национално външно оценяване, обективни данни, които могат да бъдат верифицирани чрез НЕИСПУО, както и докладите от инспектирането на институцията. Отговорност за това носи Общественият съвет на институцията.

6.Институциите в областта на предучилищното и училищното образование извършват вътрешна оценка на качеството при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за управлението на качеството в институциите. Основни показатели при самооценяването са добавената образователна стойност на институцията, измерена чрез инструментите за национално външно оценяване, и обективни данни, които могат да бъдат верифицирани чрез НЕИСПУО. Отговорност за това носи директорът на институцията.

7.Институциите в областта на предучилищното и училищното образование се инспектират при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за инспектирането на детските градини и училищата. Основни показатели при инспектирането са добавената образователна стойност на институцията, измерена чрез инструментите за национално външно оценяване, и обективни данни, които могат да бъдат верифицирани чрез НЕИСПУО. Основната функция на инспектирането е проверка на съответствието между подадената от институцията информация и действителните условия, процеси и нагласи, свързани с работата на институцията. Отговорност за това носи директорът на Националния инспекторат по образованието.

8.Регионалните управления на образованието осъществяват подкрепа на педагогическите специалисти, когато такава нужда е заявена от директора; на директора при установени при атестирането дефицити в неговата работа, както и за изпълнение на насоките на Националния инспекторат по образованието. Отговорност за това носи министърът на образованието и науката.“

Чл. 271, ал. 4 се изменя, както следва:

„(4) Самооценяването се извършва не по-рядко от веднъж на две години при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за управлението на качеството в институциите, а инспектирането – при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за инспектирането на детските градини и училищата.“

Глава шестнадесета. ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО

Раздел I. Финансиране

Чл. 280, ал. 3 се изменя, както следва:

„(3) Средствата от държавния бюджет са за:

1.издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците;

2.подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие;

3.развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;

4.оценяване на резултатите и качеството на образованието и ефективността на образователните политики посредством външни оценки на въздействието;

5.изпълнение на национални програми за развитие на образованието.“

12 юни 2025 г. С уважение:

Гр. София Добромир Иванов

Изпълнителен директор

Българската предприемаческа асоциация

BESCO

Искаш ли да си част от общността на BESCO? Стани член още днес!